Най-старите частни бизнеси в Европа

Инфлация, кризи, фалити – това са термини, които ни дават усещането, че икономиката влияе върху живота ни, и то още как. Какво да кажем за България пък, където светът на частния бизнес влезе след промените през 1989 г.  някаква екзотика, с която тепърва трябваше да свикваме, да изкривяваме по нашенски и накрая да приемем като част от ежедневието на съвременния човек. След 45 години пауза се оказа, че май сме забравили как да бъдем капиталисти.

Но това мислене само по себе си е малко изкривено и погрешно, защото пак ни вкарва в идеята за частното предприемачество като нещо модерно, родило се заедно с Индустриалната революция. А всъщност то явно винаги е бил естестен човешки порив още от зората на цивилизацията, може да се каже, че даже самата цивилизация е продукт на предприемачеството.

За нас може да е чудно, когато видим под логото на някоя чуждестранна фирма да се мъдри и: Established с година, която я прави съвременник на нашите баби и дядовци. Все пак и за самите компании това си е въпрос на гордост – един вид, вижте как сме оцелели през икономически и политически кризи и сме успели да привличаме лоялна клиентела вече няколко поколения.

Но ако се разровим по-дълбоко, ще открием, че дори и такива компании направо могат да се нарекат едва-прохождащи стартъпи, ако ги сравним с най-старите фирми, които развиват бизнес и до ден днешен. Техния произход е забулен в съвсем други времена и човек може само да се чуди как са успели да минат през толкова възвратности на времето.

Най-старите съществуващи фирми се намират най-вече в Япония, но тъй като Страната на Изгряващото слънце е далеко, решихме да ви представим техните връстници в Европа. За щастие това са фирми от сферите на храната и гостоприемството, така че какъв по-добър повод да се отбиете там при следващата ви европейска обиколка, да се докоснете до малко бизнес история и сами да откриете какво ги е накарало до оцелеят там, където конкуренцията не е успяла.

St. Peter Stiftskulinarium (Залцбург, Австрия)

Всяка година тълпи от хора се стичат към пленителния Залцбург, да се докоснат до част от магията на родния град на Моцарт. Вървейки по стъпките на гениалния композитор, можем и да попаднем на място, което твърди, че го е имало като клиент. Става дума за St. Peter Stiftskulinarium, който претендира да е най-стария ресторант в Европа. Корените му са поставени с приютяването на поклонници, тъй като се намира в стените на едноименното абатство Санкт Петер - най-старият манастир в германоговорящите страни.

Самото абатство е основано през 696 година, а пък таверната му е спомената за първи път през 803 година от някой си Алкуин, който е бил придворен на Карл Велики. В този смисъл - когато монасите са започнал да сервират вино и храна на клиенти, не е имало ресторанти такива, каквито ги разбираме днес.

Та този Акуин е написал следното за манастирската гостоприемница:  „Остани тук, докато пътуваш, пътнико. Прочети няколко стиха от внимателен ум. Избери пътя, който ти е приятен, о, пътнико - или пий вино, или изучи свещени книги. Ако искаш да пиеш, ще трябва да платиш. Ако се научиш да се наслаждаваш на живота, всичко ще ти е безплатно.“

Сигурно не е случайно тогава, че абатската библиотека е и най-старата в Австрия. На мен пък стихът ми звучи като първата рецензия за ресторант в историята. Днешните собственици залагат на лукса и историята и позиционират ресторанта като място, което комбинира исторически фон със своите 11 зали. Една от тях е оригиналната изба където са се съхранявали вината, а и където навярно първите уморени клиенти са пристигали с надеждата да подкрепят силите си физически и духовно.

Staffelter Hof (Крьов, Германия)

Днес Staffelter Hof е къща за гости, винарна и дестилерия, принадлежаща на едно семейство в немски град в близост до Люксембург и Белгия. Но в случая брандът е това, което се е запазило непокътнато през вековете като символ на качество. Оригинално, отново е ставало въпрос за средновековно абатство, което е получило лозя през 862 година от Каролингската династия (същата, която е основал Карл Велики), за да може да прави вино и да изкарва собствени доходи.

