Тоталният комуникационен провал на Министерството на туризма

Темата с издаването на туристически визи винаги е била важна за българския туризъм, защото само с една стъпка – опростяване на правилата за кандидатстване, съкращаване на срокове и цялостна дигитализация на процеса – можем да променим изцяло посоката, в която ще се развива секторът.

Ето защо разпространената до всички медии в понеделник вечер информация от Министерството на туризма, че „се планира цялостно дигитализиране на процедурите по кандидатстване на български визи до 2025 г.“ беше важен сигнал за това, че е започнала работа по решаването на един от ключовите казуси. И е знак, че ведомството, управлявано от Зарица Динкова, най-накрая започва активна работа в подкрепа на сектора. Обвиненията в бездействие и некомпетентност от страна на бранша, и персонално към нея, валят още от деня на нейното назначаване на поста.

Министерството на туризма е част от междуведомствена група, създадена с цел да бъде постигнато опростяване на текущите процедури и съкращаване на сроковете за издаване на туристически визи. Планира се цялостно дигитализиране до 2025 г. Това заяви министър Динкова по време на среща с турския министър на културата и туризма Мехмет Ерсой в Лондон“, цитирана в прессъобщение на ведомството.

В същото време обаче, по-надолу в текста се говори само за подобряване на връзките между България и Турция. Осен това е цитиран турският министър на туризма, който казва, че „облекчаването на пътуването между двете държави значително ще повиши броя на турските туристи“.

Затова от Economic.bg решихме все пак да потърсим Министерството на туризма за допълнителни уточнения и отговор на въпроса: Дигитализацията на визите за всички чуждестранни туристи ли ще бъде или само за турските?

След продължили двучасови консултации между различните експерти във ведомството, така и не получихме отговор на зададения от нас въпрос, а просто ни препратиха към Министерство на външните работи, където по-добре можели да отговорят.

Изпратихме официално запитване и до МВнР, откъдето близо два дни няма отговор.

Липса на компетентност?

На пръв поглед изглежда, че ако дадено ведомство изпрати съобщение до медиите, експертите там трябва да са подготвени за допълнителни уточнения, особено, както е в случая, става въпрос за толкова базова информация, каквато поискахме от министерствата на туризма и външните работи.

Това отново повдига въпроса за експертизата на Министерството на туризма, което е най-заинтересовано, в случая, от визовия режим. Наскоро Мартин Захариев, зам.-председател на Националния борд по туризъм (НБТ), заяви пред Economic.bg, че ведомството, и по-скоро самата Зарица Динкова, е с „експертиза под критичния минимум“.

А липсата на капацитет да се отговори на допълнителен въпрос по тема, разпространена гръмко от пресцентъра ѝ, потвърждава скептицизма и на туристическия сектор, и на колегите от медиите.

Антимедийна политика

Да се разберат политиките на министър Динкова и на управляваното от нея ведомство е много трудно, тъй като освен невъзможността на пресцентъра да дава адекватни отговори, той всячески я пази от журналистически въпроси по време на публични нейни събития. Откази се дават и на заявки за интервюта.

Екипът на Economic.bg отправи три покани за среща с министър Динкова, откакто тя е на поста министър на туризма. Но вече пети месец нямаме възможност за разговор с нея и съответно изясняване на така важните за сектора политики и стратегии – нейните, а и на целия кабинет "Денков". Обяснението на нейния екип е, че тя е много заета и няма време за интервю.

Отказ за разговор получаваме и на всички конференции, брифинги и други събития, организирани за медиите, на които Зарица Динкова е вземала участие. Отново с оправданието, че няма време за нас, медиите.

Още в първите седмици от управлението на Кабинета „Денков“ се видя, че министрите имат особено отношение към журналистите и претенции кой може да отразява техните изяви.

Всъщност, антимедийната политика е присъща на голяма част от настоящото правителство. Министри масово отказват интервюта за Economic.bg – нещо, което не е било дори по времето на ГЕРБ, когато България се беше сринала до 112 място в света в класацията за медийна свобода на "Репортери без граници".

Вероятно няма нужда да се припомня и казусът с министъра на финансите, който опитвайки се да си подсигури медиен комфорт, въведе задължителни акредитации за журналисти с абсурдни условия.

Ситуацията, в която се намираме, е не само необичайна, но и нездравословна за информационната среда и комуникацията между институциите и медиите. Липсата на възможност за уточнение на прессъобщения пък от своя страна, говори за капацитета, с който разполага ведомството.