Огромният растеж на китайската икономика приключи

От историческа гледна точка възходът на Китай като икономическа суперсила през последните 50 години се обръща и вероятно приключва. След стагнация при Мао Дзедун през 60-те и 70-те години на миналия век, Китай се отваря към света през 80-те години и започва да се развива бурно през следващите десетилетия. Делът на страната в световната икономика е нараснал почти десетократно – от под 2% през 1990 г. до 18.4% през 2021 г. Никоя друга нация не се е издигала толкова бързо, пише в свой анализ Financial Times.

През 2022 г. започна обратът – делът на Китай в световната икономика леко се сви. Тази година той ще се свие по-чувствително – до 17 на сто. Този двугодишен спад от 1.4 пр. пункта е най-големият от 60-те години на миналия век. Тези числа са в „номинални“ долари – некоригирани спрямо инфлацията – мярката, която улавя най-точно относителната икономическа сила на дадена нация.

Китай си е поставил за цел да си върне имперския статут, който е държал от 16-ти до началото на 19-ти век, когато делът му в световното икономическо производство достигна връх от една трета. Но тази цел може много лесно да се изплъзне. Упадъкът на азиатската държава е напът да пренареди света. От 90-те години на миналия век делът на страната в глобалния БВП нараства главно за сметка на Европа и Япония, които обаче задържат дялове си повече или по-малко стабилни през последните две години. Празнината, оставена от Китай, е запълнена главно от САЩ и някои нововъзникващи пазари.

За да поставим това в перспектива, световната икономика се очаква да нарасне с 8 трилиона долара през 2022 и 2023 г. до 105 трилиона долара. Китай няма да отчете нищо от тази печалба, САЩ ще вземе 45%, а някои нововъзникващи нации – 50%. Половината печалба за нововъзникващите пазари ще е за сметка на Индия, Индонезия, Мексико, Бразилия и Полша. Това е поразителен знак за възможни предстоящи смени на властта.   

Освен това намаляващият дял на Китай в световния БВП не се основава на независими или чуждестранни източници. Номиналните стойности се публикуват като част от техните официални данни за БВП.

Една от причините това да остане до голяма степен незабелязано е, че повечето анализатори се фокусират върху растежа на реалния БВП, който е коригиран спрямо инфлацията. И като се адаптира умело към инфлацията, Пекин отдавна успя да докладва, че реалният растеж стабилно достига официалната си цел – сега около 5%. Реалният дългосрочен потенциален темп на растеж на Китай – сборът на новите работници, влизащи в работната сила, и продукцията на работник – сега е повече от 2.5%. 

Понижената раждаемост в Китай вече е намалила дела му от световното население в трудоспособна възраст от 24% до 19%, като се очаква да спадне до 10% през следващите 35 години. При намаляващ дял на работниците в света, по-малкият икономически растеж е почти сигурен. 

Освен това, през последното десетилетие дълговете на Китай са исторически високи за развиваща се страна, което забавя растежа на производителността. Тази комбинация – по-малко работници и анемичен ръст на производството на работник – ще затрудни страната в опитите ѝ да започне да си възвръща дела в световната икономика.

В номинално изражение, в долари, БВП на Китай е напът да спадне през 2023 г. – за първи път след голямото обезценяване на юана през 1994 г. Като се имат предвид ограниченията пред растежа на реалния БВП, през следващите години Пекин може да възвърне глобалния си дял само със скок на инфлацията. Китай е една от малкото икономики, страдащи от дефлация, и също така е изправена пред имотен срив, подхранван от дългове, което обикновено води до обезценяване на местната валута.   

Инвеститорите изтеглят парите си от Китай с рекордно темпо. Чужденците намаляват инвестициите в китайски фабрики и други проекти с 12 милиарда долара през третото тримесечие – първият подобен спад, откакто се води статистика. Местните, които често бягат от проблемния пазар, също напускат. Китайските инвеститори правят външни инвестиции с необичайно бързи темпове и обикалят света за сделки с недвижими имоти.    

Президентът на Китай Си Дзинпин в миналото е изразявал върховна увереност, че историята се променя в полза на страната му и нищо не може да спре нейния възход. Срещите му с Джо Байдън и главни изпълнителни директори на САЩ на срещата на върха миналата седмица в Сан Франциско, наистина намекнаха за умереност или поне за признание, че Китай все още се нуждае от чуждестранни бизнес партньори. Но почти без значение какво прави Си, делът на нацията му в глобалната икономика вероятно ще намалее в обозримо бъдеще.