Цесиите - рискове и възможности (част 1)

Що е това цесия и кога се използва

Цесиите - рискове и възможности (част 1)
6560 ~ 3 мин. четене
Автор: Стилиян Гребеничарски

Макар прехвърлянето на вземания да е обичайна търговска практика, то се появи на фокуса на общественото внимание през последните седмици с развитието на казуса с Корпоративна търговска банка. Както economic.bg писа, по данни на квесторите в институцията, чиито лиценз бе отнет, обемът на сключените сделки от този тип надвишава 1,1 млрд. лв.

Цесията представлява договор, с който кредитор прехвърля свое вземане на трето лице. Продавачът в сделката е цедент, а купувачът цесионер. Процедурата е регламентирана в чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите. Според тях, кредиторът може да прехвърли свое вземане както в цялост, така и част от него.

Цесионерът придобива вземането заедно с евентуални обезпечения и други привилегии, освен ако в договора не е записано друго. При сделката не се изисква разрешение от длъжника, но за да влезе тя в сила цедентът е длъжен да го уведоми и едва след това цесионерът може да встъпи в правото си на кредитор. Това в конкретния случай с КТБ означава, че за да е валидна цесията, то депозантите, които продават вземането си от банката трябва да я уведомят за сключения договор и да предадат на цесионера документите по него.

В обичайния случай първоначалният кредитор не отговаря за платежоспособността на длъжника и събираемостта на вземането. Възможно е обаче договаряне на своеобразен регрес към цедента, при което той продължава да носи отговорност за вземането, но до размера на цената на сделката.

Обект на цесия могат да бъдат и права с прехвърлим характер. Такива не могат да бъдат например права на издръжка или обезщетения, на ползване, както и не могат да се прехвърлят вземания по лихви без това да включва главницата. Когато по едно задължение има обезпечение под формата на залог, то прехвърлянето на заложното право към цесионера трябва да стане със съгласието на длъжника, тъй като се счита, че цедентът е поел определени задължения към него, които също трябва да бъдат прехвърлени.

Цесията може да бъде както безвъзмездна, така и срещу заплащане. При възмездните сделки цената, на прехвърляне на вземането е с определена отстъпка от номинала (стойността му), зависеща от оценката на двете страни за неговата събираемост. Цесионерът, обаче, получава вземането в пълния му размер и предприема мерки по пълното му събиране.

Когато едно вземане не е с голямо просрочие или има качествено обезпечение, цената по сделката може да се доближи до номинала. Когато обаче то е необслужвано дълго време (дори след период на изтекла погасителна давност) или вероятността да се събере е много ниска, отстъпката от номинала може да достигне над 70, 80% или дори символична разлика от номинала. Обикновено страните по сделката не обявяват публично размера на това дисконтиране.

В българската практика често цесионери по големи сделки са специализирани в събирането на вземания компании, а цеденти са различни търговски дружества - компании в сферата на телекомуникациите, услугите, небанкови финансови институции, банки и др. Според самия бранш пазарът в страната е все още слабо развит - фирмите не са запознати с услугата, предлаганите пакети са малки по обем и обикновено с много ниско качество (преобладават вземания с големи просрочия и такива преминали давностен срок). Често цедентите, особено банките, предпочитат да не обявяват публично за цесии, опасявайки се от негативно отражение върху имиджа им, което затруднява сериозно оценките за развитието пазара.

В основата на този бизнес е стремежът на цесионера да реализира печалба от разликата между стойността на прехвърлените вземания и сумата, която ще успее да реализира от събирането им. Като търговска практика цесията има своите безспорни положителни страни за бизнеса - намалява задлъжнялостта в икономиката, осигурява необходими за оперативната дейност средства, минимизира загубите и дисциплинира длъжниците.

Практиката крие и определени рискове, основно свързани с грешна преценка на цесионера за степента на събираемост на вземанията. Длъжниците по дълго необслужвани вземания могат да предявят тяхното погасяване по давност. Срокът за това в общия случай е петгодишен, а за периодични задължения - наем, лихви и др.; трудови възнаграждения и договорни неустойки - тригодишен.

Какви са, обаче, приложенията на тези операции в случая с Корпоративна търговска банка, ще ви представим в следващата част на материала?

Подкрепи Economic.bg