Световното богатство е в ръцете на 62-ма души

Продължава да расте богатството на 62-мата най-заможни в света. Събирателно, тази група от ултра богаташи притежава 1,76 трлн. долара, което е почти колкото притежаваното от по-бедната половина от световното население, или около 3,5 млрд. души.

От 2010 г. насам богатството става все по-концентрирано в полза на най-богатите, докато тези на по-ниските стъпала на икономическата стълбица допълнително влошават позициите си, сочи доклад на Oxfam International.

Състоянието на 62-мата най-богати нараства с повече от 500 млрд. долара през последните 5 години, а това на по-бедната половина от човечеството е намаляло с повече от 1 трлн. долара за същия период.

„Вместо да се насочват към масите, доходите и богатството се всмукват от елитите с обезпокоителни темпове”, твърди проучването.

Няколко са причините за този нарастващ проблем, според авторите на проучването Дебора Хардун, София Айеле и Рикардо Фуентес-Ниева.

Първата е разминаването между работа и доходи. Делът на националния доход, който получават работниците пада, докато този, получаван от работниците и топ мениджърите, се увеличава. Този феномен може да се забележи в стагниращите заплати на работниците по света, въпреки нарастващите корпоративни печалби и производителността.     

Устойчивите модели на неравното заплащане, особено сред най-бедните работници, могат сериозно да навредят на глобалните усилия за изкореняване на бедността.

Проучването отбелязва, че между 1990 г. и 2010 г. в много развиващи се държави, доходите на 40% от хората с най-ниски заплати растат по-бавното от средното за страната.

Ако техните заплати се придържаха към средните стойности за страната, живеещите в екстремна бедност по света щяха да са с 200 млн. по-малко.

В момента броят на хората, класифицирани като живеещи в крайна бедност и оцеляващи с по-малко от 1,9 долара на ден, е около 700 млн. души.

Данъците също играят голяма роля в несъответствията. Заможните клиенти могат да си позволят финансови консултанти, счетоводители и други скъпи професионалисти, за да управляват данъчната система, използвайки вратички в нея, за да прехвърлят парите си в данъчни убежища.

Подобни ходове са предпоставка за запазването на почти 8 трлн. долара необложени в офшорни сметки. Според доклада облагането на тези пари не е въпрос само на справедливост. Изгубените публични приходи означават по-малко пари за правителствени програми, които помагат на най-бедните и нуждаещите се, което води до поддържане и нарастване на пропуските в образованието, здравеопазването и качеството на живот.

За изграждането на икономика, която разпределя богатството си по-равномерно, учените предлагат създаването на по-ефективна система за данъчно облагане, която ще предотврати изтеглянето на трилиони долари от обращение чрез офшорни сметки и позволява на компаниите да намалят данъчните си задължения чрез вратички в системата.

Докладът също предлага политиката да се промени, намалявайки властта, която компаниите упражняват чрез инструменти като лобита и патенти, които вредят на конкуренцията и увеличават цените.

Да се реши проблема с икономическото неравенство е във всеобщ интерес е, дори в интерес на тези, чиито инициативи процъфтяват на фона на нарастващото неравенство.

Проучването отбелязва, че продължителните периоди на разширяване на неравенството са вредни за цели държави, тъй като могат да спрат общия икономически растеж. Във все още крехката глобална икономика това е проблем за всички, а не само за най-бедните.