Румъния намалява ДДС за храни от 24% на 9%
Мярката ще бъде въведена от юни
~ 2 мин.
Румъния ще намали данък добавена стойност от 24 до 9% за всички селскостопански и хранителни продукти, включително безалкохолни напитки и кетъринг услуги, обяви премиерът Виктор Понта вчера. Мярката беше одобрена от правителтвото и ще бъде въведена през юни – 6 месеца по-рано от предвиденото.
Букурещ планира да намали и ДДС за нехранителни продукти до 20 на сто от 1 януари другата година. Средно, ДДС ще падне до около 17,5% след спада през юни, каза Понта пред репортери в Букурещ.
"Ние също така подкрепяме общото намаление на ДДС до 20 на сто от 1 януари 2016 г., заедно с другите мерки, включени в данъчните закони", посочи той.
"Прилагането на новото ДДС на всички хранителни продукти и по цялата верига на дистрибуция улеснява управляващите. Това е изключително необходимо мярка, която ще бъде от полза и за богатите и за бедните, тъй като всички те ядат същия хляб", допълни румънският премиер.
Федерацията на работодателите от хранителна промишленост в Румъния Romalimenta подкрепя намаляването на данъка върху храните, предадоха румънските медии. Представители на Федерацията твърдят, че въздействието ще бъде по-голямо от това да се смъкне прага на общото ДДС от 24 на 20%.
Romalimenta твърди, че по-ниското ДДС върху храните ще ограничи укриването на данъци, което ще има силно положително въздействие както върху населението, така и върху икономиката. Според представителите на хранително-вкусовата промишленост, селективното намаляване на ДДС ще увеличи потреблението, повиши жизнения стандарт и подобри здравето на хората като цяло. Тази мярка също ще укрепи вътрешното производство.
Румъния се стреми да насърчи потреблението и да вдигне покупателната способност по-близо до нивата, наблюдавани при по-богатите западни страни от ЕС. След като намали бюджетния дефицит до 1,8% от БВП за миналата година, в сравнение със 7,2% през 2009 г., правителството планира умерена фискална политика до 2018 г., заяви премиерът.
Понта призова министрите си да повишат разходите за инвестиции, особено за инфраструктура, тъй като Министерството на финансите има около 18 млрд. леи на разположение.
