Може да се разсрочват данъците на лоялни длъжници

Росен Бъчваров ръководи комуникационната политика на Националната агенция за приходите (НАП) повече от 10 години. Има богат опит в маркетингови проекти в публичния сектор в България и чужбина. Води практически тренинги за работа с медиите и медийните интервюта, публичното говорене и презентационните умения.Завършил е маркетинг в УНСС и право в  СУ „Св. Климент Охридски“, има специализации в сферата на корпоративните комуникации в САЩ и Швеция.

Г-н Бъчваров, данъчните служби не се ползват с особенa популярност. Какъв е правилният подход за изграждане на имиджа им и адресиране на обществото за отговорността му като данъкоплатец?

Да, безспорно е така и никой в НАП не е имал идеята да превръща плащането на данъци в приятно занимание, но всички наши усилия са насочени към това да го улесним. В този смисъл имиджът на данъчните власти далеч не е най-важният приоритет. 

Над 97-98% в Западна Европа, над 99% в скандинавските държави от плащанията са доброволни и нито една данъчна система не е успяла по пътя на принудата, репресията и санкциите да направи събираемостта си успешна. Подходът на НАП по отношение събирането на данъците не може да е друг, освен да насърчава доброволното деклариране и плащане - с прозрачни правила и еднакво прилагане на закона спрямо всички.

Какви мерки за повишаване на събираемостта бяха предприети през 2014 г.?

Данъчните власти често се възприемат като своеобразна пожарна бригада, която трябва потушава различни пожари, да хваща някого, да го санкционира, с тайната надежда това да подейства възпитателно. Истината е, че смисленият подход в данъчния контрол, който прилагаме не за първа година, се нарича управление на риска. Това означава да се очертае цялата данъчна разлика - сумата на парите, които не са декларирани, тя да се раздели по сектори и да се види всеки конкретен бизнес какво не е внасял, защо и по какъв начин и след това НАП да третира тези рискове с различни мерки - било контролни, комуникационни, информационни, било насърчавайки гражданите да участват и имат позиция по темата. 

Вероятно е изненадващо, но много по-успешни са комуникационните мерки и другият акцент, на който залагаме, е информация и публичност. Много често неспазването на закона не се дължи на виновно поведение, трайно нежелание или още по-малко на някакви национални особености, а на незнание, тъй като данъчните правила се изменят твърде често и са сравнително сложни за спазване от физическите лица.

Често на Агенцията се прехвърля гасенето на пожара във финансирането на здравната система. Какви всъщност са възможностите на НАП?

Това е една от най-често спекулираните теми, защото е удобно да се каже, че има милион, два или повече здравно неосигурени граждани. Един наш анализ показа, съвсем не изненадващо, че огромният дял от тези митични 2 млн. неосигурени са емигранти или трайно безработни без никакъв доход. Потенциалът за събиране на осигурителни вноски от тях е почти нулев. Емигрантите обикновено нямат интереси на територията на страната и не са потенциални пациенти. 

Възможностите за подобряване на събираемостта не са кой знае колко големи, още повече, че през последните две години планът за приходите от здравноосигурителни вноски е трайно преизпълняван. Това съвсем не значи, че не може да се вложат допълнителни усилия, но трябва да се признае, че законът е твърде строг и изискващ по отношение например на трайно безработните. Независимо от липсата на какъвто и да е доход, има задължение за внасяне на 16,80 лв. всеки месец. Това, от една страна, не е толкова социално справедливо, а от друга - не толкова реалистично. 

Планът на НАП за здравни вноски за 2015 г. е с 200 млн. лв. над този за предходната, което неминуемо ще изисква сериозни усилия, но доказваме през последните години, че Агенцията се справя с всяко едно такова предизвикателство. От друга страна има една доста проста бизнес логика. Ако един човек има среден дълг за здравни вноски в порядъка на 200-300 лв. и съществува обществено очакване НАП да го събере по принудителен път, се получава парадоксалната ситуация, че разноските за събирането се оказват по-високи от самия приход - модел, който изисква преосмисляне.

Какви мерки и допълнителен инструментариум са необходими за повишаване събираемостта?

По отношение на контрола, следва да се работи умно, а не кампанийно и моделът, разработен в НАП, е точно такъв. Всъщност никакъв критерий за успех не е броят издадени ревизионни актове, наказателни постановления или други контролни документи и респективно тяхната стойност, защото промяната се изразява в промяна на поведението на хората, които са избягвали облагане. 

Ако може да се постигне това с по-меки мерки, информация, комуникация и увереност, че определена икономическа активност се наблюдава, то това е по-евтино и ефективно, защото по-трайно се променя поведението на един контролиран субект. Написвайки ревизионен акт с някакъв начет, с голяма доза сигурност може да се предположи, че след шест месеца субектът ще има същото рисково поведение.

Нашето виждане е, че процесът на принудително събиране в момента е много строг и формален. Той в общи линии притиска длъжника да взима крайни решения, а държавата да опише и продаде имуществото му. Например, поканите за доброволно изпълнение може да са по-гъвкави, да има повече свобода при договарянето на отсрочване и разсрочване за доказали лоялността си длъжници.

В какви насоки влияят честите промени в изпълнителната власт през последните две години?

Нивата на доброволно изпълнение на задълженията се оказват не толкова силно свързани с политическата ситуация. Плащането на данъци е много по-дълбок въпрос, в основата, на който стои доверието на всеки гражданин към държавното управление като цяло. Има редица изследвания, измерили този феномен в Европа и света. Основната мотивация не са данъчните ставки, а наличието на доверие в обществената система и държавното управление. Липсата му не се „лекува” с ревизионни актове и наказателни постановления.

От гледна точка на самото функциониране, не мисля, че има какъвто и да е политически натиск и ние сме един от държавните органи, които показват значителен интегритет. Промените при нас са слабо зависими или изобщо независими от промените в политическата среда, което позволява на НАП да има една трайна политика.  

На какъв етап е развитието на електронни услуги и какво предстои в тази насока?

Ние сме може би единствения държавен орган, където доминиращата част от комуникацията се извършва по електронен път. Близо 90% от стандартните услуги на НАП функционират онлайн и обменяме над 50 млн. индивидуални единици информация по електронен път. Това пести време, пари и елиминира напълно корупционния риск. Една от ключовите стъпки, които направихме, бе внедряването на изцяло нова софтуерна система за контрол. 

Тя, освен че прави вътрешните процеси много по-бързи, ефективни и проследими, гарантирайки, че няма да има злоупотреба, но и позволява извършването на ревизии и проверки буквално без контакт, без да се налага някой да пренася огромен обем документи и удостоверява най-различни факти и обстоятелства.

Следващата много голяма стъпка, която планираме за тази година, е да премахнем изискването за електронен подпис за физически лица, заменяйки го с персоналния идентификационен код (ПИК). Средното ниво на ползване на електронните услуги от фирмите е вече над 80%. По отношение на гражданите ситуацията е съвсем различна и процентът от тях, които подават данъчните си декларации онлайн, е много нисък.