Обратно в офиса

2 години след като Ковид пандемията превърна хоум офиса в „новото нормално“, пътят обратно е по-труден и предизвикателен. Независимо дали плановете поне половината от офис наемателите в София да върнат служителите си в централите си ще се случат, както се твърди в проучване на Cushman & Wakefield Forton (сред компании от различни сектори с общо над 22 000 служители), или ще обявим края на традиционния работен ден „ от 9 до 18“ зад бюрото, въпросът кой къде и как работи вече има много отговори.

Owllabs.com цитира данни от доклад от 2021 г. за отдалечена работа (5th Annual State of Remote Work report), според който 70% от хората, работещи на пълен работен ден в САЩ, в сферите, които това позволява, са си вършили задължения от вкъщи. Мнозинството от тях твърдят, че работоспособността им не е намаляла. Но по-голямата част от работодателите не са правили проучвания по тази тема и ги насърчават и задължават да се върнат физически в офиса поне няколко дни седмично.

Хибридната форма – работа и от вкъщи, и в офиса, се случва, но не и гладко. Затова и по скорошни данни на squaretalk.com 16% от фирмите по света работят изцяло на хоум офис, а 44% не разрешават хибриден режим, а само присъствена работа.

Сред аргументите в заповедта на IBM Consulting за присъствие в офиса поне 3 дни дневно в САЩ, са: „Виждаме ценността на хибридната работа – от вкъщи и лице в лице с клиентите, когато е възможно. Но знаем, че събирането наживо може да провокира нови идеи, иновативно мислене, с което сме известни, и ще осигури ефективно обучение за следващото поколение консултанти чрез съвместна работа с по-опитни колеги. То е свързано със създаване на доверие и изграждане на дългосрочни отношения с клиенти". Те срещат отпор с доводите:„А какво ще се случи, ако се грижа за детето си или за възрастен, живея на друго място и съм променил начина си на живот? Шефовете трябва да приемат, че никой не иска да пътува до офис и да седи там десет часа, за да оправдае чужди управленски роли и да седи на срещи по цял ден“. Дискусията, която бе отразена в статия по темата на theregister.com, е част от големия дебат как връщането във физическия офис се възприема от служителите, влияе на продуктивността и какво е важно в крайна сметка: какво, как или къде се работи, кое е по-изгодно на всички? Затова и работодателите преосмислят предложението си към нови и настоящи служители за физически офис, като превръщат 8-10 часа на работа в преживяване с добавена стойност.

Какво връща българските професионалисти в офиса, какви са тенденциите и как да се подготвим за този преход, трима български експерти с различна гледна точка говорят по темата:

Детелина Смилкова:

Хибридният работен модел е най-добрият компромис

Детелина Смилкова е председател на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) трети мандат и оперативен директор на многопрофилна болница за активно лечение – Снимка Личен архив

Г-жо Смилкова, какви са тенденциите при промяна на режима на работа – от онлайн към офлайн?

Всички знаем, че онлайн работата е тук, за да остане. Оказва се трудно хората да се върнат в офисите, когато са пробвали гъвкавото работно време. Разбира се, има сектори, в които работата от разстояние е немислима, но при останалите не се очаква пълно завръщане към офисите. Цели 87% от компаниите с 10 000 или повече служители казват, че официално ще възприемат хибридна работа през 2022 г.

За много компании хибридният работен модел изглежда като най-добрия компромис: продължава да предлага гъвкавост за местоположението на работа, като позволява сътрудничество в офиса. В България все още работата от дома не е добре регламентирана законово и предстои формализирането й. Българската асоциация за управление на хора участва в процеса.

Защото, всъщност става дума за работа отвсякъде, не само от дома, може да е от друга държава, нали? И какво значение има, ако не се отразява на резултатите и качеството на работата? Енергийните и ценови предизвикателства ще наложат намаляване на разходи и онлайн общуването ще продължи да е фактор. По-наболелият въпрос е какво да направим, за да изравним производителността в България с тази в Европа.

Как се променя корпоративната култура?

Към гъвкавост и толерантност. Гъвкавото работно време и поставянето на преживяването на служителя в центъра на процесите и на компанията са сред ключовите промени. Особено в секторите, в които кандидатът движи пазара и поставя условията. Приемането на другия и включването му в работния процес без предразсъдъци се налага като норма и в България.

В кои сектори връщането във физически офис е най-предизвикателно?

В Лондон е почти невъзможно всички служители, които работеха в центъра, да бъдат в офисите. Това толкова завишава разходите им за транспорт, храна и време, прекарано в неползотворно пътуване, че компаниите масово освобождават офиси, наемат такива в покрайнините или търсят алтернативни начини да ги върнат на работното място.

У нас, разбира се, това се наблюдава в технологичния сектор, във фармацията и в услугите, които го позволяват. Както служителите се възползват от новосъздадената ситуация, така и за работодателя това носи редица възможности. Немалко компании в България намалиха разходите си за наем на скъпи офисни площи.

Какво привлича служителите днес да работят хибридно или в офис?

Като погледнем отвъд всевъзможните инициативи – кино в офиса, масажи на бюрото, капсули за сън, пица и бира, баня и какво ли още не, ще видим, че основната функция на офиса се променя от място за работа в място за общуване и срещи. Тогава това, което връща някои от служителите, е желанието за общуване. На всички ни хареса да можем да отметнем по няколко срещи по пижама и пантофи, но изапочнаха да ни липсват външния свят, офисния живот и срещите на живо.

Кои промени от корпоративната култура, навлезли с хоум офиса, е допустимо да останат?

