Проблем е, че студентите не отстояват правата си

Economic.bg се срещна с тях, за да разкажат за съвместната си работа, идеите си за промяна в образованието и какво и предстои по пътя към реализирането на целите им. 

– Случаят с Кезим и изобличаването на зловредни практики в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) ли провокира създаването на сдружение ЛЕО?

Марин Дандаров (М. Д.):Сега дойде моментът, в който се обединихме, иначе за тази идея говорим отдавна. Още преди две години разбрахме, че искаме да си партнираме по някакъв начин, сега просто съдбата ни събра пак.

Кезим Медев (К. М.): С Марин се запознахме през 2015 г. на една конференция и още тогава си направихме впечатление един на друг, че имаме пресечни точки в мисленето. Искахме да правим нещо заедно, да предлагаме промени на нещата, които не ни харесват. Водихме разговори в продължение на година и половина, писали сме проекти и стратегии, дори името и визията на ЛЕО ги имаме от март месец. Въпросният случай в УНСС създаде вълна от хора, които подкрепят инициативата за промени в образованието по принцип, и които разпознаха идеите и проблемите, които искаме да засегнем. Така че няма нищо случайно и емоционално в това, че стартирахме сдружението тогава.

– Каква е разликата между преди, когато просто обсъждахте, и сега, когато вече сте задействали проекта си?

М. Д.: В началото си говорехме предимно за промените в Студентски град, тъй като бяхме фрустрирани от състоянието, в което се намира. Нещата тогава бяха насочени по-скоро към студентския кампус и между другото сме дискутирали какво можем да допринесем за реформирането на самото образование.

К. М.: А в момента това е една малка част от големия план. Тези неща, които имахме в зародиш, бяха наши лични проучвания, докато сега работим в партньорство с организации като КТ „Подкрепа“, Спаси София,  Център за законодателни оценки и законодателни инициативи, Junior Achievement, БСК.

– Как бихте определили нивото на българското висше образование в момента?

Мартин Пенчев (М. П.): Сравнено със средните нива в Европа, предвид че сме страна-членка в ЕС, е доста отдалечено от тях. По десетобалната система бих му дал 3-3.50. Ниско е качеството, но си създаваме илюзията, че е по-високо с оглед на критериите, по които се правят акредитациите, междувременно най-високо оценените университети се тресат от скандали през последните месеци. Особено показателно е, че в топ 1000 вече няма български университети.

– Какви конкретни проблеми бихте посочили?

М. П.: Проблемите започват още на законодателно ниво. Най-големият проблем в Закона за висшето образование е, че той все още съществува. В много от разпоредбите има конфликт на интереси, важни неща не са добре разписани като това, че за избор на ректор няма кой знае какви изисквания или санкции за неизпълнение на задълженията например. Законът бива погазван от университети, от студентски съвети, както и от държавата дори. Наред с това преподавателите работят в много тежки условия и без каквато и да е мотивация.

К. М.: Аз бих добавил като проблем поведението на студентите, които не заемат позиции и „не си губят“ времето в това да отстояват правата си. Голяма част от тях си мислят, че качеството на образованието в България е на добро ниво, а когато излязат в чужбина, се срещат с едни съвсем различни разбирания и очаквания.

– От позицията си на студенти какви иновации бихте предложили за по-добро  образование?

М. Д.: Имаме предложение студентите сами да избират преподавателите си и да имат повече свободно избираеми предмети, както и по какъв график да учат, така че да имат поне две опции и да могат да съчетават учене с работа. Разбира се, отчитаме, че един от потенциалните проблеми, който може да изникне, е студентите да започнат да си избират преподаватели, при които лесно да могат да минават.

М. П.: Една от най-основните иновации, която е напълно възможно да се случи още от следващата учебна година, е тази за Student Assistantship – възможността студентите да работят в самия университет. По този начин разходите на университета за административни услуги ще намалеят, а срещу минимално възнаграждение студентите ще имат мотивация да работят и ще виждат резултат от нея. Добавената стойност е, че работата им ще е в самия университет и ще могат да трупат практически знания в сферата, в която се обучават. В чужбина това е начин студентите да се издържат поне на половина.

К. М.: Това вече е практика в европейските държави, има го и тук – в Американския университет в Благоевград, защо да не може да стане практика във всички останали университети?

– В тази връзка имат ли място студентите в управлението на университетите и каква трябва да е ролята им?

М. Д.: Точно защото сега нямат място в управлението, според мен, сме на това дередже. В момента висшето образование се управлява от органи, в които няма студенти и преподаватели, които да дават мнението си. Не става дума да са законотворители, а да има дебат с тяхно участие. Никой в момента не се интересува от мнението на студентите, преподавателите, родителите и работодателите, които са реалните заинтересовани страни.

– Говорите за законодателни промени, но ЛЕО е младежко сдружение – на чия експертиза ще разчитате, за да реализирате идеите си? 

