Шон Паркър – пиратът милиардер

Мястото е скъп нюйоркски ресторант, съоснователите на Facebook Марк Зукърбърг и Едуардо Саверин спорят ожесточено за бъдещето на наскоро създадената компания, без да си поръчват. Към масата се приближава елегантен младеж, който видимо познава почти всяка жена в заведението, ръкува се с тях, поръчва изискано ястие с възможно най-сложното име и започва да им разказва за себе си. Сцената е от филма „Социалната мрежа“ и описва първата среща на Зукърбърг с Шон Паркър – фамозният гений и създател на музикалната платформа Napster.

Самият Паркър не харесва своя герой във филма, наричайки го „морално осъдително човешко същество“, но все пак добавя, че не е лесно да се оплаква от продукцията, защото е изигран от звезда от ранга на Джъстийн Тимбърлейк. А Шон Паркър определено знае много за звездите. Все пак той е човекът, ядосал най-много рок звезди в историята на музиката. И дори е съден от такива имена като метъл бандата Metallica и рапъра Dr. Dre. Това внимание геният - предприемач дължи на Napster – сайт за споделяне на файлове, който той създава още като тийнейджър през 1999 г. И който малко или много остава в историята като първия по-значим пиратски уебсайт. Платформата за кратко се налага като един от

най-популярните уеб проекти 

в света, най-вече заради лекотата, с която позволява разпространението на MP3 файлове с музика.

Шон се научава да програмира още на 7 г., а като ученик успява да хакне компания от списъка Fortune 500, но му се разминава, защото е непълнолетен. Самият Napster е сочен за един от най-бързо разрастналите се бизнеси на всички времена, но типично за младежа – и един от най-противоречивите. Паркър и неговият партньор Шон Фанинг са твърде млади, за да се интересуват от последствията, и за кратко се оказват във вихъра на събития, които не могат да контролират.

Превръщайки се в първата услуга, позволяваща толкова лесно споделяне на музика, Napster съвсем скоро се оказва под прицела на музикалните компании и други носители на авторски права. Музикалните асоциации затрупват стартъпа с дела, които в крайна сметка водят и до неговия фалит през юли 2001 г. Адвокатите надделяват над технологичните гении поне в съдебната зала, но

духът от бутилката е изпуснат

След Napster за обществото вече е очевидно, че в дигиталната ера музиката може да се разпространява по целия свят със скоростта на светлината и досегашният бизнес модел на музикалната индустрия с продажба на физически носители отдавна не е адекватен на реалността. Множество други пиратски сайтове, появили се по-късно, само доказват, че свободното споделяне на файлове ще остане важна част от поп културата. И на дневен ред се налага нуждата от нови музикални платформи, които да са изцяло законни, да разпространяват само лицензирана музика и същевременно да предлагат на потребителите възможност да слушат неограничен брой парчета срещу някаква достъпна плоска месечна тарифа. Такава платформа ще се появи много скоро и Шон Паркър ще изиграе съществена роля и за нейното развитие. Но преди това той ще инициира

революция в още един дигитален бранш

– социалните мрежи. Скоро след като Napster “затваря врати“, предприемачът създава проекта Plaxo, който просъществува до 2017 г. Мнозина припознават стартъпа като една от първите социални мрежи в съвременния смисъл на това понятие. Интегрирайки вирусни механики още при стартирането на сайта, Паркър за кратко успява да привлече над 20 милиона потребители. Инвестиционният фонд Sequoia Capital и индийският милиардер Рам Шрирам финансират проекта, но след това решават да изгонят неговия основател.

Скоро след напускането – през 2004 г. - Шон научава за младата, но перспективна социална мрежа The Facebook и след бърза среща с нейните съоснователи той влиза под кожата на Зукърбърг, убеждава го да премахне определителния член „The” пред името и му внушава, че Facebook може да бъде нещо много по-голямо от колежански сайт за споделяне. Той влиза в управлението на дружеството като негов първи президент и получава дял от бързоразвиващата се социална мрежа.

Влиянието на Шон Паркър върху компанията е повсеместно. Той налага първоначалния изчистен потребителски интерфейс на социалния сайт, разработва неговата функция за споделяне на снимки, премества проекта в Калифорния и привлича много от ранните инвеститори, включително и Питър Тийл – друго легендарно име от Силициевата долина. Филмът „Социалната мрежа“ внушава, че Паркър има основна вина за прогонването на Едуардо Саверин от дружеството, но самият Шон по-късно споделя пред медии, че това няма нищо общо с действителността и той до последно е поддържал добри отношения с отхвърления съосновател на Facebook.

Около година след влизането си в компанията, по време на едно парти Паркър е арестуван по подозрения в притежание на наркотици. Не му е повдигнато обвинение, но след натиск от страна на инвеститорите на Facebook, той напуска президентския пост.

Отново към музикалната индустрия

През 2009 г. се запознава с Даниел Ек – основател на шведския стартъп Spotify, който развива мобилно приложение за легален стрийминг на музика. Усещайки, че вече е дошло времето на това, което самият той се е опитвал да направи с Napster, Шон Паркър инвестира 15 млн. долара в проекта и влиза в борда на директорите му. По-късно той изиграва важна роля за навлизането на Spotify на американския пазар, както и по време на преговорите с развлекателните гиганти Universal и Warner. Този път като равностоен партньор, който им осигурява приходи от бързото развитие на онлайн музиката. Парадоксално някогашното „лошо момче“ на музикалната индустрия се превръща от пират в спасител на компаниите от сектора. По-късно, използвайки връзките си в двете платформи, той успява да инициира и партньорство между Facebook и Spotify, което улеснява споделянето на плейлисти с музика в социалната мрежа.

Със състояние от над 2,8 млрд. Долара днес Шон Паркър се занимава основно с

благотворителност

Той е вложил 600 млн. щ. долара в създаването на Фондация Паркър, която се занимава с популяризиране на науките за живота, финансиране на проекти в областта на общественото здраве и гражданското общество. С други 250 млн. долара предприемачът създава Института Паркър за имунотерапия на рака. Участва и в управлението на множество други нестопански организации – от Музея по съвременно изкуство в Лос Анжелис, до Фондация Обама.

През 2014 г. финансира проекта Brigade Media, който има за цел да се бори с намаляващата политическа активност в обществото. По този повод Паркър заявява, че според него политиката е най-очевидната следваща сфера, която ще бъде променена от уеб технологиите. Остава да видим дали човекът, променил изцяло начина, по който слушаме и споделяме музика, както и социалните медии, няма да предефинира в бъдеще и начина, по който обществата биват управлявани.

Текстът е част от бр. 110 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.