41% от бедните са подобрили финансовото си състояние

Между 2010 и 2013 г. 41% от бедните са успели да подобрят финансовото си състояние. Това заяви Петър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) по време на представянето на изследването „Динамика на бедността: Анализ на социално-икономическата мобилност и трайната бедност в България“. 14% от хората са се върнали към състояние на бедност, а други 45% са останали трайно бедни през целия период, сочат данните. Тези 45% от бедните са 10% от цялото общество.

Малко над една трета от измъкналите се от бедността, са подобрили състоянието си за една година, други 16,8% са се спасили за две години, а почти 50%, са се измъкнали от това състояние за три години.

Според изследването най-големият фактор за изпадане в състояние на бедност е нивото на образованието. Голям шанс за изпадане в бедност имат хората с начално и средно образование – 60% от тях попадат сред най-бедната част от общвството. При хората с висше образование дялът е около 5%.

Икономистът Явор Алексиев отбеляза, че най-голям дял от избягалите от бедност между 2010 и 2013 г. се пада на пенсионерите. Те формират 26,4% от всички спасили се. След тях се нареждат са заетите (22,1%), икономически неактивните лица, които не са заети, но и не търсят активно работа (19,1%) и безработните (9,7%), пише Econ. „Динамиката при пенсионерите показва промяната на доходите им спрямо останалите индивиди в обществото“, изтъкна още Алексиев.

Данните показват още, че 90% от безработните са достигнали от най-бедните 20% от обществото до вторите 20% по благосъстояние. От неактивните лица 80% представляват деца, в чието семейство е имало зает човек или някой от родителите е намерил работа в периода между 2010 и 2013 г.

Повече от половината безработните, избягали от бедност, живеят в домакинство, в което или има доходи от труд през целия период, или някой представител на домакинството е започнал работа до 2013 г., посочи Явор Алексиев. Той бе категоричен, че заетостта е водещ фактор за излизане от бедността. Именно две трети от спасилите се от нея са работещи. „Други фактори са относителното повишаване на благосъстоянието“, допълни още Алексиев.

Анализът е изготвен на база персоналните данни на НСИ за нетния разполагаем доход на домакинствата.