2/3 от дивите животни може да изчезнат до 2020 г.
Заради човешката дейност е възможно 6-ото масово измиране на живи същества
~ 2 мин.
Дивите животни в
света може да намалеят с 67% до края на това десетилетие, спрямо броя им от
1970 г. Това е един от основните изводи на публикувания доклад „За жива
планета“ на WWF.
Данните в доклада потвърждават, че планетата навлиза в напълно непозната фаза от историята си. Заради промените, които човекът предизвиква на Земята, е възможно шесто масово измиране на живи същества. Изследователите вече наричат този период антропоцен.
Оказва се, че световните популации на риби, бозайници, птици, земноводни и влечуги вече са намалели с 58% за периода 1970–2012 г., за който е последната събрана информация. Това създава ясна тенденция към намаляване с общо 2/3 в рамките на половин век (от 1970 до 2020 г.).
„В нашата епоха дивите животни изчезват с безпрецедентни темпове. Не става дума само за прекрасните видове, които всички обичаме. Биоразнообразието е основа за здрави гори, реки и океани. С изчезването на видовете и техните екосистеми ще изчезне чистият въздух, водата, храната, които те ни предоставят“, посочва Марко Ламбертини, генерален директор на WWF.
Според доклада най-драстичен е темпът на загуба на сладководните видове – цели 81% от 1970 г. до 2012 г. За същия период сухоземните и морските видове са намалели със съответно 38% и 36%. Средният спад е от 2% на година, а при сладководните видове – 3,6 на сто годишно.
„Въпреки че в доста отношения е със сравнително запазена природа, нашата страна не е подмината от тази тревожна тенденция. Много е важно в момента да се положат усилия за опазване на някои критично застрашени видове, като дунавските есетри, за чието съхранение WWF полага много усилия“, посочва Веселина Кавръкова, ръководител на WWF-България.
Броят на едрите хищници в Европа също драматично намалява през последните два века, основно заради човешката намеса, като лов и загуба на местообитания.
През последните няколко десетилетия обаче тази тенденция се обръща благодарение най-вече на действието на Директивите за птиците и местообитанията, които са гръбнакът на природозащитата в Европа.
„Завръщането на риса в България, който също е в категорията на едрите хищници, е знак, че усилията за опазването на старите гори – неговият естествен дом – дават резултат“, допълва Кавръкова.
