Санирай трудно
Има нещо гнило в начина, по който продължава да се прави енергийното обновяване на сградите в България
Снимка: Красимир Свраков
~ 5 мин.
Тони Григорова Санирането на сгради от процес препоръчителен, Европейският съюз иска да го превърне в задължителен. В България се предпочита „безплатното“ саниране. Но винаги някой плаща сметката, и то не само с време и усилия за координацията между интересите на много хора, за събиране на много документи и попълване на сложния заявления, за общуване с администрацията.
Точно тези програми икономистите от ИПИ ги определят като типичен пример за преразпределителна политика, която лежи на принципа на концентрирани печалби и разпръснати загуби. Санирането е скъп процес, който обаче още преди години бе заченат „в грях“ към справедливостта и ефективността. Защо панелните блокове да имат предимство пред еднофамилните къщи? Е, това вече се променя. Защо безвъзмездното финансиране да е 100% за всеки, който мине трънливия път на кандидатстването? И това се променя. Разсъжденията може да продължат в тази посока, но нека си припомним какво гласуваха евродепутатите през март 2023 г.
“Благопожеланията“ на Брюксел
До 2028 г. всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии (каквото и да значи това). А крайният срок за сградите, притежавани, ползвани или експлоатирани от публични органи е 2026 г. Всички нови сгради следва да бъдат оборудвани със соларни технологии до 2028 г., когато това е технически подходящо и икономически осъществимо. Жилищните сгради ще трябва да постигнат най-малко енергиен клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. — по скала от A до G. Категория G съответства на онези 15% от сградите в националния сграден фонд на държавата членка, които имат най-лоши характеристики към момента на въвеждането на скалата.
Нежилищните и обществените сгради ще трябва да получат същите оценки съответно до 2027 г. и 2030 г. Държавите членки ще определят мерките, необходими за постигането на тези цели, в своите национални планове за саниране. Националните планове за саниране следва да включват схеми за подпомагане с цел улесняване на достъпа до безвъзмездни средства и финансиране. Държавите членки трябва да въведат звена за безплатна информация и неутрални по отношение на разходите схеми за саниране. Финансовите мерки следва да предоставят важна премия за основно саниране, особено на сградите с най-лоши характеристики. На уязвимите домакинства следва да се осигурят целеви безвъзмездни средства и субсидии.
Накъде духа вятърът
Средствата за енергийното обновяване, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), са обвързани с модела „Пари срещу реформи“. Едното изискване е изпълнено и направените промени в Закона за управление на етажната собственост позволяват решението за участие в програмата да се взема с 50% съгласие на собствениците. Другият ангажимент е за създаването на Национален фонд за декарбонизация, това е поверено на Министерството на енергетиката. В него трябва да са съсредоточени публични и частни средства за енергийна ефективност и самият фонд да управлява програмите за саниране на еднофамилни и многофамилни жилищни сгради.
„Енергийното обновяване на многофамилни жилищни сгради със 100% публични средства трябва да се промени. Интересът беше много голям заради изцяло безвъзмездното финансиране, то обаче изкриви пазара и очакванията на хората. Няма как с 1,4 млрд. лв. да обновим 50- 60 хил. сгради“, смята Добромир Василев, директор на дирекция "Жилищна политика" в МРРБ. Според изчисленията тези средства ще стигнат за най-много 1000 жилищни блока, при общо 3068 сгради с подадени документи. В МРРБ се оформя мнение, че процентът на безвъзмездната помощ трябва да намалява поетапно и санирането да се насочи към самоучастие и по-широко използване на банково кредитиране.
Не всичко е безвъзмездно
Сдруженията на собствениците, подали документи за саниране до края на март 2023 г., ползват 100% безвъзмездно финансиране за изпълнение на мерките за енергийна ефективност. А онези, които се включат между март 2023 и 16 януари 2024 г., безвъзмездната помощ е 80%, като другите 20% се осигуряват от собствениците. Условието за самоучастие е изискване на Европейската комисия. „Не може да обновим целия сграден фонд с публични средства. Огромна част от тези сгради са на частни лица и е неефективно това да става с публични средства, след като тези пари може да се използват за пътища, ВиК мрежа и дружи обществени нужди. Затова и делът на безвъзмездното финансиране ще продължи още повече да намалява“, казва представител на МРРБ.
Ускорение
Под 10% от сградите отговарят на изискванията за енергийна ефективност. Това са новопостроени сгради, плюс санираните по Националната програма за енергийна ефективност с 2 млрд. лв. Инж. Тодор Андонов, член на УС на Камарата на строителите, коментира, че България силно изостава в енергийната ефективност и санирането и че в процеса на енергийно обновяване трябва да се включи и частен капитал. По негови думи сред строителната гилдия има големи притеснения за санирането по ПВУ, тъй като до юни 2026 г. трябва да бъдат обхванати всички сгради, да бъдат въведени в експлоатация и да се прави мониторинг на постигнатите цели. Програмите за саниране трябва да станат постоянни, а не да се разчита на кампанийност. За социално слабите се обмисля даването на ваучери за енергийно обновяване на дома. Трябва да се помисли как кадрите за санирането да се привлекат, обучат и задържат с постоянна работа. Процесът ще се ускори, ако има специален фонд, който непрекъснато да акумулира средства.
Който си има имот
Продължава обновяването на частни сгради с обществен ресурс и ако по този начин няма да се обновят всички сгради на всички желаещи, то това не е справедливо. В последните години имотният пазар силно се раздвижи, хората си купуват жилища или просто си влагат парите в тях, а после се надяват с обществен ресурс да бъдат обновени. Поддръжката на частните имоти е грижа на техните собственици, а не на държавата, тя може само да ги насърчи с частично подпомагане, смятат мнозина.
Санирането трябва да е качествено и колкото по-голямо е съучастието, толкова гражданите ще обръщат внимание на всеки детайл от процеса. Енергийното обновяване може да се подпомага с банковото финансиране, но и към това трябва внимателно да се подходи. Има много въпроси, свързани със санирането, които чакат правилния отговор. Но той може да се намери, когато плюсовете и минусите се претеглят добре и се получи яснота за целия процес напред, а не да се действа пак „на парче“. Засега няма индикации по какъв „коловоз“ ще върви процесът.
