Почти милиард лева на сметката на политическата криза

Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева  – not great, not terrible, ако използваме репликата от популярния сериал. Средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел. Дебатите, предложенията и гласуванията в Народното събрание в голяма степен наподобяваха поведението на депутатите и взаимодействията между фракциите при актуализацията от есента на 2021 г., внесена тогава от служебното правителство.

Не беше особено трудно да се предвиди какво се случва, когато изпълнителна власт без мнозинство внесе бюджетен закон в парламента. Ако премиерът и финансовият му министър нямат твърда подкрепа на мнозинство в законодателния орган, това не означава, че не могат да се формират тематични и конюнктурни мнозинства за най-разнообразни разходни и данъчни идеи. Точно това и стана – съвсем очаквано, към предложеното увеличение на разходите с 2 милиарда в пакета на (досегашното и в оставка) правителство (доскорошната) опозиция добави 900 млн. лева. Освен харчове, народните представители взеха и „джойстика“ за ръчно управление на данъчната политика и започнаха да експериментират с разнообразни и дори екзотични предложения. Стигна се и до умерено драматичен скандал, след като една от данъчните промени – а именно въвеждането на нулева ставка за ДДС на брашното – бе приета с един глас, а после народният представител поиска да си го смени с твърдение за лична грешка.

Рисковете за фискалната стабилност в подобна политическа конюнктура – а тя, по всичко личи, се запазва – са няколко. Сравнително по-маловажните са свързани с „пробутването“ на неособено големи допълнителни разходи за специфични целеви групи или проекти. Ако те не нарастват експоненциално, ясно е, че няма да застрашат на макрониво бюджетното салдо – но със сигурност поставят под съмнение ефективността на харченето. Тук можем да включим увеличеното финансиране за музеи, театри, за оборудване в конкретна болница, за ремонти във висши училища или институти; дори православната църква се „вписа“ в този пакет. Общото е, че най-гласовитите и най-добре свързаните с народните представители – от коя да е партия или коалиция – успяват да защитят искането си; бихме казали даже „най-агресивните печелят“. В тази група попадат и обичайните „спасителни“ трансфери – например за градския транспорт в София. Едно от смислените предложения беше осигуряване на по-голям бюджет на програмата за помощи за отопление на бедните – именно това е рационалният подход при рязък скок в енергийните цени. Накрая обаче е редно да си припомним, че подобни допълнителни разходи в предишни години се осигуряваха с решения на министерския съвет – отново непрозрачно и на база на конюнктурни съображения, и без одобрение на парламента.

Сходен е проблемът, възникнал с увеличението на заплатите в публичния сектор. Както често става, МВР ще получи близо 182 милиона лева повече, промуши се и ДАНС с няколко милиона, общините също ще получат 30 милиона повече от предвиденото. Тук обаче отговорността трябва да отнесем в голяма степен и към досегашното правителство – имаше заявка през февруари, че всяко ведомство ще направи анализ и предложение за оптимизация, които да послужат за основа на реформи и на тази база ще се реши на кои служители и с колко да се повишат доходите. И понеже не видяхме такова усилие – може да е имало, но досега няма публично представяне – се върнахме към традиционния натиск от всички сфери за повече пари. Специфичното тази година, за разлика от последните поне десет, е високата инфлация. Сега всички заети в обществения сектор очакват (поне) запазване на покупателната сила на заплатите си, а отделно има и структурни дисбаланси с изключително ниски възнаграждения за някои специфични професии. Вдигането след натиск от доскорошната опозиция на заплатите в МВР няма как да не бъде последвано от искания за същите действия и в останалите системи.

