Оръжието в новата Студена война: Природният газ скочи със 700%

Седмици наред финансовите и политическите сътресения отекват в Европа, Азия и извън тях. Това е така, защото природният газ се превърна в най-горещата стока в света в момента. Синьото гориво e ключов двигател за глобалната инфлация, отчитайки ценови скокове, които са екстремни дори по стандартите на днешните турбулентни пазари – около 700% в Европа от началото на миналата година, тласкайки континента към ръба на рецесията, пише Bloomberg.

Всичко това стои в основата на изгряващата ера на конфронтация между Великите сили, която е толкова интензивна, че в столиците на Запада плановете за борба с изменението на климата остават на заден план. Накратко, природният газ сега съперничи на петрола като гориво, което оформя геополитиката. И за момента няма път за заобикаляне.

Войната в Украйна е тази, която катализира газовата криза до ново ниво, като прекъсна голяма част от доставките. Русия намали количествата по тръбопроводите за Европа, която твърди, че така или иначе иска да спре да купува синьо гориво от Москва. Борбата за запълване на тази празнина се превръща в “световно бягство”, докато страните се надпреварват да осигурят оскъдни товари от втечнен природен газ преди зимата.

Новото гориво?

Германия твърди, че недостигът на газ може да предизвика колапс, подобен на фалита на Lehman Brothers, тъй като най-голямата икономика в Европа е изправена пред безпрецедентната перспектива предприятията и потребителите й да останат без енергия. Основният тръбопровод „Северен поток“, който пренася руски газ до Германия, предстои да бъде спрян на 11 юли за десетдневна поддръжка и затова нараства страхът, че Москва може да не го пусне отново. Лидерите на Г-7 търсят начини да ограничат печалбите на Русия от търговия с газ, които помагат за финансирането на нахлуването ѝ в Украйна, затова подкрепят нови инвестиции във втечнен природен газ (LNG). А по-бедните страни, които изградиха енергийни системи около евтиния газ, сега се борят с това да си го позволят.

Това са 70-те години на миналия век за природния газ“, каза Кевин Бук, управляващ директор на ClearView Energy Partners LLC, базирана във Вашингтон изследователска фирма.

„Сега светът мисли за газа така, както някога мислеше за петрола. Стана много видима съществената роля, която газът играе в съвременните икономики и необходимостта от сигурни и разнообразни доставки“, допълни той.

Кой е зависим?

Дял на внесения природен газ в общото потребление на енергия:

• Италия – 39%
• Мексико – 31%
• Турция – 30%
• Германия – 24%
• Гърция – 24%
• Испания – 22%
• Япония – 21%
• Северна Корея – 18%
• Франция – 16%
• Полша – 16%
• Сингапур – 14%
• Пакистан – 11%
• Бразилия – 7%
• Китай – 4%

Природният газ беше “сънлива” стока, която сменяше собствениците си на фрагментираните регионални пазари. Сега, въпреки че глобализацията изглежда се оттегля в голяма част от световната икономика, търговията с газ се насочва в обратната посока. Глобализира се бързо, но може би недостатъчно.

Много страни се обърнаха към природния газ като част от прехода към по-чиста енергия, тъй като се стремят постепенно да премахнат използването на по-мръсни изкопаеми горива, като въглища, а в някои случаи и ядрена енергия. Големи производители, като САЩ, които бързо се издигнаха в редиците на износителите на втечнен природен газ (LNG), за ​​да съперничат на Катар като най-големия в света, виждат нарастващо търсене на продукцията си. Четиридесет и четири страни са внесли LNG миналата година, почти два пъти повече, отколкото преди десетилетие. Но горивото е по-трудно за пренасяне около планетата, отколкото петролът, защото трябва да се втечнява на места, както става в завода Freeport в Тексас. Дори най-малката повреда в подобно съоръжение, би имала пагубно въздействие.

Настоящата криза

Цените на газа в Европа и Азия скочиха с повече от 60% през седмиците, откакто Freeport беше принуден временно да затвори, заради експлозия – период, в който Русия също намали доставките. За разлика от това, в САЩ цените на горивото се сринаха с почти 40%, защото прекъсването на доставките означава, че повече от газа ще остане достъпен за битови нужди.

Голямото притискане

Референтните цени на природния газ скочиха рязко в Европа и Азия – и се повишиха и в САЩ. Вече имаше много признаци за изключително напрежение на пазара. Войната в Украйна и COVID могат да повлияят на всяка стока – от пшеница до алуминий и цинк – но нищо не може да се сравни със свиващата стомаха нестабилност на световните цени на газа. В Азия сега горивото е около три пъти по-скъпо, отколкото преди година. В Европа това е една от основните причини инфлацията да удари нов рекорд.

Природният газ остава по-евтин в САЩ, но дори и там фючърсите са се удвоили тази година преди спирането на Freeport. Тъй като ключови политически съюзници – от Германия до Украйна – отчаяно искат да купуват американски газ, производителите в САЩ предупреждават, че повече продажби в чужбина ще означават по-високи разходи у дома.

Пазарната реакция на пожара във Freeport илюстрира ясната връзка между износа на LNG и инфлационните въздействия върху вътрешните цени на природния газ и електричество“, каза Пол Сичио, президент на Industrial Energy Consumers of America.

