Търсейки Ориента край Измир

Измир е модерен, лъскав, зает и функциониращ град, сгушен в дъното на своя тесен Егейски залив. Но вие сте дошли на почивка тук и си искате усещането на Изтока, тази мистика и екзотика с вкус на баклава и дъх на канела. А тук дори не се виждат и много джамии, можете да хванете ферибот до Кършаяка и да пиете бира в парка, заобиколени от млади хора по шорти. Твърде европейско ви е – няма смисъл.

Градът може и да има 8500 години история, сиреч един от най-древните в света, обаче стоейки там и оглеждайки се наоколо, може само да се чудите къде е отишла тя. В крайна сметка днес символът на третия най-голям турски град е една часовникова кула, която аз бих описал по-скоро като голям фонтан без вода, отколкото като кула. Симпатична е с нейния късен османски мраморен стил, снимахте се пред нея, но затова ли бихте толкова път?

Работата е там, че Измир явно винаги е бил зает да е модерен и гледащ към бъдещето си, че чак е забравил миналото си. Не помага и това, че се намира в земетръсна зона и е видял и доста пожари през съществуването си.

Готиното, разбира се, е, че ако сте дошли с идеята за морска почивка, Измир е и входната врата към Егейския регион с неговите безкрайни полуострови, заливи и заливчета, плажове, скали и много древни руини. Тъй като самият град не предлага плажове, местните хора или туристи трябва да пътуват към така да я наречем „Измирската Ривиера“ – полуостров Карабурун, който е във формата на кука.

Този полуостров е най-вече известен с курорта Чешме и неговия замък, красиви вили и голф игрища. Преди Чешме обаче е Алачатъ - градче, което също не отстъпва по туристически тълпи.

Ако сте тръгнали още рано сутринта от Измир за Чешме, не би ви и минало през ума, но аз бих препоръчал да се отбиете първо в Урла. Не защото има нещо интересно за разглеждане там, а защото ако си падате по опитването на ястия, които могат да се пробват само на едно специфично място – то Урла е едно от тези места.

Думата „катмер“ в цяла Турция е името на вкусен десерт от фини, хрупкави точени кори, пълен с масло и обилно поръсен с настърган шам фъстък. И ако не сте го пробвали, трябва, но в Урла думата „катмер“ означава пържени банички, пълнени със сирене и картофи или кайма. Може би имат същото име, защото също са тънки. Препоръчвам да ги хапнете с айрян на рибарското пристанище, гледайки към близкия остров, който се вижда свързан към града с късо шосе. Островът се казва Карантина, и без да четеш историята му, ти става ясно за какво се е използвал през XIX век.

Алачатъ пък е и най-тънката част на полуострова, затова може да изберете дали да се къпете от северната му страна, или от южната. Алачатъ напомня на посетителя по-скоро на Гърция, с архитектурата, тесните улици в старата част и подредените по тях масички на ресторантите.

Ще си кажете, че не е чудно – в крайна сметка елинският остров Хиос е само на един хвърлей разстояние, но не е само това. Този регион като цяло е бил населен с предимно гръцко население допреди около 100 години, когато след размяната на населенията между Турция и Гърция, всичко става по-хомогенно като етнографски пейзаж.

Остров Хиос е известен с мастиха – ароматната смола, добивана от дървото със същото име, и което не трябва да се бърка с мастика. Тази смола се използва като добавка към много храни от древни времена, но най-странното е, че не може да се добива извън острова. В Чешме има декоративни дървета, но някак си не им се получава да добиват смолата, макар и климатът да е същият.

За сметка на това в Алачатъ дъхът на мастиха е навсякъде, дори метафорично. Типичните къщи с малки покрити балкони, които ще видите в старинната част, се казват „сакъз еви“, а „сакъз“ е турската дума за мастиха. Тя е и важна съставка в прекрасните типични десерти там. Седнете в някоя от сладкарниците следобед и пробвайте мухалеби – млечен пудинг със сакъз, или пък дондурма – турския твърд сладолед, който трудно се топи и може да се яде направо с нож и вилица. Друг пудинг, който бих препоръчал, е „инджир уютмасъ“. Той съдържа смокиня – плод, който винаги ще отъждествявам с лято и море.

Настане вечер, месец изгрее и така нататък..., а вие сте на Егейско море, и би било кощунство да не опитате някои от местните морски специалитети. Да кажем, че сте стигнали в Чешме и сте разгледали замъка и прилежащата зона. Навсякъде из крайбрежните градове ще забележите улични продавачи със стъклени колички. Те продават „долма мидйе“, тоест пълнени миди или мидени сармички. Много са популярни сред малки и големи, и ако сте уморени след плаж, си струва да ги пробвате. Може и на крак, изстисквайки малко лимон отгоре.

Ако пък искате да поседнете, намерете мейхане или рибен ресторант, поръчайте си „йени ракъ“, тоест това, което ние наричаме мастика, и се отдайте на мезелуване със специалитети, като: „дениз бьорулджеси салата“ (салата с вид морско растение), панирани миди с таратор (който няма нищо общо с нашия таратор), маринована риба тип лакерда, артишоци или каквото ви се иска на момента. Което и да поръчате, няма да съжалявате. Слушайте старите турски хитове, които звучат в мейхането, и които май не познавате, но пък вътрешно се поздравете, че най-накрая открихте дозата жадувана ориенталска наслада.

Текстът е част от бр. 104 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.