Разбутването на данъчните закони е следващият резултат от липсата на ясно мнозинство и цялостна визия за фискалната политика. Наблюдаваме ерозия в принципите, на които залагахме дълго време и които осигуряват до момента добра събираемост, предвидимост, равнопоставеност и справедливост. Още когато ГЕРБ решиха да отговорят на очакванията „да дадат нещо“ в средата на пандемията с популисткото намаление на ставката на ДДС за кръчми и барове, предупредихме, че това е само началото. „Кутията на Пандора“ се отвори и всяка житейска, социална или бизнес ситуация ще предизвиква почти автоматичен рефлекс – „преференциална ставка на ДДС“. Така сега очевидно борим евентуалното повишение на цените на тока, газа и парното, промуши се с нулева ставка и хлябът – без никакво реалистично очакване той да поевтинее за потребителя, а както се разбра в хаоса мина и нулев данък за брашното. Адвокатите пък почти среднощно си прокараха признаване на разходи в размер на 40% от дохода вместо досегашните 25%.

Трябва все пак да признаем, че размахът на бюджетна щедрост на българските депутати бе умерен в сравнение с действията на колегите им например в съседна Румъния в предходни години. Там почти перманентната политическа криза с нестабилни правителства без мнозинство и чести избори дадоха поле за развихряне на обещанията – увеличения на пенсии и заплати с 30-40 и повече процента, масово създаване на данъчни преференции за браншове, стоки и услуги и т.н., и последващо раздуване на бюджетния дефицит. Фактът, че този път българските политици не стигнаха дотам обаче трябва не да успокоява, а да е червена лампа за рисковете пред запазване на макроикономическата ни стабилност. Да не забравяме и къде бяхме (виж повече тук), когато липсваха котвите на парична, финансова и бюджетна предвидимост и благоразумие.

В същото време, след като вотът на недоверие мина, напрежението по макропараметрите рязко спадна. Почти истеричните заплахи с фалит на държавата, дългови спирали и какво ли още не се изпариха яко дим и парламентът спокойно гласува увеличение на тавана за новоемитиран държавен дълг през годината.

Част от алхимията на тази пълна промяна бе записването на по-високи приходи в държавния бюджет – цифром 760 милиона лева, 480 милиона от които се очаква да са от преизпълнение на постъпленията от ДДС. Решението стъпва на икономическата динамика в последните месеци – при реален икономически растеж, добри данни за индустриалното производство, ръст на износа, ниска безработица и увеличаващи се заплати в частния сектор, и всичко това при значително по-висока от очакваната през януари инфлация, данъчните приходи най-вероятно ще надхвърлят заложените. Опасното в такъв подход е, че се „орязва“ един от буферите под контрола на финансовия министър да регулира дефицита при евентуални неблагоприятни развития в края на годината. А тази година това ще е особено важно – ако има автентични намерения и политическа воля за присъединяване към еврозоната от началото на 2024 г., нивото на дефицита през 2022 г. трябва да е до 3% от БВП.

Данните за изпълнението на бюджета до края на юни засега дават оптимистична картина. Данъчните и неданъчните приходи (без трансферите по еврофондовете) нарастват с 14% спрямо шестмесечието на 2021 г., ако отчетем и еднократния приход миналата година, свързан с концесията на Летище София, увеличението е близо 14,5%. Общите разходи се увеличават с 9,8%, основно заради слабо изпълнение на капиталовите разходи. Както стана дума по-горе, икономика в растеж с ниска безработица генерира и повече бюджетни приходи, особено при висока инфлация, която увеличава продажби, доходи и печалби.

Ако текущата конюнктура на реален ръст на стопанската активност, заетостта, доходите и потреблението се запази, и в същото време инфлацията остане висока, това ще даде още непланиран „бонус“ за бюджета през нарастване на приходите. В някакъв смисъл задържането на заплатите в публичния сектор и дори увеличението на пенсиите може да се окажат недостатъчни за да има реален ръст на доходите, и в този смисъл разходите да се свият в относително изражение. В момента няма как да знаем колко ще е номиналният размер на БВП – покачването на цените води до по-висок размер на показателя, заедно с повече данъчни приходи. Така може да се окаже, че дори с тези гласувани допълнителни разходи ще завършим с по-нисък дефицит, измерен в съотношение към БВП – ако, разбира се, тематични парламентарни мнозинства не гласуват нови разходи наесен.

Източник: ИПИ