Олимпиадата в Париж ще бъде най-евтината от десетилетия

Олимпийски огън, фанфари и безброй туристи – трите неща са (почти) гарантирани, когато става дума за Олимпийски игри. Париж ще бъде домакин на първата Олимпиада след пандемията и има едно нещо, с което се гордее особено – колко малко пари харчи за организирането ѝ.

Финансирането на най-мащабното събитие в спорта тази година идва предимно от частния сектор.

Тези Олимпийски игри са най-икономичните от десетилетия насам за публичните разходи“, коментира френският министър на финансите Бруно Льо Мер. „Това трябва да бъде моделът за всички инвестиции в бъдеще – мобилизиране на частния сектор и използване на публични средства само като лост“.

Олимпиадата съвпада с опитите на френското правителство да овладее публичните разходи след огромния дефицит по време на пандемията и енергийната криза.

Според рейтинговата агенция S&P Global приносът на държавния бюджет и местните власти ще достигне около 2.5 млрд. евро или под 30% от разходите за организиране на мероприятието. Те са основно под формата на разходи за подобряване на инфраструктурата като изграждането на Олимпийското село, два центъра – за водни спортове и бадминтон и гимнастика и други.

Общо бюджетът на Игрите пък възлиза на около 9 млрд. евро – значително под тези в Токио, Рио и Лондон и рекорда в Китай.

Дори и с относително скромен принос Льо Мер очаква значителни икономически печалби – основно от туризма. Очакванията са Игрите да бъдат посетени от 16 милиона туристи. Все пак точна прогноза няма и са необходими две – три години, за да се оценят пълните ползи от домакинството на Игрите. Грубата сметка на правителството обаче показва, че Олимпиадата може да донесе допълнителни приходи на страната от 10 млрд. евро.

Скромните инвестиции на Франция са благодарение и на факта, че всички спортни обекти са съществуващи и са изисквали само освежаване.

Не очакваме Игрите да натежат значително на френските организации от публичния сектор, включително Париж и централното правителство“, посочват от S&P.

Лошите примери

Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. бяха в преразход с повече от 5 млрд. долара. Токио надхвърли с близо 26 млрд. долара бюджета си, след като пандемията от COVID-19 го принуди да забави провеждането на Игрите с осем месеца и след това зрителите не бяха допуснати. Рио де Жанейро пък изпадна в неплатежоспособност през 2016 г., след като разходите за Игрите покачиха нивата на дълга му.

Монреал обаче остава най-лошият пример в олимпийската история. Сметката беше 13 пъти по-висока от първоначалната оценка и разходите за главния стадион отнеха повече от 30 години, за да се изплатят напълно.