Ще можем ли отново да летим в Европа за 19.90 евро?

Потвърждават се очакванията, че световната карантина, предизвикана от вируса COVID-19, ще нанесе непоправим удар върху най–динамичния транспортен сегмент – гражданската авиация. Драстично вече са засегнати както традиционните, така и нискобюджетните авиокомпании (лоукостерите).

Изглежда, че ерата на евтините въздушни пътувания върви към своя край. А липсата на самолетни билети на смешни цени най-вероятно ще докара дълбоки последици за целия световен пасажерски пазар.

Ако след прекратяването на карантината социалното дистанциране на борда на самолетите, което повечето авиокомпании се готвят да въведат, продължи във времето, това ще захвърли евтините пътувания в историята. За да намалят риска от среща с коронавируса, големите американски превозвачи Delta и Alaska Airlines официално обявиха, че средните седалки в самолетите им ще бъдат блокирани, като още няколко щатски авиокомпании ги последваха. В някои страни социално дистанциране в самолетите може да бъде въведено и административно.

В ситуация, в която борбата с коронавируса все още далеч не е приключила, подобни мерки изглеждат оправдани. Но ако социалното дистанциране продължи дълго, за много авиопревозвачи, и особено за лоукостерите, то може да се превърне в присъда.

Най-острата критика към блокирането на средните седалки бе направена от Майкъл О'Лиъри, ръководител на ирландската авиокомпания Ryanair - най-големият европейски лоукостер, чийто авиопарк наброява почти 300 самолета. Ударът, получен от дружеството, е зашеметяващ. През април авиокомпанията е извършила общо 600 полети вместо планираните 75 500. За същия месец е превозила около 40 хил. пътници, докато през същия период на миналата година Ryanair, заедно с  дъщерната й австрийска Lauda, е обслужила 13.5 млн. пътници. О'Лиъри предупреди, че ако ирландското правителство наложи авиокомпанията да не продава билети за средните седалки, то на Ryanair ще й се наложи да спре полетите изобщо.

И докато в началото на този век нискобюджетните авиокомпании се възприемаха като експериментален бизнес модел, то миналата година сред десетте най-големи авиопревозвачи в Европа вече има пет лоукостери. Сред тях са вече споменатата Ryanair, която изпревари по превозен брой пътници ветерана на пазара - германската Lufthansa Group (152.4 млн. срещу 145.2 млн. пътници през 2019 г.), британската EasyJet, унгарската WizzAir, нискотарифната Norwegian и турската Pegasus. В допълнение, собствени лоукостери започнаха да регистрират и „класически“ превозвачи – като характерен пример може да се цитира авиокомпания „Победа“, която допринася значително за растежа на пътническия поток на руската група „Аерофлот“.

Нискобюджетните авиокомпании се оказаха революционен феномен не само в областта на въздушния транспорт, но и на пазара на туристическите услуги като цяло.

Възможността често да летят на смешни цени и отворените граници между страните от ЕС бързо формираха популярния модел на спонтанни пътувания, към който започнаха да се насочват много градове, приемащи полети на нискотарифни авиокомпании. Бързото трансформиране на пазара на пътуване под натиска на експанзията на авиационните лоукостери обаче предизвика положителни емоции далеч не във всички градове на Европа. През лятото на 2017 г. жителите на големи туристически центрове в ЕС – Барселона, Рим, Венеция и Дубровник организираха масови акции срещу туристите, изисквайки от тях „да се приберат вкъщи“. Причината за недоволството на тези граждани бе не само нарастващият брой гости, но и качеството на самите туристи, които благодарение на евтините полети и възможността да се наеме на изключително ниски цени жилище чрез AirBnB буквално заляха историческите градове. Вместо добре познатия туристически поток - уважавани платежоспособни представители на средната класа, градовете в Средиземноморска Европа получиха тълпи, за които културните ценности не винаги имаха очаквания интерес.

