Тол системата е превърната в заложник на „Капш“

България може да се окаже изцяло зависима и обвързана години напред с „Капш“ – компанията, която изгради и поддържа тол системата в страната. Не само защото изведнъж изчезна изходният код за системата, но и защото не е ясно какви допълнителни споразумения е сключила Агенция „Пътна инфраструктура“ с чешката фирма и какво предвиждат те.

Екипът на Economic.bg разговаря по темата с бившия министър на електронното управление и настоящ депутат в парламента Божидар Божанов за липсващия изходен код, за който съобщи регионалния министър Андрей Цеков.

На въпрос дали има риск България да не може да управлява системата, когато изтече договорът с „Капш“, Божанов отговаря, че има и това личи ясно от втория сключен договор за поддръжка.

Договорът е сключен без открита процедура, защото възложителят е казал, че единственият, който може да предложи тази поддръжка, е „Капш“. Заради това го сключва и директно.“

Така, ако АПИ или Националното тол управление искат да надграждат системата, те ще са задължени да сключат нов контракт с компанията, когато изтече сега действащият.

Припомняме, че АПИ, пoд чиeтo pъĸoвoдcтвo e и Haциoнaлнoтo тoл yпpaвлeниe, има сключени два договора за изграждане и поддръжка на тол системата. Те са с Консорциум „Капш Трафик Солюшънс“. През 2018 г., по времето на ГЕРБ, консорциумът спечели поръчката за изграждане на системата за 180 млн. лв.

В началото на 2021 г., пак по времето на ГЕРБ, тихомълком АПИ подписа и втория договор с „Капш“ на стойност 140 млн. лв. за „Проактивен мониторинг на системата и надграждане на функции“. Той е 5-годишен и благодарение на него фирмата получава между 26 и 28 млн. лв. годишно.

През целия този процес за тол системата отговаряше проф. Олег Асенов. Първо той беше директор на Националното тол управление, а в последствие беше назначен от регионалния министър Петя Аврамова за член на Управителния съвет на АПИ, където също отговаряше за тол системата. През това време пък Агенция "Пътна инфраструктура" беше управлявана от Георги Терзийски. И двамата бяха махнати от ръководните длъжности, след като ГЕРБ загубиха властта през 2021 г.

През юли миналата година доклад на Сметната палата разкри, че именно този договор за „проактивен мониторинг“ е незаконен. През март пък той стигна и до прокуратурата. Тогава проверката на Главна дирекция „Haциoнaлнa пoлиция“ откри данни за нaнeceнa върху държавния бюджет щeтa в ocoбeнo гoлeми paзмepи, ĸaĸтo и зa нeизпълнeниe нa договора.

Договорът бе критикуван и от служебния регионален министър Виолета Комитова, която твърдеше, че държавата плаща милиони само за софтуерната поддръжка, а за АПИ остават разходите по смяна на резервни части.

Бившият министър Гроздан Караджов дори имаше идея да редуцира сумата по договора, тъй като цената му не отговаря на предвидената работа. До промени така и не се стигна, тъй като коалиционното правителство „Петков“ падна.

Оказва се обаче, че АПИ и „Капш“ са подписвали и допълнителни споразумения, които най-вероятно засягат правата на държавата върху софтуерния продукт. Тези споразумения обаче не са публични.

Наскоро Караджов коментира в ресорната парламентарна комисия, че България никога не е имала права над софтуера. Той намекна бегло и за допълнителните споразумения.

Дали това е вярно, трябва да стане ясно от договорите, коментира Божанов. По думите му първоначалната версия на контракта, който е виждал и той, включва както права върху това, което се разработва за държавата, така и права върху това, което изначално е създала „Капш“ и тя да има право да го надгражда.

Доколкото разбирам има допълнително споразумение. Аз не съм го виждал. Най-вероятно г-н Караджов за това е коректен, че има допълнително споразумение, в което се променят клаузите за авторските права, но като минимум това, което е разработвано за държавата, поне то би трябвало да си е собственост на държавата.“

Но „Капш“ казват, че те не са написали нищо за държавата, с изключение на връзката с МВР и с АПИ, като за тази цел са предоставили два модула, които осъществяват връзка между системите. И сега трябва да се установи дали системата изначално поддържа цялата сложност от функционалности, които само с настройки, без допълнителен код да отговарят българската изисквания.

Или тя е била надграждана в рамките на договори с парите по договора, без обаче ние да получим кода, който е бил написан. Това е въпрос, който трябва да се установи от одит. От това, което аз видях докато бях министър, по-скоро така се е случило – те са използвали основата на своята система, надграждали са я през целия договор, но са си взимали всичко за себе си.“

Така се оказва, че България никога не е получила краен продукт, които да надгражда в бъдеще, без да е нужно да плаща милиони на фирмата изпълнител. Божанов дава пример с приетите промени относно известия за изтичаща винетка или наличие на акт, фиш.

