Природният газ трябваше да поскъпне най-много с 15%
Няма връзка между поскъпването на природния газ и повишаването на цените на дребно, смята икономистът
Калоян Стайков, икономист:
~ 8 мин.
Калоян Стайков е част от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ). По образование е икономист и се занимава с финансови системи, публични финанси и макроикономика. Economic.bg разговаря с него за шоковото поскъпване на цената на природния газ, как ще понесе промените българската индустрия и ще достигнат ли те крайните потребители.
- Г-н Стайков, според Вас обосновано ли е 30-процентното увеличение на цената на природния газ за второто тримесечие на 2017 г.?
„Булгаргаз“ каза, че иска 30% ръст на цената, но половината от това увеличение е необосновано. 15% могат да се обяснят с исканото повишение на цената от страна на „Газпром“ (13%) и валутните разлики (1,6%), но не е ясно откъде са другите 15%.
Периодът на ниски цени на природния газ - първото тримесечие на 2017 г. и съответно загубите за дружеството, са компенсирани изцяло с надвзетия приход от предишната година. Дори да приемем, че цялата загуба от 40 млн. лв. е заради по-ниското увеличение през първото тримесечие на 2017 г., то е изцяло покрито от предишното надвзето вземане. Сега те нямат какво да компенсират и само трябва да си покриват новите разходи, т.е. се калкулират само 15%.
- Увеличението на цената на природния газ ще компенсира ли загубите на „Булгаргаз“?
През първото тримесечие на 2017 г. “Булгаргаз” регистрира загуба от 40 млн. лв., по данни на министъра на енергетиката. Тогава Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) изчисли, че при увеличение на цената на природния с 4.9%, а не с поисканите от "Булгаргаз" 13%, дружеството ще отчете загуба от 20 млн. лв., която ще бъде компенсирана с надвзетия приход от 40 млн. лева. през 2016 г.
Реално обаче "Булгаргаз" регистрира загуба от 40 млн. лв. и тя бе компенсирана изцяло с надвзетите 40 млн. лв. T.e. използван е целият надвзет приход. Това показва, че изчисленията на КЕВР не са били съвсем точни. Вероятно е много неприятно от политическа гледна точка, когато предстоят избори след два месеца, да вдигаш цената в средата на зимния отоплителен сезон. Това е едно от възможните обяснения.
Другото е, че “Булгаргаз” не работи правилно. Отдавна се очаква увеличение на цената на газа, защото има ръст на цената на петрола. Периодът, който се взима при определянето на цената е девет месеца назад, а петролът след март 2016 г. започна да расте и няма как ръководството на „Булгаргаз“ да не знае, че ще има увеличение на газа. А ако очакваш, трябва да предприемеш нещо. Има достатъчно финансови инструменти на пазара, с които да хеджираш риска.
- Работодателските организации обявиха, че има резерви, с които да се избегне повишаването на цените на такса „Задължение към обществото“. Според Вас има ли такава възможност?
Не съм убеден, че таксата може да не се вдига. Най-малкото защото природният газ поскъпва за трето поредно тримесечие, а такса „Задължение към обществото“ не се е променяла от юни 2016 г.
Предишните две повишения бяха по-малки, но въпреки това оказват влияние върху енергийната компонента, която се използва при определянето на цената при когенерациите. Таксата „Задължение към обществото“ се определя от три елемента – ВЕИ компонентата, кафявата компонента и невъзстановяемите разходи на ТЕЦ-овете Марица Изток 1 и Марица Изток 3.
Вероятно не всички централи оперират по най-ефективния начин, включително заводските централи, и по тази линия може да има резерви. Но това няма как да го знаем.
- Ако КЕВР беше позволила увеличение с 13% през първото тримесечие на 2017 г., дали сега щеше да е пак 30%?
Не е ясно. Всичко зависи от това, доколко КЕВР си прави добре сметката, а „Булгаргаз“ работи както трябва и успяват да предвидят промените.
- Защо КЕВР така бързо смени позицията си. В средата на януари председателят на Комисията Иван Иванов каза, че е немислимо да има ръст на цената на природния газ с 30% и че това ще е удар за индустрията. Месец по-късно регулаторът прие увеличението?
Защото се задаваха избори. Като се погледне кога и какви решения се взимат от Комисията, се вижда, че има огромна връзка с изборите. През февруари КЕВР категорично заявява, че няма да позволи шоково вдигане на цената и ще се търсят резерви. Резерви не се намират, а КЕВР се съгласява с шоковото вдигане. Така беше при природния газ, при водата, при цената на тока...
