The New Yorker направи документален филм за българските кукери

Американското издание The New Yorker създаде документален филм за България и по-специално за кукерството. Лентата е озаглавена „Kukeri: Dancing Evil Spirits Away“, режисирана е от Килиан Ласаблиер, а заснета и продуцирана от престижното американско списание. Видеото пресъздава традицията, предавана от поколение на поколение в България.

Началните кадри на „Kukeri: Dancing Evil Spirits Away“ са колкото спиращи дъха, толкова и странни. В едно офис пространство масивни фигури с високи цилиндрични глави стоят неподвижни, почти докосвайки тавана. Те са покрити навсякъде с косми, които изглеждат твърде дълги, за да бъдат наречени козина и изглеждат така, сякаш чакат – какво, не сме сигурни“, пише в статията си журналистът Мая Челси.

Режисьорът на филма Килиан Ласаблиер се докосва до магията на кукерите чрез снимките на френския фотограф Чарлз Фреже. Проектът включва изображения на маскарадни ритуали в цяла Европа, много от които имат предхристиянски корени. Най-вече традицията кукерство, с нейните внушителни костюми, привлякла вниманието на Ласаблиер, пише още The New Yorker.

Ласаблиер планира проекта си месеци наред. Посещава различни села в България, провежда интервюта. Същинското заснемане на филма, който е с продължителност 10 минути, трае пет дни – в края на февруари и началото на март 2022 г. Тогава режисьорът и екипът му посещават седем населени места – Разлог, Банско, Бела вода, Драгичево, Варвара, Калугерово, Ярджиловци и се среща с повече от четиридесет кукери.

Накъдето и да се обърнете, камерата ви сякаш има история за разказване“, пише режисьорът за преживяването. Запустелите паметници от съветската епоха подчертават пейзажа, както и „селските къщи, изпълнени с живот и текстура“.

За интервютата много от кукерите канят Ласаблиер и екипа му в дома си, където по стените висят маски и звънци, а на масата винаги има „бутилка домашна ракия“, пише още американското издание.

Една от жените, записани в документалната лента, описва какво точно е това, което кукерите се опитват да изплашат с танците си:

Злото е бедност“, казва тя. „Няма пшеница, царевица, картофи за ядене“. „Злото е, когато не искаме да сме заедно,“ допълва тя.

Саундтракът на филма е вдъхновен от „Мистерията на българските гласове“ – албум, включващ записи на автентични български народни песни.

В известен смисъл изглежда като чудо и необикновено, че обичаят е оцелял толкова дълго – през османската окупация на България и по-късно през лагерите за принудителен труд под комунистическо управление, припомня списанието.