Програмата за саниране с пари по Плана за възстановяване трябва да се промени

Енергийното обновяване на многофамилни жилищни сгради със 100% публични средства трябва да се промени. Това заяви Добромир Василев, директор на дирекция „Жилищна политика“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по време на годишната конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“.

По думите на Василев парите, заложени по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, които са в размер на 1.4 млрд. лв., ще стигнат за саниране на едва 1000 сгради.

Интересът беше много голям заради 100-процентовото безвъзмездно финансиране, но то изкриви пазара и очакванията на гражданите“, заяви Василев.

Той коментира, че моделът на финансиране трябва да се промени и да се използват банковите институции, така че сдруженията на собствениците да се възползват от кредити за саниране. Те биха могли да се изплащат чрез месечните вноски, които всяка една етажна собственост трябва да събира.

Василев допълни, че помощите, които сега се предоставят на социални слаби семейства за отопление, трябва да се променят и да започнат да се предоставят общи помощи за енергийно бедни, които да се използват за саниране.

Понижавайки разходите за отопление, ефектът ще бъде сходен“, казва той.

И напомни, че парите по ПВУ ще бъдат отпуснати, след като България изпълни пълния набор от реформи. Едната вече е факт, а именно – промените в Закона за управление на етажната собственост, които целят по-лесно обновяване на сградите.

Втората реформа е свързана със създаването на т.нар. Декарбонизационен фонд, който трябва да се изпълнява от Министерство на енергетиката. В него трябва да са съсредоточени публични и частни средства за енергийна ефективност и самият фонд да менажира програмите за саниране на еднофамилни и многофамилни жилищни сгради. Така ще се премина и към намаление на процента безвъзмездна помощ и по думите на Василев ще могат да се привличат частни инвестиции.

Не може да обновим целия сграден фонд с публични средства. Огромна част от фонда е на частни лица и да се използват публични средства, след като тези пари може да се използват за пътища, ВиК мрежа и дружи нужди, е неефективно“, заяви Василев.

По думите му, ако остане моделът на 100 процента държавно финансиране, сградния фонд ще бъде обновен едва след 70-80 години, а през това време сградите ще са още по-амортизирани.

Инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро и Управителен съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) коментира, че България безкрайно изостава в енергийната ефективност и санирането.

Ние бягаме след събитията няколко години назад. Едва 7% към днешна дата от сградите отговарят на изискванията за енергийна ефективност. Това сгради, построени след влизането в сила на новата наредба и тези, санирани по националната програма за енергийна ефективност с 2 млрд. лв. По нея бяха санирани 1970 сгради“, посочи Андонов.

Той също защити тезата, че огромен брой сгради не могат да бъдат санирани само с публични средства и че трябва да се включи и частен капитал. По думите му строителите са притеснени относно изпълнението на санирането по ПВУ, тъй като до юни 2026 г. трябва да се санират всички сгради, да бъдат въведени в експлоатация с мониторинг на постигнатите цели.

В момента тече кандидатстването по втория етап на програмата. В нея са заложени над 200 млн. лв., като за разлика от първия, собствениците трябва да съфинансират обновяването с 20 процента.

България е поела редица ангажименти към ЕС. До 2030 г. трябва да са санирани 19 млн. кв. м сгради. Не знам как бихме го постигнали, ако не променим подхода“, посочи Андонов.

По думите му програмите за саниране трябва да станат постоянни, а не да се разчита на кампанийност, за да бъде осигурена и постоянна работа на кадрите в процеса. По думите му трябва да има специален фонд само за санирането на жилищни сгради, който непрекъснато да акумулира средства.

Поддръжката на един имот струва много пари, трябва да се променят нагласите за това“, посочи Андонов.

По думите му е важно санирането да е качествено, а за да е така, процесът не е евтин. Андонов коментира, че в договорите за строителство трябва да има ясни клаузи за индексация, за да може клиентите да получат качествен продукт. И допълни, че с банковото финансиране трябва да се подхожда внимателно, тъй като 

ако кажеш на сдружението на собствениците да теглят кредит, ще има ступор." 

Инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на БАИС, председател на Renovate Bulgaria, подчерта, че санирането не е просто лепене на стиропор. Даде пример, че ако една сграда с енергиен клас E се обнови до енергиен клас B, то ще се пестят около 200 – 210 киловатчаса на кв./м годишно енергия.

По думите му санирането не може да продължи да се изпълнява само с публични средства, трябва да се включи и частен капитал, но за да стане това, то частния капитал трябва да има изгода и печалба.

Това трябва да стане бизнес. Не може държавата и общините да го правят. Трябва да има посредници, да обикалят и да търсят клиенти, да водят хората по целия път и за това да получават пари. Комисионната би била около 3 – 5% от цялата стойност на ремонта“, посочи Николов.

И допълни, че ролята на държавата трябва да остане само за граждани в неравностойни положение, а не да се дават пари на калпак на всички под формата на енергийни помощи. Тези пари трябва да се използват за саниране.