Когато имаш независим регулатор, идеята е той да бъде независим политически, финансово и независим от корпоративни интереси. За да се постигне това, трябва да има три неща – добра нормативна рамка, подкрепа от управляващите, за да се създаде първоначалното доверие в него и бизнесът да повярва, че регулаторът ще работи добре и, разбира се, след това КЕВР да работи много добре, за да оправдае първоначалното доверие и да изгради репутация на независим и експертен орган. Без тези три неща не става.
Ние имаме добра нормативна рамка, защото е синхронизирана с европейското законодателство. От тук нататък обаче КЕВР нито има финансова независимост, защото разполага с изключително нисък бюджет, а различни политици им държат сметка и дават съвети за регулаторни решения. И в един момент КЕВР започва да действа по този начин.
- Българската индустрия ще пострада ли от повишаването на цената на природния газ?
Българската индустрия се е доказала като изключително гъвкава. Предполагам, че са взели мерки и са се подготвили за това. Шокът идва от това, че всички очакваха цената да се повиши, но не очакваха процентът, с който се повиши. Сега ще трябва бързо да реагират и да намерят решение. Ако изцяло прехвърлят увеличението на клиентите си, най-вероятно ще загубят пазарен дял, предвид високата конкуренция на пазарите. Като цяло българската индустрия работи за износ. А на чуждите пазари, където регулаторите и държавните монополисти работят нормално и като цяло има и пазар на газ, нещата са много по-различни.
- Ще се повлияят ли крайните цени на продуктите от поскъпването на природния газ?
Тези ценови увеличения на природния газ не се трансформират толкова пряко в увеличение на крайните цени. Това се вижда ясно, когато се разгледа представянето на инфлационния индекс в периодите назад, особено в подгрупата на храните. При тях се вижда, че цените постоянно се движат нагоре, докато цената на газа се движи в различни посоки. Няма връзка между тях. Така например, когато през 2008 г. цената на газа скача с 25%, цената на храните се увеличава само с 2,5%.
- Има обаче коментари на работодатели и организации, които казват, че поскъпването ще е удар за бизнеса?
Цената на газа щеше да се увеличи, независимо какво се случва. След като има такова очакване, нормално е фирмите да вземат мерки. Когато се взимат тези решения, не може да се гледа само от гледна точка на производителите или само от гледна точка на „Булгаргаз“. Трябва да има баланс. Трябва да има гъвкавост.
- Какво е мнението Ви за решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно наличието на съгласуване на цените между отделните компании на пазара на горива?
За работата на КЗК е достатъчно да се види кога се взимат дадени решения. Преди тази проверка имаше други две – през 2009 и 2011 г. При първата не беше открито нищо, а при втората регулаторът разпореди на „Лукойл“ да спре да публикува на сайта си цените на горивата на едро.
Освен това КЗК изглежда проспа момента, в който беше променен законът и всички внасящи компании бяха задължени да използват местни данъчни складове, което очевидно ограничава конкуренцията. Тя трябваше да се сезира тогава и да направи нещо.
Ако проследим изказванията на ръководството на КЗК, свързани с последната проверка за съгласуване на цени, ще видим, че те изглеждат политически мотивирани. Първоначално КЗК обяви, че има неоспорими доказателства за наличие на незаконни практики при търговците на горива, а след края на парламентарните избори се оказа, че такива няма.
Изказванията се различават много от това, което последва. И това създава усещане за някаква външна намеса при решенията на Комисията, не много обективна и независима работа в обществен интерес.
- Според Вас КЕВР извърши ли реални реформи в начина, по който работи?
Основната реформа беше, че членовете вече не се назначават от Министерски съвет, а се избират от Народното събрание (НС). Това трябваше да доведе до по-малко влияние на политиците върху Комисията, каквато е практиката в други държави. Много от нас смятат, че това дава повече прозрачност и обективност в работата на регулатора. Проблемът обаче е, че тук много лесно се изкривява добрият Така например малко след избора на новите комисари народни представители, в свои публични изказвания, се обявиха за отнемане на лицензите на електроразпределителни дружества, което е изцяло в правомощията на регулатора. Подобно поведение дискредитира работата на комисията, въпреки че изборът ѝ вече е по-прозрачен. Същото се отнася и за авариите на енергийни дружества през януари, когато министърът на икономиката обяви, че ще направи проверка, при положение, че това е работа регулатора, който е дал лиценз на съответните компании.
- КЕВР има ли капацитет да се справя с тези свои задължения?