Ако го поставим в перспектива - това се случва по времето, когато княз Борис се е двоумил откъде би било по-добре да приемем християнството - от Запад (от същите тези франки) или от Изток (Византия).

Така или иначе Staffelter Hof си процедира по един и същи начин чак до 1805 г., когато в Наполеоновата бъркотия, един предприемчив немец се възползва от процеса на приватизация на религиозните институции и го купува за 1773 талера и оттогава до ден днешен е семеен бизнес. През 1890 г. е прибавена дестилерията за шнапс, през 1960 г. - къщата за гости, а от 2014 г. виното, което традиционно се произвежда, вече е сертифицирано като екологично.

Sean’s Bar (Атлон, Иралндия) и The Bingley Arms (Бардзи, Англия)

Следващите два най-стари европейски бизнеса са две кръчми от Ирландия и Англия, които претендират да са основани през 10-и век. Направо звучи като клише, все пак какво по-британско или ирландско нещо можем да си представим от един пъб. Не е ясно каква е била идеята за кръчма или таверна в ранното Средновековие, но може да са действали като крайпътни ханове.

Така или иначе, въпреки че се помещават в сравнително старинни сгради, не си мислете, че това са оригиналните фасади от 10-и век. Но пък основата е там някъде отдолу. Идеята е, че на тези две места от около хиляда години винаги е имало кръчми за морни хора, които искат да ударят  1-2 питието и да се видят с приятели.

Тази в Англия всъщност оригинално се е наричала The Priests Inn, защото там са отсядали пътуващи монаси. Тази представа може изведнъж да промени идеята за средновековните монаси като хрисими и набожни люде. Кръчмата получава днешното си име чак през 1780 г., когато я купува лорд Бингли. Интересното е, че с такава дълга история, таверната си идва с цял куп митове за призраци или видения, или пък необясними явления като самозапалващи се свещи. Там са се крили и свещеници, когато Хенри VIII е разтурял католическите манастири след схизмата с папата в Рим.

Château de Goulaine (Долината на Лоара, Франция)

Клишетата продължават, защото най-стария бизнес във Франция е шато, което произвежда вино. Ако не беше това, сигурно щеше да е сирене, нали? Тук обаче имаме и аристократичен елемент, и то още от самото начало. И, разбира се, драматичен красив замък в Лоарската долина – едно от малкото останали шато-та там, които още произвеждат собствено вино.

Шато дьо Гулен се води най-старият семеен бизнес в Европа, който и до ден днешен е в ръцете на семейство дьо Гулен. Всъщност, никой не знае точно кога е започнало да се произвежда вино там за комерсиални цели, първо сигурно е било за лична консумация. А пък и е необикновено, защото през Средновековието аристократите не са имали за нещо престижно да се занимават с търговия. Войната - това вече си е било тяхното призвание. Членове на семейството за записани като участници в Седмия Кръстоносен Поход (1248 г.). Но като цяло се твърди, че близо хилядолетие е било възможно да се купи вино, произведено с марката на тяхното шато.

Разбира се, и за тях са дошли тежки дни, или пък може би добър късмет. Точно година преди Френската Революция семейството продава шатото на холандски банкер. Явно са надушили накъде отиват нещата и можем да ги похвалим за техния бизнес нюх. Така шатото всъщност не е и разрушено, защото в него нямало вече благородници. Обаче Дьо Гулен се оказват привързани към родовото си имение и през 1858 г. успяват да го откупят обратно.

В днешно време, разбира се, замъкът е превърнат и в хотел, и така се открива още един нов бизнес, освен винения, с който винаги е бил свързван, макар че само две стаи да се отдават за гости. Иначе замъкът може да бъде нает и за събития  - като сватби, например, за да може когато приятелите ви видят къде сте се врекли във вечна вярност, да се стопят от завист.

Все пак да не забравяме, Франция има най-дълбоки корени и в сферата на романтиката, освен и в тази на бизнеса.

Текстът е част от бр. 107 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на търговско споразумение между двете медии.