Преосмислянето на срещите като цяло, на тоновете презентации, които понякога повече губят време, отколкото допринасят за производителността, по-неформалната обстановка, която нахлу в работния процес. Беше ясно, че костюмът и вратовръзката не са гаранция за професионализъм, но ако мога да използвам тази метафора – погледнахме същността на нещата и станахме доста по-истински.

Ана Динкова:

Офисите се превръщат в социални хъбове

Ана Динкова се занимава с корпоративни комуникации от над 20 години, води рубриката „Етикет“ в сп. „Жената днес.. Понастоящем е Business Communications Partner в Endava – Снимка Личен архив

Г-жо Динкова, ако се връщаме от хоум офис във физически, какво е най-важното, което е нужно да променим?

Едно от най-големите предимства на работата от вкъщи е възможността да носим каквото ни е истински удобно, без да се съобразяваме с никого и най-вече без да следваме какъвто и да било етикет, само основни правила за благоприличие. Откакто все повече компании започнаха да внедряват хибриден модел на работа, въпросът „Какво да облека?“ става отново актуален. Отговорът, обаче, е много по-различен от това, което щеше да бъде, ако беше зададен преди 13 март 2020 г.

Според статистика на Google тази пролет има пик на търсенето на “business casual outfits” и “casual work outfits” – прави ви впечатление „casual” и в двата случая, нали? Вече рядко ще видим формално облечени хора в офисите, освен ако не става дума за специални делови или празнични поводи.

Основната промяна е в посока на комфорта и удобството. След две години прекарани в пижами, анцузи, клинове и т.нар. athleisure – никой няма да се върне с особен ентусиазъм към стегнатите, прилепнали и често ограничаващите движенията костюми, рокли, поли и сака. Това, разбира се, не означава нито пренебрегване на базови правила за поведение и облекло, нито задължително залитане в избор на крайно неформални ежедневни дрехи. Съзнателно или не, ще клоним да симпатизираме на тези, които са положили усилия, но ще се припознаваме в тези, които визуално приличат повече на нас самите.

Дните в офиса вече не са ежедневно монотонно задължение, а по-скоро повод за социализация и среща с колегите, та дори и повод за избор на по-хубави и по-елегантни дрехи.

Кои са най-предизвикателните промени в офис културата?

Офисите постепенно се превръщат в социални хъбове и места, където екипите да се срещат за обсъждане на идеи и планиране. Те не са единственото място, от което можем да работим. Работното време става по-гъвкаво, хората налагат изискванията си за баланс между време за себе си и семейството. Започнахме да „пестим“ от ненужното пилеене на време – като това, изгубено в придвижване до и от работа, например.

Какво е нужно да направят работодателите, за да бъде преходът към хибриден режим по-плавен?

Хибридният начин на работа е прекрасно решение за всички бизнеси, които могат да си го позволят: хората и екипите имат свободата да планират сами дните си, да разпределят работата си приоритетно, да намират време за социализация и срещи. Това, което се надявам по-често да виждаме, са офиси, насърчаващи общуването и социализацията - с по-удобни и ергономични пространства за срещи, в които хората да се чувстват добре.

Кои промени от корпоративната култура, навлезли с хоум офиса, е допустимо да останат?

Едно от най-важните неща, които си припомнихме, е да приоритизираме собствените си нужди и да отстояваме времето си. Това се надявам да остане както личностна, така и корпоративна ценност. Друго нещо, което често виждам в компании с добра култура, насочена към осигуряване възможност за развитие и израстване на своите хора, е стратегическа и дългосрочна политика, насочена към подобряване знания, умения, начин на живот, посредством различни курсове и т.н. И двете, в дългосрочен план, осигуряват спокойствието и комфорта на хората, както и фокус върху качеството на работата, а не толкова върху скоростта и бързината на всяка цена.

Велина Томова:

Поддържането на работно настроение у дома изморява

Велина Томова е собственик на агенция за създаване на текстове Scribum.bg. Тя е специализирана в създаване на статии за корпоративни блогове, в Google и LinkedIn. Отскоро се върна на работа в споделено офис пространство – Снимка Личен архив

Г-жо Томова, как се промени работният Ви режим, когото започнахте да работите от вкъщи?

Останах да работя вкъщи през 2019 г., защото стартирах собствена агенция за дигитални текстове, а такъв вид бизнес няма нужда от физически офис. Имах за пример 10-годишния опит на съпруга ми като собственик на агенция за дигитален маркетинг без офис и знаех, че и така може да се прави бизнес. 

Също така работата от вкъщи има много предимства за семейства с малки деца, защото човек има възможност да се съобразява със собствения си ритъм на работа. Единствената промяна, която Ковид донесе на нашия бизнес беше, че спряха да ни питат: “Как така нямате офис”. 

Кога и защо решихте да се върнете в реална среда?

Три години след старта на моето хоумофис приключение признах пред себе си, че офисът ми липсва. Макар да имаме обособени работни пространства, ние сме в очертанията на дома. Разстоянието между работа и почивка е прекалено малко и е лесно да се прескочи.

Установих, че поддържането на вътрешна дисциплина, да съм в работно настроение у дома, както и балансирането между служебните и домакинските задачи ме е изморило и изнервило. Така реших да се върна в офис и започнах да работя в коуъркинг пространство. То събира най-доброто от двата свята - чувстваш се почти като вкъщи, но си на работа и оставаш фокусиран върху служебните задачи.

Смятате ли и защо, че хибридният модел на работа "работи"? 

Работи всеки модел, който е съобразен с вътрешния ритъм на човека и спецификата на работа на екипа. Най-добре е човек да има избор, защото всички имаме различни стилове на работа. Ако някога се наложи да започна отново работа за друга компания, бих избрала такава, която предлага хибриден модел на работа.

Текстът е част от бр. 111 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.