Подходът на банките към лошите кредити се променя коренно

Поведението на банките към портфейлите им от лоши кредити се е променило коренно през отиващата си година. Именно затова засега не се очакват повече мегасделки между банки и колекторски агенции за изкупуване на големи портфейли просрочени вземания, каквито споразумения имаше в началото на годината. Това каза на среща с журналисти изпълнителният директор на Frontex International Лилия Димитрова, която разказа за тенденциите, отчетени от нейната компания.

До голяма степен българските банки са изчистили портфейлите си от лоши кредити, отпуснати преди финансовата криза от 2007-2008 г. След двете големи сделки от началото на годината – между „Пощенска банка“ и EOS Matrix, както и между „Уникредит Булбанк“ и B2Holding – българските банки се очаква занапред да продават по-малки пакети от лоши кредити (между 50 и 60 млн. лв.), но пък по-често. В края на тази година или началото на следващата се очаква трета мегасделка, но тя ще е по-скоро изключение от тенденциите, които се очертават занапред. Все повече финансови институции дори предпочитат да сключват дългосрочни договори с колекторските агенции и да им продават пакети просрочени вземания на всеки един или три месеца.

Друга значителна промяна в поведението на банките е, че те вече предпочитат да продават на колекторските компании обезпечени кредити. „Докато преди обезпечението – земя, имоти и т.н. – се продаваше от банките отделно, преди продажбата на самия дълг, то сега вече се продават дълговете със самото им обезпечение. Причината е, че когато обезпечението бъде продадено предварително, то впоследствие дългът струва много малко“, обясни Димитрова.

Тя обобщи, че през 2019 г. от колекторските агенции като цяло са били изкупени портфейли лоши кредити за около 2 млрд. лв., което два пъти повече, отколкото през 2018 г. През 2020 г. се очаква връщане към обем на сделките от порядъка на 1-1.3 млрд. лв.

Не на последно място през последната година се наблюдава нежелание от страна на банките да аутсорсват към колекторските агенции събирането на лошите си кредити. Тук не става дума за цялостна продажба на просрочените вземания, а за заплащане на колекторите да съберат дължимите суми и да ги предадат на банките. Именно затова много от агенциите за вземания затварят отделите си за събиране на просрочени вземания вместо банките.

Спрямо сектора на колекторските агенции и дейността им Лилия Димитрова обясни, че основният недостатък в момента е липса на кредитно бюро, каквито има в редица други държави. Въпросните кредитни бюра обикновено са частни инициативи на юридически лица и тяхната цел е да съберат на едно място данни за потребителите на възможно най-много компании – телекомуникационни оператори, водоснабдителни, електроснабдителни дружества и т.н. Така се подобрява възможността на агенциите за вземания да откриват как да се свържат с длъжниците. В момента това е голям проблем, тъй като те сменят адресите си, телефоните си и пр., опитвайки се максимално дълго да не понесат отговорност за просрочените си плащания. По думите на Димитрова в момента едва 20% от длъжниците са склонни да преговарят с колекторските агенции и така да си спестят разноски при бъдещо съдебно дело.

Според директора на Frontex International въпросното кредитно бюро също така е желателно да се въведе преди приемане на закон за личния фалит. Причината е, че в момента, поради липсата на такова бюро, гражданите нерядко успяват да заблудят институциите, от които искат кредити, имат ли други задължения, и в крайна сметка изпадат във фалит. Ако има такова бюро обаче, различните финансови и нефинансови институции ще могат да проверяват информацията за кандидатите си и ако се налага, да не им предоставят заем, за който знаят, че няма да може да плащат.

„От изключителна важност е да се създаде кредитно бюро и в България. Това не само ще улесни работата на финансовите институции, но и ще даде сигурност на тези от нас, които сме съвестни платци и често покриваме със своите средства действията и бездействията на некоректните такива“, обясни Димитрова.