Спешната помощ: нарастващи разходи, слаби резултати
211 000 души живеят в отдалечени райони, до които екипите трудно достигат
Размерът на публичните средства, изразходвани за спешна медицинска помощ (СМП), непрекъснато нараства и съставлява най-голям относителен дял в бюджета на Министерството на здравеопазването. Този дял се увеличава от 13 на сто през 2010 г. на 25,6 на сто към 30.06.2014 г. и на 30,7 на сто към 31.12.2014 г.
В края на 2014 г. са отпуснати допълнително 3 628 800 лв. по програма „Спешна медицинска помощ”, с които са купени 56 линейки и медицинска апаратура. Въпреки това дейността по оказване на достъпна, качествена и своевременна спешна медицинска помощ не е ефективна и ефикасна, сочи одитен доклад на Сметната палата, който разглежда периода 01.01.2010 – 30.06.2014 година. Предмет на одита е спешната медицинска помощ като елемент от цялостната система на здравеопазването в Република България, която се осъществява от 28 самостоятелни центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и от спешните отделения към лечебните заведения.
Основните изводи от доклада потвърждават лошото състояние на българската спешна помощ. Макар 28-те центъра и филиалите към тях да осигуряват сравнително равномерно покритие на територията на страната, в същото време предвид особеностите на географското положение, пътната инфраструктура и релефа е налице неравнопоставеност на част от населението по отношение на времето за достъп до спешна медицинска помощ.
По данни на Министерството на здравеопазването приблизително 58 на сто от населените места в страната са с време за достъп до филиал за СМП до 20 минути, а около 15 на сто от населените места са с време за достъп в диапазона над 30 минути. Обслужваното население в населени места, разположени в труднодостъпни и отдалечени райони, е около 211 000 души или 3 на сто от българските граждани и там често е проблем достигането на екипи на спешна помощ.
В доклада се отчита и трайно намаляване на броя на лекарите в съчетание с постоянно високо текучество и увеличаване на свободните работни места. Това е причина за забавяне на приемането на повикванията и изпращането на медицинските екипи.
Като системни проблеми в спешната помощ са откроени недостатъчната квалификация на персонала и нарушената координация между спешната помощ и останалите лечебни заведения.
Одитният доклад на Сметната палата посочва още, че планирането на средствата за периода не е адекватно. Освен това липсват правила за определяне на критерии за оценка на ефективността на разходите по програмата. Не е създаден механизъм за планиране на разходите на ЦСМП.
Медицинският транспорт и апаратурата, необходими за оказване на СМП са физически и морално остарели. Не са приети минимални изисквания, на които да отговарят сградите и помещенията, а това създава рискове за оказване на адекватна медицинска помощ.
Сериозен проблем е и липсата на действаща единна система за контрол на качеството на преодставяните услуги на СМП.
В дежурните екипи на тел. 112 няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания, се посочва още в доклада. Броят на изпълнените повиквания като основен показател за дейността на ЦСМП остава постоянно висок, наблюдава се увеличение на повикванията. Едновременно с това е очертана трайна тенденция на нарастване на издръжката и на средния разход за изпълнение на едно повикване или амбулаторен преглед.
В заключение Сметната палата отчита, че няма подобряване на показателите за изпълнение на дейността спрямо 2007-2008 г., когато отново е бил извършен одит.