В момента няма, но отговорността на политиците е да създадат условия за повишаване на административния капацитет, а не да изземват функции на регулатора с това извинение.
- Как отпадането на монопола на „Булгаргаз“ би помогнало на цените, да станат те по-пазарни?
Докато има един източник на доставка на газ, не може да се направи нищо, за да има истинска либерализация. Доставчикът е един – „Газпром“. Дори да направим интерконектори и терминали за втечнен газ, суровината пак идва от Русия. Алтернативни доставки на газ може да има от Азербайджан, който ще минава през междусистемната връзка с Гърция, където обаче работата не изглежда да върви добре.
Либерализация на пазара на природен газ може да има на две нива. Първо при търговията на едро и после при търговията на дребно. Например пазарът на ток е либерализиран на едро чрез двустранни договори и чрез сегмента търговия "ден напред". Там има много производители, които се конкурират, така трябва да бъде и при газа. Да има повече от един доставчик, които да се конкурират. Докато нямаш конкуренция на едро, на дребно можеш да направиш каквото си искаш, но няма да се либерализира пазарът, защото източникът е един – Русия. Дори да се свържем със съседните пазари, това ще подобри сегашната ситуация на силно сегментиране, но източникът остава непроменен.
Това е усилието на Европейската комисия, да премахне сегментацията в Източна Европа. „Газпром“ да не резервира пълния капацитет, въпреки че не го използва, да позволи реекспорт на газ и междусистемен обмен. Това ще позволи навлизането на различни пазарни елементи при природния газ, което е добре за развитието на пазара. Но проблемът си остава – доставчикът е един. Диверсификацията може да стане с различни източници, например Азербайджан, или чрез собствени източници.
- Ако „Булгаргаз“ не е единственият доставчик, той няма да може да калкулира сам увеличение от 15%. Ако има още няколко такива, има ли шанс да се избегне това необосновано повишение на цената?
Като цяло да, тъй като когато имаш пазар, можеш да постигнеш най- добрите търговски условия. Дори наличието на междусистемна връзка, която не се използва в пълния ѝ капацитет, може да накара „Газпром“ да си намали цената и тази възможност е в наша полза.
- А да очакваме ли в следващите тримесечия още увеличение на цената на газа?
Не би трябвало. Цените на петрола са близо до балансовата си стойност и ще продължат да се движат така. Следващият период ще обхване първата половина на тази година последното тримесечие на 2016 г., което цената на петрола беше постоянна и оттогава няма особено движение. Спрямо този фактор не би трябвало да има основание за още ръст на цената на природния газ.
- Г-н Стайков, според Вас обосновано ли е 30-процентното увеличение на цената на природния газ за второто тримесечие на 2017 г.?
„Булгаргаз“ каза, че иска 30% ръст на цената, но половината от това увеличение е необосновано. 15% могат да се обяснят с исканото повишение на цената от страна на „Газпром“ (13%) и валутните разлики (1,6%), но не е ясно откъде са другите 15%.
Периодът на ниски цени на природния газ - първото тримесечие на 2017 г. и съответно загубите за дружеството, са компенсирани изцяло с надвзетия приход от предишната година. Дори да приемем, че цялата загуба от 40 млн. лв. е заради по-ниското увеличение през първото тримесечие на 2017 г., то е изцяло покрито от предишното надвзето вземане. Сега те нямат какво да компенсират и само трябва да си покриват новите разходи, т.е. се калкулират само 15%.
- Увеличението на цената на природния газ ще компенсира ли загубите на „Булгаргаз“?
През първото тримесечие на 2017 г. “Булгаргаз” регистрира загуба от 40 млн. лв., по данни на министъра на енергетиката. Тогава Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) изчисли, че при увеличение на цената на природния с 4.9%, а не с поисканите от "Булгаргаз" 13%, дружеството ще отчете загуба от 20 млн. лв., която ще бъде компенсирана с надвзетия приход от 40 млн. лева. през 2016 г.
Реално обаче "Булгаргаз" регистрира загуба от 40 млн. лв. и тя бе компенсирана изцяло с надвзетите 40 млн. лв. T.e. използван е целият надвзет приход. Това показва, че изчисленията на КЕВР не са били съвсем точни. Вероятно е много неприятно от политическа гледна точка, когато предстоят избори след два месеца, да вдигаш цената в средата на зимния отоплителен сезон. Това е едно от възможните обяснения.
