Световната банка предлага 5% годишен ръст на такса „Задължение към обществото“

За финансовото възстановяване на сектор "Енергетика" в България ще е необходимо увеличаване на такса „Задължение към обществото“ за всички потребители с приблизително 5% на година до 2019 г. За регулираните потребители увеличението от тази мярка в крайната цена за електроенергия се очаква да бъде едва 2 процента годишно след корекция за инфлация.

Това се казва в доклада на Световната банка "Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор", представен в резюме днес на сайта на Министерството на енергетиката.

Другата предлагана от СБ мярка е държавна подкрепа за намаляване на разходите за погасяване на натрупаните задължения.

Такса "Задължение към обществото" се превърна в камък на раздора между бизнеса и управляващите още преди години. От работодателските организации, които са големи енергийни потребители предупредиха, че са готови на протести, ако таксата бъде увеличаване и че бизнесът и гражданите не могат да поемат нейното увеличение.

Таксата се определя от КЕВР и формира около 13% от крайната цена на тока. Общо всички такси, които предприятията заплащат, имат дял около 38-40% от цената на електроенергията. Бизнесът настоява таксите да се определят по метода на разходопокриването, т.е. да са свързани пряко с разходите по съответната дейност, а не с финансовото състояние на енергийните компании, които поддържат мрежата.

Докладът посочва още, че през последните няколко години енергийният сектор на България е под значително финансово напрежение. В следствие на предприетите държавни политики в миналото, натрупаният финансов дефицит в регулирания сектор, който обхваща потребителите с право на избор на регулирани цени, е оценен на 1.9 млрд. лв. към края на 2015 г. (2 на сто от БВП).

Реализираните законодателни и регулаторни мерки през 2015 г. са спомогнали за значителното намаляване на ценовия дефицит до 71 млн. лв. през 2015 г., в сравнение с 435 млн. лв. през 2014 г.

Процесът на пълна либерализация на електроенергийния пазар трябва да продължи. Препоръчва се поетапен подход чрез постепенно преминаване от регулирани към пазарно-ориентирани цени за битовите потребители. Това ще позволи на домакинствата да се адаптират плавно към пазарните цени на електроенергията преди пълното премахване на регулираните тарифи.

От критично значение за осигуряване на социалната устойчивост на финансовата стабилизация на сектора и прехода към пазарно ценообразуване ще бъде защитата на бедните потребители чрез подобрения в програмите за социално подпомагане, в краткосрочен план, и енергийна ефективност, в средносрочен план, се посочва в доклада.

Макар и финансовото положение да е стабилизирано, то е крехко. Както е показано на графиката, въз основа на направен анализ на чувствителността, нашата оценка е, че ако не бъдат реализирани допълнителни мерки (втори сценарий, жълтата линия – настоящо положение), сумарният дефицит на сектора отново ще се повиши – до 1,093 млн. лв. към 2020 г. Освен това, ако някои от вече имплементираните от държавата мерки не бъдат реализирани докрай (Първи сценарий, в червено – висок дефицит), сумарният дефицит ще се покачи още повече – до 2,250 млн. лв. към 2020 г. Анализът на чувствителността подчертава крехкостта на финансовото състояние на сектора, постигнато в последно време и идентифицира риск, че секторният дефицит може да продължи да бъде бреме за България.

Предлагат се конкретни мерки за преход към нов пазарен модел, за социални политики при либерализацията на пазара, защита на уязвимите потребители, засилване на ролята на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“,  Повишаване на капацитета и независимостта на КЕВР, Подобряване на независимостта и управлението на БНЕБ (енергийната борса).