Само 1/4 от българите смятат, че могат да бъдат предприемачи

Едва една четвърт от българите си представят, че биха могли да стартират собствен бизнес. Това показва седмият международен доклад на Amway представен по време на дискусия "Как да насърчим предприемачеството в България?", предаде репортер на Economic.bg. За сравнение, данните за Европа показват, че там средният дял на оптимистите е 39%, а в световен мащаб – 43%.

„59% от анкетираните имат позитивна нагласа към предприемачеството, което е значително увеличение с 5 пр. пункта в сравнение с 2015 г. Но това е значително по-ниско ниво в сравнение с показателите в световен мащаб. България е на дъното в класацията в Европа заедно с Румъния и Словакия“, съобщи доц. Десислава Йорданова, академичен съветник на доклада за България и преподавател в Софийския университет.

Основните фактори по отношение на нагласите към предприемачеството са образованието и възрастта.  „Хората с висше образование имат много по-положителна нагласа към предприемачеството в сравнение с тези с по-ниска степен . Възрастовата група между 35 и 49 години е най-позитивно настроена към предприемачеството. Висок дял на положителните нагласи има и сред анкетираните на възраст под 35 години“, коментира доц. Йорданова изводите от доклада, който обобщава данните за нагласите в 45 държави.

Предприемаческият потенциал на българите за 2016 г., дефиниран като сбора на всички анкетирани, е 26 пункта, което е най-ниската стойност от всички изследвани държави. Румъния регистрира по-ниско ниво в Европа – 21%, докато по света водещи по този показател са Колумбия (80%) и Мексико (73%).

Сред водещите фактори за мотивация, която води предприемачите, на първо място е независимост, следвани от допълнителен доход и самореализация, докато за останалите европейци водещ е желанието за постижение в живота.

Според доц. Йорданова основните пречки пред стартирането на собствен бизнес са липсата на предприемачески умения и достъп до финансови и други ресурси, защото у нас все още е трудно да се намери начален капитал за собствен бизнес. Средата за правене на бизнес обективно не се е променила спрямо миналата година, но на хората им се струва, че тя не се подобрява достатъчно и това се отразява на желанието им да правят бизнес. Липсата на доверие в институциите, най-вече в съдебната власт, е ключово за тяхното нежелание да започнат бизнес начинание.

Единият от основните участници в дискусията - Петър Ризов - предприемач и член на УС на Българска стопанска камара, подчерта, че няма нито една успешна държава по света без добре развито предприемачество. Сред основните проблеми пред развитието са малкото медийно отразяване на темата, огромната пропаст между реалността и преподаваното в университетите, както и необходимостта от по-тясно сътрудничество между образователните институции и бизнеса. 

„Има нужда от повече възпитание и образование от най-ранна възраст, не само в университетите, а още от първите класове в училище. Необходимо е да покажем на учениците успешните бизнес модели“, отбеляза Ризов.

Според него в бъдещия свят ще има все така малко на брой, но много богати и успешни предприемачи заедно с продуктивна средна класа, съставена от високо квалифицирани експерти и слаборазвита и субсидирана ниска класа.