За да се отговори на цялото ново търсене, ще е необходима масивна вълна от инвестиции в предлагането. Това вече е в ход и получи тласък на срещата на най-големите икономики в западния свят миналата седмица, където лидерите на Г-7 обещаха да подкрепят публичните инвестиции в газови проекти – заявявайки, че те са „необходими в отговор на настоящата криза“.

Кои са спешните инфраструктурни нужди?

Съоръжения за износ: Стремежът към LNG ускорява проекти в Северна Америка и извън нея. Миналия месец Cheniere Energy Inc. даде зелена светлина за разширяване на терминала в Тексас. През април канадски LNG проект - подкрепен от индонезийския магнат Суканто Таното - получи зелена светлина за започване на строителството. В Катар Exxon Mobil Corp. И Shell Plc са сред енергийните гиганти с дялове в проект за 29 млрд. долара за увеличаване на износа на LNG.

Имаме толкова  високи глобални цени на газа, че те стимулират подписването на нови дългосрочни договори. Виждаме тези съобщения да идват отляво и отдясно, с много предложени от САЩ съоръжения за втечняване“, заяви Саманта Дарт, ръководител на изследванията на природния газ в Goldman Sachs.

Терминали за внос: В Европа бяха обявени или ускорени планове за около 20 терминала от началото на войната в Украйна. Германия, която няма LNG терминали, отдели около 3 млрд. долара за наемане на четири плаващи такива и свързването им към мрежата на страната. Първият трябва да бъде пуснат около края на тази година. Подчертавайки необходимостта от бързина, вицеканцлерът Робърт Хабек посочи, че Tesla е успяла да построи фабрика близо до Берлин само за две години и подчерта, че е време да се пресече бюрокрацията в Германия.

Първо изкопайте дупката, където трябва да влезе тръбата. Тогава ще дойде разрешението“, каза още той.

Китай – който през миналата година беше най-големият купувач на втечнен природен газ в света - е в разгара на един от най-големите строежи, на които индустрията някога е била свидетел. Десет нови терминала за внос са планирани да бъдат пуснати само през 2023 г., а капацитетът ще се удвои през годините до 2025 г., според BloombergNEF.

Тръбопроводи: Дори с по-голям капацитет за приемане на пратки с втечнен природен газ и превръщането му обратно в газова форма – процес, известен като регазификация – на Европа липсва инфраструктура, за да го премести там, където може да е необходимо. Испания, например, разполага с най-големите съоръжения за регазификация в Европа, но има само две тръбопроводни връзки към Франция през Пиренеите, способни да пренасят малко повече от една десета от тези обеми, сочат данни на Bloomberg Intelligence.

Танкери: Корабостроителниците в Южна Корея, където се строят повечето танкери за втечнен природен газ в света, забелязват скок в поръчките, което ги оставя в недостиг на квалифицирана работна ръка. Те са били принудени да търсят заварчици, електротехници и бояджии извън страната на места като Тайланд, повишавайки квотите си за работници мигранти.

В някои случаи всичко това означава обратен завой от политиките, насочени към борба с изменението на климата – особено в Европа. Подкрепяни от правителството, кредитори като Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, които бяха фокусирани върху финансирането на възобновяема енергия, сигнализираха за промяна и казаха, че сега са по-склонни да подкрепят газови проекти.

Според Bloomberg Intelligence главоломните усилия на Европа няма да бъдат достатъчни, защото вносът на втечнен природен газ може да задоволи 40% от нуждите на региона от газ до 2026 г. - двойно повече от миналогодишната цифра, но все още далеч от обемите, които Русия доставя.

„По-очевидно от всякога“

Ето защо предупрежденията за предизвикан от газа спад в европейските икономики ескалират. Миналата седмица правителството на Германия заяви, че води преговори за спасяване на енергийната компания Uniper SE, която губи около 30 млн. евро на ден, защото трябва да покрива липсващия руски газ на растящи спот пазарни цени. Компании като химическия гигант BASF SE казват, че може да се наложи да намалят производството си. Deutsche Bank цитира нарастващи рискове от „неизбежна германска рецесия на фона на енергийните норми“ и посочи растящите цени на електроенергията също в Италия и Франция. Morgan Stanley прогнозира, че цялата еврозона ще бъде в спад до края на годината.

Недостигът на газ доведе до скок на цената на електроенергията за доставки през 2023 г. в ключовите европейски икономики, което увеличи рисковете от инфлация и рецесия. За някои нововъзникващи икономики, които все повече трябва да се конкурират с богати страни като Германия в наддаването за LNG товари, тъй като газът става глобален, последствията вече са катастрофални.

В Пакистан, който изгради енергийната си система на евтин втечнен природен газ, планираните прекъсвания на електрозахранването потапят регионите в мрак през знойните летни месеци. На търговски центрове и фабрики в големите градове е наредено да затворят рано, а държавните служители работят по-кратко.

Тайланд ограничава вноса на втечнен природен газ поради скока на цените, което потенциално излага страната на риск от недостиг на гориво. Мианмар, който се бори с политическа нестабилност, спря всички покупки на LNG в края на миналата година, когато цените започнаха да растат. Индия и Китай също намалиха вноса.

Докато някога пазарите на природен газ бяха до голяма степен регионално изолирани, сега имаме глобализиран спот пазар, който свърза излагането на света на горивото, което стана критично за много икономики“, каза Джеймс Уистлър, базиран в Сингапур управляващ директор във Vanir Global Markets, енергиен и екологичен посредник.

„Това никога не е било по-очевидно, отколкото през последните няколко месеца“, заключи той.