Другото е, че “Булгаргаз” не работи правилно. Отдавна се очаква увеличение на цената на газа, защото има ръст на цената на петрола. Периодът, който се взима при определянето на цената е девет месеца назад, а петролът след март 2016 г. започна да расте и няма как ръководството на „Булгаргаз“ да не знае, че ще има увеличение на газа. А ако очакваш, трябва да предприемеш нещо. Има достатъчно финансови инструменти на пазара, с които да хеджираш риска.
- Работодателските организации обявиха, че има резерви, с които да се избегне повишаването на цените на такса „Задължение към обществото“. Според Вас има ли такава възможност?
Не съм убеден, че таксата може да не се вдига. Най-малкото защото природният газ поскъпва за трето поредно тримесечие, а такса „Задължение към обществото“ не се е променяла от юни 2016 г.
Предишните две повишения бяха по-малки, но въпреки това оказват влияние върху енергийната компонента, която се използва при определянето на цената при когенерациите. Таксата „Задължение към обществото“ се определя от три елемента – ВЕИ компонентата, кафявата компонента и невъзстановяемите разходи на ТЕЦ-овете Марица Изток 1 и Марица Изток 3.
Вероятно не всички централи оперират по най-ефективния начин, включително заводските централи, и по тази линия може да има резерви. Но това няма как да го знаем.
- Ако КЕВР беше позволила увеличение с 13% през първото тримесечие на 2017 г., дали сега щеше да е пак 30%?
Не е ясно. Всичко зависи от това, доколко КЕВР си прави добре сметката, а „Булгаргаз“ работи както трябва и успяват да предвидят промените.
- Защо КЕВР така бързо смени позицията си. В средата на януари председателят на Комисията Иван Иванов каза, че е немислимо да има ръст на цената на природния газ с 30% и че това ще е удар за индустрията. Месец по-късно регулаторът прие увеличението?
Защото се задаваха избори. Като се погледне кога и какви решения се взимат от Комисията, се вижда, че има огромна връзка с изборите. През февруари КЕВР категорично заявява, че няма да позволи шоково вдигане на цената и ще се търсят резерви. Резерви не се намират, а КЕВР се съгласява с шоковото вдигане. Така беше при природния газ, при водата, при цената на тока...
Когато имаш независим регулатор, идеята е той да бъде независим политически, финансово и независим от корпоративни интереси. За да се постигне това, трябва да има три неща – добра нормативна рамка, подкрепа от управляващите, за да се създаде първоначалното доверие в него и бизнесът да повярва, че регулаторът ще работи добре и, разбира се, след това КЕВР да работи много добре, за да оправдае първоначалното доверие и да изгради репутация на независим и експертен орган. Без тези три неща не става.
Ние имаме добра нормативна рамка, защото е синхронизирана с европейското законодателство. От тук нататък обаче КЕВР нито има финансова независимост, защото разполага с изключително нисък бюджет, а различни политици им държат сметка и дават съвети за регулаторни решения. И в един момент КЕВР започва да действа по този начин.
- Българската индустрия ще пострада ли от повишаването на цената на природния газ?
Българската индустрия се е доказала като изключително гъвкава. Предполагам, че са взели мерки и са се подготвили за това. Шокът идва от това, че всички очакваха цената да се повиши, но не очакваха процентът, с който се повиши. Сега ще трябва бързо да реагират и да намерят решение. Ако изцяло прехвърлят увеличението на клиентите си, най-вероятно ще загубят пазарен дял, предвид високата конкуренция на пазарите. Като цяло българската индустрия работи за износ. А на чуждите пазари, където регулаторите и държавните монополисти работят нормално и като цяло има и пазар на газ, нещата са много по-различни.
- Ще се повлияят ли крайните цени на продуктите от поскъпването на природния газ?
Тези ценови увеличения на природния газ не се трансформират толкова пряко в увеличение на крайните цени. Това се вижда ясно, когато се разгледа представянето на инфлационния индекс в периодите назад, особено в подгрупата на храните. При тях се вижда, че цените постоянно се движат нагоре, докато цената на газа се движи в различни посоки. Няма връзка между тях. Така например, когато през 2008 г. цената на газа скача с 25%, цената на храните се увеличава само с 2,5%.
- Има обаче коментари на работодатели и организации, които казват, че поскъпването ще е удар за бизнеса?
Цената на газа щеше да се увеличи, независимо какво се случва. След като има такова очакване, нормално е фирмите да вземат мерки. Когато се взимат тези решения, не може да се гледа само от гледна точка на производителите или само от гледна точка на „Булгаргаз“. Трябва да има баланс. Трябва да има гъвкавост.
- Какво е мнението Ви за решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно наличието на съгласуване на цените между отделните компании на пазара на горива?
