Стряскащ е броят на младите хора, които нито учат, нито работят
Числата трябва да се гледат във взаимовръзка, за да се види цялостната картина и да се набележат правилни решения
Мариана Коцева:
Мариана Коцева е и. д. генерален директор на Евростат от 1 януари 2017 г. Тя стана част от екипа на европейската статистическа служба през 2012 г., след като спечели с конкурс поста на специален съветник в базираната в Люксембург институция. От 1 юли 2014 г. пое поста зам.-генерален директор. В продължение на над четири години – от януари 2008 г. до април 2012 г., беше председател на Националния статистически институт (НСИ). Има професионален опит като консултант на програмата на ООН за развитие, Световната банка, както и на министерствата на труда и заетостта в България и Сърбия. Академичният й опит включва магистърски и докторски степени по икономика и статистика от УНСС, Университета на щата Ню Йорк и Централноевропейския университет в Прага. Тя е доцент по статистика.
Първото й интервю след заемането на поста е пред списание "Икономика".
Г-жо Коцева, как във времето се променя ползата от статистическата информация?
Исторически статистиката е възникнала, за да отговори на потребността от информация за държавата. Статистика - произлиза от немската дума Staat, която означава държава. Първите статистически данни за население, реколта, добитък са събирани за целите на държавното управление. Постепенно потребителите на статистическата информация се увеличават и държавата вече не е основният потребител. С развитието на икономиката статистиката става нужна и на хората, които правят бизнес, но и на обикновения човек.
Модерните технологии дават възможност дори от чисто любопитство да се правят сравнения. Все повече важните решения – даже в личен план, се вземат на базата на статистическа информация.
Статистиката събира различни данни, но дали правилно разчитаме информацията и умеем ли да боравим с нея?
Моята кариера в статистиката ме научи, че не е важно само да съберем данните, тъй като в съвременния свят има все повече източници на информация и те са леснодостъпни. Затова официалната статистика има отговорност да тълкува и да обяснява числата, но и да помага на хората да се ориентират в тях. Актуален е и въпросът за грамотността по отношение на търсенето на информация – къде и как да се търси, как да се преценява на кои данни може да се има доверие.
Злоупотребява ли се със статистическата информация?
И политиците, и бизнесът, и медиите все повече се позовават на статистически данни, за да обосноват своите тези и намерения. Има случаи на неправилно интерпретиране на информацията, но невинаги това се прави целенасочено. Често има недоразбиране. Тенденция е медиите да ползват данни на статистиката и около тях да разказват истории. Така журналистите помагат на числата да оживеят, те ги одухотворяват, след като са публикувани на сайта на Евростат, например.
Все по-често споменаваме демографския срив, но какво трябва да имаме предвид отвъд сухата статистика?
В тази сфера нещата не може да се променят за година или две. Демографският срив, който наблюдаваме, е следствие от по-малко родените деца през 90-те години, но и от миграцията на младите хора. Дори когато се предприемат политики, броят на децата ще остава нисък за известно време, защото щом днес се раждат малко деца, след 20 години ще има малко майки, които да създават ново поколение. Числата отразяват моментно състояние, но показват какво може да се случи в бъдеще, именно вследствие на сегашното състояние. Когато има проблем, политиките трябва да се предприемат своевременно и да не се отлагат, тъй като в противен случай проблемът само ще се задълбочи.
В България на порции се хвърлят стряскащи данни как нашата страна е на последно място в ЕС и как оглавява негативни класации. Кое ви се вижда най-обезпокояващо?
Още когато в България оглавявах Националния статистически институт, исках да покажа, че числата трябва да се гледат във взаимовръзка. Само така може да се види цялостната картина и да се набележат правилни решения. Когато при мен в Евростат дойдат нови данни, винаги гледам с вълнение данните за нашата страна. Да, има показатели, по които сме на последно място в ЕС, но това е обективно обусловено. Например, нивото на доходите или нивото на цените не може изведнъж да се промени. Но има други показатели, които събуждат у мен притеснения за България. Стряскащ е броят на младите хора, които нито учат, нито работят – това са около 20% , т. е. всеки пети млад човек на възраст до 24 години. Тревожни са и данните на изследването PISA за грамотността на българските ученици. Статистиката е източник на информация за бъдещето. Ако не се вземат мерки, няма как да се разкрият положителни тенденции след това.
Проброяването на населението в България през 2011 г. остава ваша гордост като тогавашен председател на НСИ. На какво бихте искали да обърнете внимание?
Изключителен успех беше електронното преброяване, в което се включиха 42% от населението. Събрахме много данни, които показват, че светът се променя бързо, че България е различна. Тогава например открихме, че делът на младите хора у нас, които съжителстват без брак, е един от най-високите в Европа. Това е нова тенденция. Установихме редица регионални различия. Потвърди се влиянието на дигиталните технологии върху живота на младото поколение.
