Почти навсякъде в България безработицата е рекордно ниска
Само в 40 общини пазарът на труда все още не се е възстановил след пандемичния шок
Снимка: Красимир Свраков
~ 3 мин.
Адриан Николов След шока на пандемията пазарът на труда в България постигна бързо възстановяване и дори по много показатели прехвърли рекордите, постигнати при динамичния растеж до 2019 г. През 2022 г. средната безработица в страната намалява до 5.2% в сравнение с 5.5% през предишната година, което е подобрение дори спрямо предпандемичните нива – през 2019 г. коефициентът беше равен 5.6%. Това показват данните на Агенцията по заетостта, базирани на официално регистрираните в бюрата по труда безработни лица.
Възстановяването обхваща почти цялата страна, като в едва 40 от 265 общини се наблюдава увеличение на безработицата или запазване на същото ниво в през 2022 г. Нещо повече, влошаването в почти всяка от тези общини е скромно на фона на подобряването при останалите.
Традиционно гъвкавият пазар на труда на София е с най-ниска безработица от 1.2%, а на второ място се нарежда община от индустриалната периферията на столицата – Божурище с 1.8%. С много нисък коефициент са и Варна и съседната Белослав (по 2.1%), както и логистичния център Елин Пелин (2.4%) и областните центрове Бургас и Пловдив (по 2.5%). Остават обаче видими клъстери с много висока безработица – Северозападът, повечето дунавски общини, много от малките общини в Родопите, Сливенско, Разградско.
Пограничните райони като цяло срещат по-сериозни предизвикателства на пазара на труда, и това личи ясно при нивата на безработицата. Същевременно 64 общини вече са с под 5% безработни, като повечето са големи градове, силно свързаните с тях периферни общини или успешни регионални индустриални центрове.
В динамика почти всички общини в страната регистрират значително намаление на коефициента на безработица спрямо негативните рекорди от 2020 г., като спад има в 225 общини. Повишение с над 1 пр.п. е регистрирано в едва 23, като повечето от тях са съсредоточени край Видин и Кърджали. Най-бързото възстановяване се наблюдава най-вече в малки общини, като спад с над 10 пункта има Летница, Николаево, Долна баня, Якимово, Борован, Ружинци, Ситово. Видими подобрения има и в черноморските и планински общини, където сривът в туризма доведе до много бързо влошаване в годините на ограничителни мерки.
Възстановяването в големите градове е относително по-бавно – 1.8 пр.п. в София, 2 пр.п. във Варна, 1,7 пр.п. в Пловдив. Това е до голяма степен обяснимо предвид относително по-малкия удар, който местните пазари на труда понесоха в хода на пандемията, а също и това, че те така или иначе от няколко години са близо до „санитарния“ минимум на безработицата.
Тенденциите в безработицата от изминалата година за пореден път подчертават, че България няма един хомогенен пазар на труда, а фрагментиран на поне няколко разнородни части, всяка със своите специфики и проблеми. От едната страна са силните икономически центрове и тяхната периферия, където безработицата е много ниска, а подготвените кадри все повече не достигат. От другата обаче са по-слабо развитите отдалечени райони, където възстановяването изглежда още не е дошло. В тях липсват инвестиции, образованието и уменията на свободните работници са ниски, а демографската динамика – подчертано негативна. Това ясно разделение от своя страна означава, че едно бъдещо управление, което иска да решава тези проблеми ще бъде принудено да търси специфични пригодени решения, а не единен и всеобхватен подход.
Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)
