„Турски поток“ ще мине през България само след решение на ЕК
Ако тръбопроводът не е част от хъб „Балкан“, той няма да бъде одобрен от Комисията
България отново ще трябва да чака одобрение на Европейската комисия, ако иска продължението на „Турски поток“ да мине през нейна територия. Новият руски проект ще трябва да бъде одобрен на европейско ниво четири години след неуспеха на предишния проект – „Южен поток“, пише Euobserver.
„Европейската комисия няма да подкрепи газопровода, ако той не отговаря на условията”, каза Марош Шефчович, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за енергийната политика на ЕС. „Комисията ще реагира в рамките на своите правомощия, ако България подкопае енергийната сигурност на ЕС“, добави той пред изданието днес.
Българската част на газопровода - с дължина 484 километра, ще доставя руски газ в Европа, свързвайки се към втората тръба на „Турски поток”.
Дежавю?
Предишният проект на Русия - още по-амбициозният газопровод „Южен поток”, трябваше да доставя газ директно от Русия в България. Но Москва го изостави през 2014 г., когато Европейската комисия обяви, че са нарушени законите за единния пазар.
Българските депутати, които миналия месец одобриха продължението на „Турски поток“ през българската територия, все още не са предоставили на Шефчович подробности за своя план.
Българското енергийно и външно министерство са отказали да говорят с EUobserver по темата.
Ако българският тръбопровод продава руски газ на Европа чрез новия търговски хъб (т.нар. газов хъб „Балкан“ – бел. ред.), то ние приветстваме проекта“, каза Шефчович.
Но ако просто транзитира газ към държавите от ЕС, като Австрия или Италия, тогава няма да получи подкрепа. „Ако се окаже, че това е просто транзитен тръбопровод и не може да бъде част от газовия хъб „Балкан”, то Комисията няма да го подкрепи, независимо дали минава през Гърция до Италия или през България-Сърбия-Унгария-Словакия до Австрия“, каза европейският дипломат.
Задачата на Шефчович
България, за която EUobserver напомня, че е най-бедната държава в ЕС, няма да получи пари от Комисията за изграждането на разклонението, което според оценките на българското енергийно министерство ще струва около 2.8 млрд. лв., ако не отговаря на европейските условия.
Освен това страната ни няма да получи регулаторна подкрепа от ЕС. „Комисията не вижда никаква разлика между „Турски поток 2“ и неговите транзитни евакуационни тръбопроводи и „Северен поток 2“ и неговата сухопътна връзка „Югална“, добавя Шефчович.
„Югална“ е немски тръбопровод с дължина 480 километра, който свързва „Северен поток 2“ с централна Европа, който обаче не отговаря на условията за подкрепа от страна на ЕС.
Новите руски тръбопроводи и техните европейски връзки ще започнат да доставят природен газ от 2020 г., припомня EUobserver.
Комисията разполага със законодателство, което ѝ позволява да спре изграждането на сухопътните връзки с ЕС.
Американските санкции
От своя страна САЩ заплашиха да наложат глоби на европейските фирми, които подкрепиха „Северен поток 2“. Напрежението се засили допълнително, след като американският енергиен пратеник Франсис Фанън коментира темата пред международните медии във вторник. „Ние не коментираме бъдещите действия, които американското правителство може да предприеме, но ясно разбрахме къде сме ситуирани“, каза той по темата с евентуалните санкции, които САЩ може да наложат заради „Северен поток 2“.
„Ние се противопоставяме на „Северен поток 2“ и ще призовем всички страни да напуснат проекта“, добави той, като насочи вниманието си към петте енергийни фирми от ЕС, които съфинансират газопровода.