Ролята на Черно море във войната на Русия срещу Украйна

След края на зърнената сделка между Русия и Украйна, и двете страни увеличиха атаките срещу търговските си кораби в Черно море. Москва блокира споразумението от средата на юли - по-често обстрелвайки украински пристанища и заплашвайки товарни кораби. Киев, от своя страна, обяви шест пристанища на Черноморското крайбрежие на Русия за военнорискови зони и заплаши с ответни атаки срещу товарни кораби, танкери и пристанищни съоръжения, пише в специален материал DW.

Като врата към останалия свят, Черно море има огромно стратегическо и икономическо значение както за Русия, така и за Украйна. Но други страни с излаз - особено членовете на НАТО като Турция, България и Румъния - също имат интереси там.

По време на Руската империя и по-късно в съветско време Черно море формира южния фланг на великата сила. Тя остава трамплин, от който Русия може да упражнява своето влияние в Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа. Черно море също така дава на Кремъл достъп до по-отдалечени страни, където той е военно активен, като Либия и Сирия, която е домакин на руска военноморска база в Тартус.

Военният център на Русия в региона е нейният Черноморски флот, който е със седалище в пристанищния град Севастопол в Крим непрекъснато от 1793 г. Анексиран от Украйна през 2014 г., съоръжението има специално значение за Москва като рядко дълбоководно пристанище, което може да бъде използвани за военни цели дори през зимата.

Желанието на Кремъл да запази хегемонията над Черноморския регион беше демонстрирано от многобройни, умишлено подклаждани регионални конфликти през последните години. В резултат Русия сега контролира приблизително една трета от бреговата линия, въпреки че притежава само около 10% от нея според международното право. През 2008 г. Русия се намеси в Грузия и създаде две републики, лоялни на Кремъл, включително Абхазия на източното крайбрежие на Черно море.

През 2014 г. Русия незаконно анексира Кримския полуостров. През февруари 2022 г. нахлу в Украйна, окупирайки големи части от юга на страната.

Черно море е изключително важно за търговската политика на Кремъл. Русия изнася значителна част от зърно, торове и други стоки през черноморските пристанища. Полезността на търговския маршрут също се увеличи за кратко време, защото осигурява достъп до страни, които не са подписали западните санкции срещу Русия.

Жизнен търговски път

Черно море е още по-важно за Украйна. В мирно време над 50% от общия износ на Украйна минава през Одеса, най-голямото черноморско пристанище на страната. Като един от най-важните региони за производство на зърно в света, това беше основният износ до изтичането на споразумението за зърно с Русия в средата на юли. Преди началото на войната Русия и Украйна заедно изнасяха малко под 24% от световната пшеница и около 19% от ечемика, заедно с 60% от световния износ на слънчогледово масло.

Сега Русия и Украйна все повече се насочват стратегически към търговските си кораби в Черно море. И двете страни биха пострадали икономически, ако има забавяне на търговията през Черно море. Украйна остава особено зависима от този маршрут, въпреки че страната е диверсифицирала маршрутите си за износ и сега изнася само 40% от зърното си през Черно море, изпращайки останалото по сухопътния маршрут през Европейския съюз.

Докато Русия и Украйна се борят за търговските пътища север-юг, връзката изток-запад става все по-важна за Европейския съюз, който има две държави-членки на брега на Черно море: Румъния и България. Споразумения за асоцииране вече са сключени и с Грузия и Украйна. Представители на ЕС все повече виждат Черно море като важен коридор за транспорт на стоки и енергия между Азия и Европа.

И докато ЕС се стреми да стане независим от руския петрол и газ, страните производителки на петрол в Кавказ стават все по-важни. Азербайджан например изнася петрол и газ за Европа през Грузия и Турция. Маршрутът през Черно море заобикаля Русия на север и Иран на юг, което го прави от особено стратегическо значение, тъй като Европейският съюз наложи тежки икономически санкции и на двете страни.

НАТО също има силни интереси в областта на сигурността в Черноморския регион. От 1997 г. до нахлуването на Русия в Украйна, 31-членният военен съюз провежда големи маневри там всяка година. В Черно море обаче постоянно присъстват само три военноморски сили на НАТО - България, Румъния и Турция. Това се връща към Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която гарантира на Турция пълен суверенитет над ключовите проливи Босфора и Дарданелите, които осигуряват единствените излази от Черно море към Средиземно море. Веднага след нахлуването в Украйна Турция затвори тези проходи за всички военни кораби, не само за руските, като по този начин запази военноморския баланс на силите.

Със своя контрол върху достъпа до Черно море, регулиран от международни договори, Турция заема ключова геостратегическа позиция. Това е най-важният партньор на НАТО в региона и се вижда като търговски център за Централна Азия, Кавказ и Близкия изток.

Турция също желае да си осигури лидерската роля в региона чрез НАТО, което прави отношенията й с Русия особено важни. И Турция, и Русия гледат на Черно море като основен приоритет. Междувременно Турция следи отблизо, за да гарантира, че балансът на силите се поддържа колкото е възможно повече. Но Споразумението от Монтрьо позволява на Турция да остави настрана други участници – включително НАТО – което играе роля за Кремъл.