За работата на КЗК е достатъчно да се види кога се взимат дадени решения. Преди тази проверка имаше други две – през 2009 и 2011 г. При първата не беше открито нищо, а при втората регулаторът разпореди на „Лукойл“ да спре да публикува на сайта си цените на горивата на едро.
Освен това КЗК изглежда проспа момента, в който беше променен законът и всички внасящи компании бяха задължени да използват местни данъчни складове, което очевидно ограничава конкуренцията. Тя трябваше да се сезира тогава и да направи нещо.
Ако проследим изказванията на ръководството на КЗК, свързани с последната проверка за съгласуване на цени, ще видим, че те изглеждат политически мотивирани. Първоначално КЗК обяви, че има неоспорими доказателства за наличие на незаконни практики при търговците на горива, а след края на парламентарните избори се оказа, че такива няма.
Изказванията се различават много от това, което последва. И това създава усещане за някаква външна намеса при решенията на Комисията, не много обективна и независима работа в обществен интерес.
- Според Вас КЕВР извърши ли реални реформи в начина, по който работи?
Основната реформа беше, че членовете вече не се назначават от Министерски съвет, а се избират от Народното събрание (НС). Това трябваше да доведе до по-малко влияние на политиците върху Комисията, каквато е практиката в други държави. Много от нас смятат, че това дава повече прозрачност и обективност в работата на регулатора. Проблемът обаче е, че тук много лесно се изкривява добрият Така например малко след избора на новите комисари народни представители, в свои публични изказвания, се обявиха за отнемане на лицензите на електроразпределителни дружества, което е изцяло в правомощията на регулатора. Подобно поведение дискредитира работата на комисията, въпреки че изборът ѝ вече е по-прозрачен. Същото се отнася и за авариите на енергийни дружества през януари, когато министърът на икономиката обяви, че ще направи проверка, при положение, че това е работа регулатора, който е дал лиценз на съответните компании.
- КЕВР има ли капацитет да се справя с тези свои задължения?
В момента няма, но отговорността на политиците е да създадат условия за повишаване на административния капацитет, а не да изземват функции на регулатора с това извинение.
- Как отпадането на монопола на „Булгаргаз“ би помогнало на цените, да станат те по-пазарни?
Докато има един източник на доставка на газ, не може да се направи нищо, за да има истинска либерализация. Доставчикът е един – „Газпром“. Дори да направим интерконектори и терминали за втечнен газ, суровината пак идва от Русия. Алтернативни доставки на газ може да има от Азербайджан, който ще минава през междусистемната връзка с Гърция, където обаче работата не изглежда да върви добре.
Либерализация на пазара на природен газ може да има на две нива. Първо при търговията на едро и после при търговията на дребно. Например пазарът на ток е либерализиран на едро чрез двустранни договори и чрез сегмента търговия "ден напред". Там има много производители, които се конкурират, така трябва да бъде и при газа. Да има повече от един доставчик, които да се конкурират. Докато нямаш конкуренция на едро, на дребно можеш да направиш каквото си искаш, но няма да се либерализира пазарът, защото източникът е един – Русия. Дори да се свържем със съседните пазари, това ще подобри сегашната ситуация на силно сегментиране, но източникът остава непроменен.
Това е усилието на Европейската комисия, да премахне сегментацията в Източна Европа. „Газпром“ да не резервира пълния капацитет, въпреки че не го използва, да позволи реекспорт на газ и междусистемен обмен. Това ще позволи навлизането на различни пазарни елементи при природния газ, което е добре за развитието на пазара. Но проблемът си остава – доставчикът е един. Диверсификацията може да стане с различни източници, например Азербайджан, или чрез собствени източници.
- Ако „Булгаргаз“ не е единственият доставчик, той няма да може да калкулира сам увеличение от 15%. Ако има още няколко такива, има ли шанс да се избегне това необосновано повишение на цената?
Като цяло да, тъй като когато имаш пазар, можеш да постигнеш най- добрите търговски условия. Дори наличието на междусистемна връзка, която не се използва в пълния ѝ капацитет, може да накара „Газпром“ да си намали цената и тази възможност е в наша полза.
- А да очакваме ли в следващите тримесечия още увеличение на цената на газа?
Не би трябвало. Цените на петрола са близо до балансовата си стойност и ще продължат да се движат така. Следващият период ще обхване първата половина на тази година последното тримесечие на 2016 г., което цената на петрола беше постоянна и оттогава няма особено движение. Спрямо този фактор не би трябвало да има основание за още ръст на цената на природния газ.