Това изисква надграждане на системата, т.е. не е функционалност, която просто трябва да включи някъде. Това надграждане е нещо, което ще се направи само за България и България трябва да получи кода за това нещо.“

Божанов предупреждава и за друг проблем със системата, „нещата, които са дописвали по кода за България, изглежда че не са го отделяли като отделни модули. Т.е. функционалностите за България са влезли в основния им продукт, който те може да продават и другаде.“

По думите му допреди година, когато е направил препоръка да се отделят тези модули, те все още не са били отделени. Не е ясно дали това се е случило и до момента. Това е важно, за да може да се надграждат нови функционалности и „да не зависим само от един доставчик“.

Божанов дава пример:

Използвате Ексел, нямате кода. Обаче за конкретен случай Ви трябва да си напишете някаква формула, която да ви обработва счетоводни неща и това го имате, може да си го модифицирате за вашите нужди, без да пипате кода. В случая обаче, ако трябва за ваши нужди да се направи нещо, ще трябва да пипнете кода на основната система на „Капш“, което е проблем.“

Има ли изход?

На въпрос как може да се разрешат проблемите и България да притежава всичко, което е нужно, за да управлява сама системата, Божанов казва, че първо трябва да се „извърши одит, за да се установи фактически какво има, какво сме получили, какво трябва да получим, каква част от договора е спазена, каква не е спазена.“

Второто нещо е да се работи по допълнително споразумение с изпълнителя. Той не е длъжен да се съгласи, но държавата е длъжна да опита.“

Ако не се съгласи, тогава идва репутационният проблем. Ако България излезе от това със скандал, това е проблем както за България, и то не малък, така и за изпълнителя, „така че мисля, че може да се съгласуват и да се стигне до разумен компромис – в едно допълнително споразумение да се уредят тези неща“, допълва бившият министър на електронното управление.

Припомняме, че преди седмица стана ясно, че НАП прави ревизия на НДУ-тата.

Защо е важно България да има изходния код?

Изходният код е това, което описва поведението и функциите на системата. Заради това е хубаво България да има достъп до него, за да може държавата първо да провери дали прави това, което трябва да прави, защото в закона може да пише едно, а системата да изпълнява друго.

Важно е държавата да има възможност да надгради това нещо, т.е. да не зависи от един доставчик во веки веков, който дори да е добросъвестен, случват се всякакви неща“, казва Божанов.

Според него е напълно възможно компанията да каже, че след една година спира да поддържа даден продукт.  

Имам договор за поддръжка, който изтича след 3 години, на 4-тата година държавата остава с една тухла, която няма какво да прави. Тя не може да надгражда, защото няма кода, няма правата върху него и т.н. От гледна точна на устойчивостта е хубаво държавата да има достъп и права да го модифицира.“

Според Божанов няма опасност, ако бъдат приети предстоящите бонуси за изминато разстояние за превозвачите, да бъдат приложени на практика, дори и без изходния код. Това няма нужда да бъде надграждано и може да стане само чрез настройки.

Достъпът до данни в системата

Дори администраторите в НТУ да имат достъп до събираемостта, наложените санкции и т.н., то в системата не остава следа за осъществяването на достъп, алармира Божанов. Аргументът е, че това генерира много файлове, заема много пространство, което АПИ и НТУ нямат.

Т.е. когато някой влезе да провери откъде е минавал един автомобил или да влезе в базата данните и например да изтрие някоя глоба, това остава ли следа? Отговорът е не. Тази опция не беше включена и по мое време, когато бях министър. Към месец април също не беше включена.“

Комисионите за НДУ-тата

Наскоро още един посредник влезе в тол системата. Преди това „Интелигентни трафик системи“ ЕАД и „Диджитол Смарт Инфраструктура“ бяха единствените национални доставчици на услуга. Те получават комисиони в размер на 7% от всяка трансакция, тъй като се явяват посредници между Агенция „Пътна инфраструктура“ и ползвателите на леки и тежки превозни средства. В началото на годината стана ясно, че те са получили повече от 110 млн. лв. комисиони от старта на системата през 2019 г.

Припомняме, че бившият министър на електронното управление Божидар Божанов и група народни представители от „Демократична България“ бяха входирали предложения за намаляване на тези комисиони до 3%, както и възможност за участието и навлизането на други фирми, но депутатите от 48-ото Народно събрание отхвърлиха промените.

Сега Божанов казва, че ще изчака да мине цялата сага с изходния код преди отново да предложи намаление на процента. Основната цел на неприетия законопроект е била двама доставчика да не концентрират купуването на винетки.

За да продава винетки някой, не може да се върже директно към тол управлението, а трябва да мине през НДУ. Това не го налага нищо технически.“

Божанов допълва, че дори някоя фирма да е технически подготвена да се свърже директно с тол управлението, законът и подзаконовата уредба казва, че трябва да мине през един посредник, „което увеличава комисионите по пътя, т.е. по-малко пари от винетки се получават за сметка на няколко посредника.

Ако може да се елиминира единия посредник, това би било добре за приходната част от винетки конкретно.“