Президентът наложи вето върху договора за изтребителите F-16
Според Румен Радев документът е с огромно значение, но въпреки това е приет набързо в парламента
~ 2 мин.
Президентът Румен Радев наложи вето върху закона за ратифициране на договорите, свързани със самолети F-16 Block 70. В мотивите на държавния глава се посочва, че важността на международния договор е изисквала той да измине пълния път на законодателния процес - приемане на две гласувания в отделни заседания на Народното събрание. Вместо това законът, с който се ратифицира такъв особено значим договор, бе приет по „бързата писта“, в рамките само на едно заседание.
Като държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България не мога да остана безучастен към процесите на модернизиране на Българската армия. Приетият Закон за ратифициране на договорите, свързани със самолети F-16 Block 70, трябваше да бъде успешен финал на усилията и проведените преговори по този въпрос, пише президентът в мотивите към ветото.
Несъмнено е, че когато се вземат стратегически решения, свързани с отбраната и националната сигурност на страната, е необходимо не само да бъдат осигурени постижими за държавата финансови параметри, но и да има широк консенсус и подкрепа. Острите спорове в Народното събрание при обсъждането на ратификационния закон, нетипични за този вид закони, показаха, че по параметрите на договора не е потърсено и не е постигнато обществено съгласие. Обвързването на Република България със задължения, при това за години напред, без да има национално съгласие и убеденост във взаимноприемливите условия на договора, е изключително тревожно, казва още Радев.
Той напомня, че в своята практика Конституционният съд (Решение № 9 от 1999 г. по к.д. № 8/1999 г.) е имал възможност да подчертае неразривната връзка между ратификационния закон и международния договор – предмет на ратификацията, която ги прави един цялостен акт. Предвид това законът за ратифициране на договора за закупуване на самолети F-16 Block 70, следваше да измине цялостния път по чл. 88, ал. 1 от Конституцията – приемане на две гласувания в отделни заседания на Народното събрание. Вместо това законът, с който се ратифицира такъв особено значим договор, бе приет по „бързата писта“.
Особената значимост за държавата, ангажираният огромен финансов ресурс и рязкото повишаване на бюджетния дефицит, изискват законодателят да не отстъпва от общия ред, избирайки изключението двете гласувания да се извършат в едно заседание. Поради скъсената законодателна процедура останаха неизяснени редица важни въпроси като цени, гаранции, срокове за доставки, неустойки, обезщетения и други. Не е допустимо при решаването на такъв стратегически за България въпрос като гарантиране на националната сигурност да се използва процедурата „по изключение“. На България е необходим самолет с многофункционални способности, което се постига не само с качествата му, а и с пълен пакет въоръжение, съпътстващо оборудване и обучение на личния състав. На обществото се дължи категоричен отговор дали това реално се постига със сключените договори. При обсъждането и гласуването в пленарната зала на Народното събрание бяха изказани възражения и предложения, които не можаха да бъдат развити и обсъдени поради приложената съкратена законодателна процедура.
