„Положителният“ за България доклад за върховенството на правото
Положителното всъщност е, че докладът поставя недвусмислена диагноза на държавата, изброявайки съвсем конкретни симптоми
Тази седмица правителството определи публикувания от Европейската комисия (ЕК) Доклад за върховенството на правото като положителен. Но нека видим дали това е така.
Какво казва докладът
Положителното всъщност е, че докладът поставя недвусмислена (т.е. дипломатична, но категорична) диагноза на държавата, изброявайки съвсем конкретни симптоми:
- липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговата отчетност (стр.5); в този контекст е споменато и Решение № 11 на Конституционния съд по конституционно дело № 15/2019 г.[1] и невъзможността му да разсее притесненията около идеята за специален прокурор, който да разследва главния и с който правителството се опита да имитира реформи (стр. 6);
- дефектите по отношение на състава и функционирането на Висшия съдебен съвет (стр.6): влиянието на главния прокурор не само в прокурорската колегия, но и върху пленума и съдийската колегия (стр.7); липсата на мнозинство на съдии, избрани от съдии при решаване на въпроси, засягащи професионално именно тях; отново структурата на ВСС, която не може да гарантира съдебната независимост дори от политическото влияние на членове на самия съвет;
- механизмите за оказване на влияние – допълнителните възнаграждения и необоснованото повишаване в длъжност, заобикалящо конституционни и законови разпоредби; все още достъпен регистър с магистрати, участващи в професионални сдружения;
- използването на Инспектората към ВСС като инструмент за натиск над съдиите (стр.10);
безрезултатната борба с корупцията по високите властови етажи, въпреки реформите и окрупняването на КПКОНПИ (стр. 12 и сл.); - неблагоприятната медийна среда: липсата на прозрачност по отношение на собственост върху медии (стр. 20); атаки срещу журналисти (стр.22); съществуването на „системен политически контрол“ и склонност на по-голямата част от водещите вестници в страната да следват редакционна политика, благосклонна към правителството“ (стр.21);
- недемократичния законодателен процес (стр. 24);
упражняването на необоснован свръхконтрол и свръхрегулация по отношение на гражданския сектор (стр.25).
Заедно с това ЕК легитимира протестите като двигател за сериозни обществени процеси:
- протестите доведоха до оставките на петима министри през юли и септември 2020 г. (стр. 12);
- след няколко седмици протести министър-председателят обяви, че се планира конституционна реформа (стр.8).
Какво означава това
По този начин докладът не само ясно идентифицира дълбоко вкоренените болежки (които живеещите в България и наблюдаващите страната познават отлично), но и имплицитно разкрива до какво води израждането на определени демократични дефицити:
- превръщането на органите, призвани да гарантират независимостта и на съда и ефективното му функциониране, не само в неспособни да го направят, но понякога и активно действащи срещу тази независимост (ВСС и ИВСС);
- автоцензура на някои медии;
- омаломощаване на парламентаризма;
- усвояването на големи суми за изграждане на капацитет на органи, които на практика са безрезултатни в работата си;
напълно безконтролна и свръховластена публична фигура, чийто статус управляващите отказват да реформират години наред (да, отново за главния прокурор иде реч).
В крайна сметка излиза, че дълги години държавата е или неспособна, или не желае (а всъщност и двете) да осъществи реална промяна в начина на съставяне и функциониране на ключови за държавността органи.
Къде сме ние
Класиране на държавите членки липсва. Сравнителният елемент е избегнат – идеята е, че никоя от тях не е напълно образцова, всяка подлежи на развитие, пък и нали сме равноправни. „Политико“ вече разкри, че е относително лесно да се види къде се намира една държава (или група от държави) спрямо друга. Освен посочените вече подредби и индикатори, си струва да отбележим, че частта „Независимост“ (на правосъдната система) в доклада, посветен на България, е най-дългият в сравнителен план с другите държави. Изключение в това отношение правят само Унгария и Полша, където превземенето на съдебната власт също се вихри усилено.
Всъщност България е сред изоставащите в ЕС по отношение на върховенството на правото и според друг измерител, който не получи особено медийно внимание тази година: Индекса за върховенство на правото на World Justice Project (WJP). За разлика от европейски доклад, тук класиране има. Според него страната ни е на 53-то място от 128 държави – след Сенегал и преди Косово. В контекста на ЕС, България е предпоследна – преди Унгария.
В заключение
Изглежда, че симптомите са сериозни и трайни. Поставянето под карантина се е забавило, но не се е обезсмислило. Отделни органи на ЕС осъзнават това. Дано предложат прилагането на адекватни рецепти и подходящо лечение. Последното, разбира се, зависи най-вече от нас като общество.
Източник: Институт за пазарна икономика