Как обаче се променя отношението към статистическите данни?
Определено на национално и на европейско ниво на статистиката се гледа с отговорност и се разчита на нея. Увеличава се желанието за все по-детайлна информация. Търсят се данни на ниво населено място. Тенденция в световен мащаб е да се произвежда статистика не само по административни единици, например общини, но и за територии, очертани по географски координати - например крайбрежни зони.
Новите технологии дават нови възможности. Как това влияе на самата статистика да се променя?
Тя се променя постоянно и за нас, статистиците, това е голямо предизвикателство. Сега може да се извличат данни и от интернет, и от социалните мрежи, от административни източници, има редица електронни регистри. Вече не е нужно да питаме хората за неща, за които има информация. Друг момент е, че сега информацията се произвежда на момента. И въпросът е не само да съберем информацията, а да отсеем тенденцията и полезното знание.
Каква в такъв случай е статистиката днес?
Ако преди тя беше дейност за събиране на данни, днес тя служи за извличане на информация от огромен обем данни. Фокусът на нашата работа е да имаме правилен подход и да стигнем до полезното знание.
Всяка професия оказва влияние, вас как статистиката ви „деформира”?
Моят преподавател по демографска статистика проф. Балевски казваше, че като върви по улиците, вижда хората като числа. Аз нямам такава деформация. Мнозина мислят, че статистиката е суха наука. Тя обаче е много интересна и всеки, който се занимава с нея, пръв научава какво се случва със света. Говорим за иновативни фирми, но как да измерим колко са тези фирми? Трябва да определим какво е иновация, трябва да има набор от въпроси, които да са сравними във всички държави. Бизнесът и правилата са динамични. Ние сме в постоянно състезание със света, който се променя. Самите ние трябва да сме в крак с тази динамика, за да може правилно да измерим, да отразим промяната и да обясним на хората какво точно се случва. Работата ни е изключително отговорна. Данните трябва да излязат навреме, да са коректни и да са произведени с минимум средства. Това ни кара да сме иновативни.
Какви тенденции се очертават в ЕС, като се опирате на правилно разчитаните от вас статистически данни?
Статистиката не прави прогнози и не дава препоръки за политики. Нашата задача е да представим числата така, че те да говорят, да крещят дори. Единствените прогнози, които националните статистики и Евростат правят, са демографски. Статистическите данни очертават силното влияние на глобализацията и преодоляването на националните граници на бизнеса чрез мултинационалните компании. Производството не е в границите само на една държава.
Друга тенденция е намаляване и застаряване на населението в Европа. Дигитализацията и използването на информационните технологии все по-силно влияе и върху бизнеса. Тя дава отражение върху образованието, колкото и то да е консервативно. Въпросът е кое при управлението на промяната е в компетенциите на Европейския съюз и кое е в ръцете на отделните държави.
Как говорят числата отвъд събраните данни?
Числата отразяват света, а той е в непрестанна промяна. Затова според мен статистиката е огледало на постоянно променящия се свят. Има една карикатура – котенце се оглежда в огледало и вижда лъв. Статистиката не трябва да е криво огледало и не бива нито котката да се види като лъв, нито лъвът като котка.
Така стигнахме и до трактовката за статистиката като стъкмистика…
Доверието в статистиката постоянно се повишава, но за това доверие непрестанно се работи. На хората трябва да им се обяснява как работим и процесът за тях да е напълно прозрачен. Така те ще се убедят, че числата не може да се манипулират, или че на лъжата краката са къси. Една от функциите на Евростат е да осъществяваме проверка на качеството на статистическите данни. Имаме методология, по която правим проверките. В международен аспект е важно данните да са съпоставими. Част от нашата работа е да намерим начин за сравнение на различни неща – например на покупателната способност.
В момента вие сте българката на най-висока позиция в Европейския съюз...
От септември 2016 г. има още една българка - Чарлина Вичева, която е зам.-генерален директор на изследователския институт Joint Research Center към Европейската комисия.
Кога ще се реши дали оставате като генерален директор?
В момента тече процедура. Преминах подобен конкурс, за да стана зам.-генерален директор. Конкурсът е отворен за цяла Европа. Той може да продължи и една година, има 6-7 нива, които трябва да се преминат.
Какво ще кажете на българския бизнес?
Усърдието ни е да направим статистиката по-полезна и използваема от бизнеса. Искам да уверя, че се стремим да не дублираме информацията и усилията ни са да минимизираме натоварването на бизнеса при събирането на информацията. Ще се радваме на открит диалог. Вярвам, че добрите идеи може да дойдат от България.
Цялото интервю четете в бр. 70 на списание "Икономика"