Петролната война на Саудитска Арабия няма да приключи скоро

Новата петролна стратегия на Саудитска Арабия много наподобява военните ѝ похвати в Йемен – своевременна и остра атака, която да шокира неприятелите (бунтовниците Хуси). Вероятността този път кралството да се справи по-успешно е малка, пише Bloomberg в свой анализ.

Престолонаследникът Мохамед бин Салман, който е смятан за фактически лидер на кралството, се опитва да използва капацитета на Саудитска Арабия в производството на петрол, за да нанесе съкрушителен удар на конкурентите в добива. Изглежда, че целта му е да намали цените на петрола бързо и да накара Русия сама да стигне до извода, че е направила ужасна грешка на събирането на ОПЕК+ в петък, когато реши да отхвърли предложението за намаляване на добива.

Салман стартира в Йемен „Операция решителна буря“ през 2015 г., използвайки военната сила на Кралството, за да организира опустошително нападение на бунтовниците Хуси. Тогава целта беше да се унищожат бунтовниците и да се върне на власт бившият президент на държавата Абд Раббух Мансур Хади.

Това не се случи и пет години по-късно конфликтът продължава. Хуситите продължават да контролират голяма част от страната, президентът Хади все още е в изгнание, а цивилното население на Йемен пое най-тежко военните действия. Според Службата на ООН за Координация на хуманитарните въпроси три четвърти от гражданите на държавата се нуждаят от хуманитарна помощ. Междувременно бунтовниците отвърнаха с контраатака и поеха отговорност за нападенията срещу нефтопреработвателните предприятия Abqaiq и Khurais и стратегическия газопровод Изток-Запад.

Разпродажба на петрол

Saudi Aramco намали цените на суровия петрол, достигайки рекордни нива за последните повече от 30 години.

Още през 2016 г. Организацията на страните износители на петрол (ОПЕК), в която членуват 14 държави с капацитет да изпомпва около една трета от петрола, който светът използва всеки ден, убеди 10 външни държави да се присъединят към тях в управлението на доставките на петрол, създавайки по-голяма организация. Споразумението, което първоначално трябваше да продължи шест месеца, сега кара четвъртата си година. Но това не е достатъчно, за да мислим, че сътрудничеството им ще продължи вечно.

Саудитска Арабия можеше да отговори на нежеланието на Русия да наложи по-дълбоки съкращения на петролната си индустрия, като приеме предложението й за удължаване на настоящото споразумение. Така петролният картел щеше да засили позициите си и в бъдеще можеше да предприеме намаляване на добива еднолично. Вместо това Кралството започна ценова война с Русия, като намали цената на суровината си с рекордни нива за последните 30 години и планира да увеличи добива с поне 1 млн. барела на ден през следващите месеци.

Ще сработи ли тактиката?

Саудитска Арабия запази най-големите си намаления на цените за Северозападна Европа, ключов пазар за руските барели. Русия има някои географски предимства пред Саудитска Арабия с експортни тръбопроводи, чрез които пренася суровината си директно до рафинерии в Китай и Европа, както и корабни терминали, които само за няколко дни достигат рафиниращите центрове в тези региони в Япония и Южна Корея. За разлика от тях, на плавателните съдове от Саудитска Арабия може да отнеме до месец, за да достигнат до Северна Азия, или до Северозападна Европа, като коства време и допълнителни разходи за доставките им.

Решението на Русия да напусне срещата на ОПЕК+ беше шамар в лицето на Саудитска Арабия, което се оказа определящо за от отношенията им. Бившият министър на петрола на Саудитска федерация шейх Ахмад Заки Ямани споделя, че той и няколко други министри от ОПЕК са били предпазливи при приемането на Русия в алианса, опасявайки се, че новият член ще доминира над другите. Изглежда тези опасения са били оправдани.

Агресивното намаляване на цените на Саудитска Арабия и подготовката за скок на производството са опит да се покаже на Русия, че не може да омаловажава ролята на Кралството като производител. Рискът обаче е, че точно като хусите в Йемен, Русия и други големи производители на петрол издържат на удара и дори и предприемат атакуващи действия във война, която не се знае как ще приключи, а и нито една от двете страни като че ли не може да си я позволи.

Явно Кралството е решено да отбранява позициите си, без значение на цената.