64% от храните в България са вносни
Създава се Консултативен съвет по храните, в който ще бъдат поканени представители на министерствата на икономиката, на финансите и на здравеопазването
~ 2 мин.
64 % от хранителните стоки, които се продават у нас, са вносни. Не са български 84 % от месото и 78 % от плодовете и зеленчуците, които купуваме. Това съобщи председателят на съюз "произведено в България" Лукан Луканов по време на дискусия "Вкуси България", посветена на проблемите на българската хранителна индустрия, предаде БНР.
Данните са на Българската стопанска камара от преди няколко години. Днес ситуацията е още по-трагична, посочиха експертите, и препоръчаха, държавата да намери начин подобно на останалите европейски държави - без да нарушава еврорегламентите, да създаде условия за протекция и стимул на българското производство.
Сред мерките са: активизация на българските митници, които да контролират вноса от трети страни и по активна дейност на Агенцията по храните, която не трябва да проверява само българските производствени предприятия, а да влезе в търговската мрежа и да контролира качеството на вносните стоки.
Важно е България да стане част от Шенгенската зона, защото тя качва себестойността на българските стоки, каза Лукан Луканов, цитиран от БГНЕС.
Той смята, че ако някой си въобразява, че общите европейски правила могат да направят българските производители конкурентноспособни много се лъже. "Редица държави членки на ЕС тихомълком реално осъществяват чисто протекционистки мерки, ако някой се съмнява в това е крайно време да си отвори очите. Чакаме държавата ни по умен и европейски начин да направи същото", каза Луканов.
Според него е крайно време българските митници да проработят най-накрая както трябва, за да ни защитят от пазарите от трети страни. "Много е важно нивото на субсидиране да достигне до нивата на европейското такова. В противен случай не може да говорим за равни условия. Нашите производители трябва да имат достъп до пазара чрез търговските вериги при условия равни с европейските производители", посочи още Луканов.
В отговор министърът на земеделието Десислава Танева съобщи, че се създава Консултативен съвет по храните, в които ще бъдат поканени представители на министерствата на Икономиката, на финансите и на здравеопазването. Целта е обединяване на експертизата за създаване на изцяло нов закон за храните.
Данните са на Българската стопанска камара от преди няколко години. Днес ситуацията е още по-трагична, посочиха експертите, и препоръчаха, държавата да намери начин подобно на останалите европейски държави - без да нарушава еврорегламентите, да създаде условия за протекция и стимул на българското производство.
Сред мерките са: активизация на българските митници, които да контролират вноса от трети страни и по активна дейност на Агенцията по храните, която не трябва да проверява само българските производствени предприятия, а да влезе в търговската мрежа и да контролира качеството на вносните стоки.
Важно е България да стане част от Шенгенската зона, защото тя качва себестойността на българските стоки, каза Лукан Луканов, цитиран от БГНЕС.
Той смята, че ако някой си въобразява, че общите европейски правила могат да направят българските производители конкурентноспособни много се лъже. "Редица държави членки на ЕС тихомълком реално осъществяват чисто протекционистки мерки, ако някой се съмнява в това е крайно време да си отвори очите. Чакаме държавата ни по умен и европейски начин да направи същото", каза Луканов.
Според него е крайно време българските митници да проработят най-накрая както трябва, за да ни защитят от пазарите от трети страни. "Много е важно нивото на субсидиране да достигне до нивата на европейското такова. В противен случай не може да говорим за равни условия. Нашите производители трябва да имат достъп до пазара чрез търговските вериги при условия равни с европейските производители", посочи още Луканов.
В отговор министърът на земеделието Десислава Танева съобщи, че се създава Консултативен съвет по храните, в които ще бъдат поканени представители на министерствата на Икономиката, на финансите и на здравеопазването. Целта е обединяване на експертизата за създаване на изцяло нов закон за храните.