М. Д.: Младежко е, доколкото сме млади. Помагат ни обаче преподаватели, хора с опит и международни проекти зад гърба си, и такива, участвали в големи асоциации. 

К. М.: Аз искам да отговоря на въпроса с въпрос. Ако досега в сферата на образованието са работили само експерти, защо положението е толкова трагично?

М. П.: Не знам дали хората, които се занимават сега с образование, имат необходимите компетенции, но най-малкото нямат желанието за промяна. И това е очевидно. Смятаме, че промяната трябва да дойде отдолу, защото ние сме пряко заинтересовани и ние най-добре знаем какви са проблемите на студентите, защото сме част от тях.

– Казвате, че Законът за висшето образование не бива дори да съществува в този си вид. Все пак какви промени бихте предложили вие? 

М. П.: Student Assistantship; регламентиране на студентското управление; промяна на някои от критериите, по които се прави акредитацията на университетите; уреждане на задълженията на студентите; нова структура на ректорското ръководство, нови критерии за кандидатиране и възможност студентите да участват в избора му, както и санкции за неизпълнение на заложените дейности. Също така смятаме, че трябва да се забрани отдаването на около- и междублокови пространства на заведения с работно време след 22 ч., какъвто проект е бил предлаган, но по една или друга причина не е приет.

М. Д.: Във връзка с изборите мога да добавя, че в момента те не са в полза на студентите и то не само тези за ректор, но и за омбудсман. Вторият би трябвало да защитава нашите интереси, но поне в УНСС той се избира от академичен съвет, т.е. ако аз имам проблем с академичен съвет, кого би защитил омбудсманът – мен или тези, които го избират? По отношение на ректорската институция, в момента тя концентрира много власт в една личност, а ректорът няма как да разбира от всичко. Затова смятаме, че част от функциите му трябва да се делегират между хора, специалисти в отделни сфери.

М. П.: Като цяло идеята ни е да търсим добри практики от други европейски страни с напредък в науката и образованието и да моделираме и адаптираме чуждо законодателство към българските условия. На събитието, което подготвяме, ще бъде представен текст с предложения за такива законови промени.

– Текст, разписан лично от вас?

М. П.: Да, за неговото написване отговарям аз.

– Кое ви дава надежда, че някой ще чуе гласа ви и ще се вслуша в мнението ви?

М. Д.: Щом министри преди нас не са успявали, то и нашият шанс чисто статистически не е голям. Но това не значи, че не трябва да пробваме. Надеждата ни е да срещнем подкрепата на останалите заинтересовани страни в лицето на студенти, преподаватели, родители, бизнес.

– Ще ползвате ли партийна подкрепа, за да внесете предложенията си в парламента?

М. Д.: Категорично не. Ползвайки партийна подкрепа, губим позицията си – не защитаваме студентите, нито преподавателите, бизнеса или себе си.

– Какви пречки виждате пред осъществяването на целите си?

М. Д.: Образованието е толкова сложна и обширна материя, която няма как да променим с 2-3 мерки. Трудно е да се намери откъде да се започне, защото няма една свещена догма, която да казва „ей, така трябва да се оправи образованието“. За да започне да се оправя, всички трябва да разберем, че има проблем. Но не знам дали всички го разбираме в момента. Обезпокоителна е и липсата на желание за прогрес, която е огромна. В тази връзка МОН е може би най-закостенялото министерство.

– Тримата сте студенти в УНСС и говорите предимно за вашите проблеми. Има ли в ЛЕО представители на други университети? Как смятате да ги привлечете?

М. Д.: Имаме такива членове и хора, които ни помагат от други университети, които просто не са формално интегрирани. Имаме дори съмишленици в средното образование. Имаме за партньори и български студенти от чужбина, от които пък искаме да разберем какво ги накарало да изберат този път на развитие. Опитваме се да работим с доста университети, но не привличайки отделни членове, а осъществявайки контакт с вече съществуващи организации, тъй като е много по-трудно да организираме тепърва наши структури там.

– Готвите голямо събитие на 26-ти септември. Какво очаквате да се случи след него?

К. М.: Като начало искаме да поканим всички хора, които се интересуват от случващото се в образованието. Очакваме да присъстват също представители на МОН, на парламентарната комисия и на президентския ресор по образование, български депутати от европейската комисия по образование. Мястото е Парк хотел Витоша, 26 септември от 9:30 часа.

М. Д.: Надяваме се да дойдат и ученици, които завършват и на които им предстои да влязат в системата на висшето образование. Това, което искаме, е да се получи конструктивен диалог и да започне да се говори за истинските проблеми. Дори да не влезе този проектозакон или да не ни обърнат голямо внимание от медиите, искаме просто да се заговори за проблемите във висшето образование, които са много. Защото ако не реагираме, не следва нищо добро.

М. П.: Най-скъпото нещо в света са неизползваемите знания, а те пък са сигурен източник за превръщането на човека в бунтар.