С някои промени НС окончателно прие правилата за дистанционна работа

Със 160 гласа „за“, 29 „против“ и двама въздържали се депутатите окончателно регламентираха работата от разстояние, която досега не фигурираше в закона. Промените в Кодекса на труда, които минаха финално на второ четене, срещната остри критики от страна на бизнеса за това, че са необмислени и осакатяват идеята за мобилността, заложена в т.нар. „хоум офис“ режим.

Законопроектът бе предложен през август 2023 г. и успя да мине на второ четене благодарение на някои промени в иначе тотално сбърканата си концепция. А причината все пак да бъде прокаран се дължи най-вече на това, че реформата бе заложена в Плана за възстановяване и устойчивост. Както и че няма време за отлагане, предвид че крайният срок за приемането на уредбата изтече през декември.

Най-остро критикуваният проблем в законопроекта бе свързан със строгите и практически неприложими изисквания към дистанционното работно място. Според първоначалните предложения се изискваше изрично да бъде фиксирано „място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“.

Това на практика демонстрира остарелите и несвързани с реалността разбирания авторите за това какво представлява дистанционната работа в съвременния дигитален свят – а именно, че може да с извършва от всяко едно място не просто в дома, а в света изобщо. 

При гласуването днес депутатите одобриха предложението на Божидар Божанов от „Продължаваме промяната-Демократична България“, според което с индивидуалния трудов договор може да се уговори повече от едно място за работа. Според някои то е по-скоро козметично, но все пак балансира крайните недомислици. 

Божанов обяснява прокараните и гласувани на второ четене промени така: 

• никъде няма изискване за посочване на конкретно помещение, бюро, диван и т.н.
• в случай, че служителят живее и работи дистанционно или в смесен режим в същото населено място – няма да трябват допълнителни споразумения към трудовия договор
• в случай, че служителят иска да работи и от няколко предварително известни локации в други населени места (от родния си град, от съседно населено място, от къщата на село, от coworking пространство в курорт и т.н.) само населените места ще се посочват еднократно в договора.

С поправките в зала става сигурно, че това е позволено, защото досега се разчиташе на тълкуване от инспекцията по труда“, изтъква Божанов.

• до 30 работни дни годишно служителят може да работи от всякакво друго място, след съгласие на работодателя (като то може да бъде дадено и по имейл), стига да спазва изискванията безопасни условия на труд. 

Въпроса защо не може да има абсолютна гъвкавост, Божидар Божанов коментира така:

Защото международни конвенции и директиви за безопасни условия на труд ни задължават работодателят да носи отговорност при злополуки в работно време, и съответно трябва да има някакъв контрол, макар и формален, върху безопасността на работното място.“

Той цитира подадена от НОИ справка за трудовите злополуки, според която „дори за програмистите за последните 5 години има 25 трудови злополуки“.