Сега този модел на пътуване може бързо да отиде в история, а очакваните проблеми на лоукостерите могат да играят по-съществена роля, отколкото временните ограничения за движение през границите на ЕС.

След началото на карантината по-голяма част от населението очакваше, че след като медицинските ограничения бъдат премахнати, авиокомпаниите незабавно ще предложат изгодни цени на билетите, за да върнат бързо клиентите си. Все още обаче няма яснота по въпроса колко дълго ще продължи кризата. И авиокомпаниите вместо да намаляват, повишиха цените на билетите си. В това може лесно да се убедите. Например според GDS Амаdeus и Sabre и консолидатора Skyskener, цената на билета в една посока по маршрут София – Меминген (Мюнхен) на WizzAir е 337 евро с багаж, Варна – Айдховен – 231 евро, а София – Дортмунд – 160 евро. Ryanair предлага полет София – Лондон на цена 150 евро. С други думи, на пътниците се предлагат цени, значително по-високи от периода преди кризата.

Имайки предвид, че в новите реалности на авиационния пазар най–големия удар може да поемат именно лоукостерите, все още не е известно дали евтини билети ще се предлагат в обозримо бъдеще. Трябва да се има предвид и фактът, че пазарът ще бъде подложен и на отрицателния натиск от общия спад на приходите на пътниците. А като се вземе предвид и спадът на цялата световна икономика, то авиационният транспорт е вероятно да се върне на нивата си от 90-те години. Възможно е също така в някои страни правителствата да помогнат на националните превозвачи в конкурентната им борба с нискобюджетните авиокомпании.

Всичко това неизбежно ще се отрази на пазара на пътувания като цяло. Социалните и потребителските модели доскоро бяха изградени върху постоянна оптимизация. Авиокомпаниите оптимизираха седалките в пътническите салони, премахнаха безплатната храна на борда, предоставиха възможност за избор на място срещу заплащане и други маловажни екстри. Предлаганите от лоукостерите услуги за минимално удобство изглеждаше най-обещаващият бизнес-модел за масовите въздушни превози. Нарастващите норми на печалба при невъзможност за разширяване на пазара се компенсираха за сметка на потребителя. Много е вероятно пандемията COVID-19 да нулира този модел.

Възможно е вместо социално дистанциране да бъдат предприети някои компромисни мерки, като задължителен тест преди качването на борда и дори изискване за ваксинация, носене на маски в салона и др. Всичко това обаче само ще доведе до нови проблеми, тъй като ще е необходимо самолетите и площите, на които се обработват пътниците, да бъдат съобразени с новите санитарни изисквания.

Фактът, че кризата може да продължи няколко години, се потвърждава и от водещите авиопроизводители. Наскоро представители на европейския концерн Airbus предупредиха, че на авиационната индустрия може да и отнеме от три до пет години, за да се върне на нивото отпреди  кризата. През първите три месеца на тази година Airbus, поради карантинни ограничения, не успя да достави на своите купувачи повече от 60 самолета, а в бъдеще очаква ръст на отказите от вече договорени покупки на авиационна техника. Ryanair вече обсъжда с Boeing намаляване на доставките на нова техника през следващите две години, очаквайки значителна загуба от над 100 млн. долара. Възстановяване на търсенето от страна на пътниците най-големият лоукостер очаква до лятото на 2022 г.

Междувременно най-популярните туристически дестинации в Европа обмислят различни сценарии за бъдещето. В Испания, например, националната федерация по туризъм Exceltur още в началото на април оцени щетите от карантина на почти 6 млрд. евро, като най-засегнати, според прогнозите, ще се окажат Балеарските острови и Каталуния. Във Венеция, напротив, се обсъждат планове за преход към „разумен туризъм“ – например, с въвеждането на квоти за броя на гостите на ден.

Никой не се съмнява, че пазарът на пътувания вече няма да бъде същият.

Авторът на текста е авиационен експерт и бивш зам.-министър на транспорта.