Банковите обезпечения имат нужда от общи принципи за оценка

Нужно е да бъдат създадени общи принципи, по които да се оценяват обезпеченията на банките. Около това мнение се обединиха участниците в Международната оценителска конференция, организирана от Камарата на професионалните оценители. Според тях общите принципи едновременно ще осигурят повече прозрачност в оценителния бизнес и ще повишат ефективността в сектора на услугите.

„Обновените Международни стандарти за оценяване (МСО), които влязоха в сила тази година, дават основа за дискусия. Членовете в Камарата, които представляват 75% от пазара на оценителски услуги у нас, са отворени за диалог, с който да се изгладят различията при методите за оценяване на обезпечения за финансиращите институции", коментира Цанка Божилова, председател на Камарата.

Международните стандарти са разработени от Комитета по международни стандарти за оценяване и са в сила от 31 януари 2020 г. Те се прилагат в близо 103 държави по целия свят. Целта им е да повишат доверието на потребителите чрез създаване на прозрачни и последователни оценителски практики.

Ролята на нематериалните активи при изготвянето на пазарна оценка на компаниите става все по-ключова и определяща, посочват експерти от Съвета по Международни стандарти за оценяване (СМСО). С развитието на технологиите и глобализацията на бизнесите през последното десетилетие, нематериалните активи стават все по-ценни в сравнение с материалното имущество.

„През последните години виждаме как ролята на нематериалните активи като част от стойността на компаниите нараства. Затова е от особено значение при оценката на пазарна стойност да се прилагат единни подходи, приети на световно ниво. Обхватът на новите международни стандарти е съобразен именно с тези глобални тенденции, фокусирайки се върху нематериалните активи и нефинансовите пасиви“, коментира Ник Талбот, председател на СМСО.

Обновените стандарти дават насоки относно пренасянето на значението на нефинансовите пасиви в пазарната оценка. Пример за това са оценката на търговска репутация и задълженията, свързани с изпълнението на дейност или услуга.

Нововъведенията засягат и оценката на терени с търговски потенциал. При определянето на тяхната стойност, оценителите трябва да използват поне два подходящи метода за оценка на имоти в процес на развитие, тъй като са налице „недостатъчни фактически или наблюдаеми входящи данни“, за да може един метод да произведе надеждно заключение. Оценката на тези имоти е съобразена с потенциала за бъдещо развитие. Тя отразява текущата стойност на терена, идейния проект, както и разходите и рисковете, свързани с неговото завършване.

„В тези случаи терените не могат да се разглеждат като парче земя и цената им да бъде определяна единствено със сравнителен подход спрямо сделки със съседни имоти. При оценки, необходими за обезпечаване на задължения, стойността на тези имоти трябва да бъде съобразена с възможностите за тяхното застрояване, бъдещата им доходност и др.“, обясни Диана Николаева, член на Комитета за бизнес оценяване към СМСО.

По думите ѝ оценителят трябва да може да обоснове избора на използваните подходи и да изведе стойност на имота както при процеса на развитие в „настоящо състояние“ (по време на строителството), така и при „предложено състояние“ (завършеният имот). Така по-обективно ще се документира извършеният процес по оценяване и логиката за докладваната стойност.

Динамиката на оценителския сектор повишава отговорността, която пада върху експертите в сектора, категорични са от бранша. „Растящият интерес на регулаторните органи е добър знак за развитието на оценителския бизнес. Нашата задача е чрез професионалните организации на международно ниво да обменяме добри практики и да осигуряваме обективност“, обобщи Ценка Божилова.