На първо четене: Университетските преподаватели ще взимат 170% от средната заплата за страната

Средната работна заплата за преподавателите в държавните висши училища да е не по-ниска от 170% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Това решиха депутатите единодушно със 115 гласа "за" на гласуваните на първо четене промени в Закона за висшето образование.

Според приетите текстове минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища, а именно за асистентите, ще е не по-ниска от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Предвидено е стипендиите на докторантите да се определят също в размер не по-нисък от 125% от минималната работна заплата за страната. Освен това в предложението се определя заделянето на 10 млн. лв. всяка година до 2030 г. за подкрепа на научната дейност.

В мотивите, представени от вносителите от ДПС и ГЕРБ-СДС, се подчертава, че неадекватното финансиране на висшето образование представлява значителна пречка за привличането и задържането на талантливи и мотивирани млади преподаватели. През 2023 г. минималната заплата за най-ниската академична длъжност, асистент, бе 1810 лева, но се посочва, че тя отстъпва от темпа на развитие, необходим за конкурентоспособността на академичната общност и приближаване към европейските стандарти.

Дебатът

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ заяви, че промените, които се предлагат, имат своя смисъл и ще бъдат подкрепени принципно от неговата парламентарна група. Той посочи, че би било изключително трудно за един докторант да живее с такава стипендия. Чорбанов заяви, че между двете четения ще направят предложение за увеличение на размера ѝ. 

Даниел Проданов от „Възраждане“ също изрази принципна подкрепа за всяко увеличение на възнагражденията в образованието, особено за текстовете, регламентиращи в бюджета за всяка следваща година да не може да бъде залаган по-нисък процент от брутния вътрешен продукт за образование в сравнение с предходна година. Той посочи, че от „Възраждане“ биха предложили 150% от минималната работна заплата за определяне стипендиите на докторантите.

Тази финансова подкрепа е много чакана и парламентарната ни група ще подкрепи този законопроект. Между двете четения на законопроекта ще внесем промени, които гарантират качество на висшето образование“, каза Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ.

От своя страна проф. Румен Гечев от БСП заяви, че наистина българската държава не се отнася по европейски с българската наука, преподаватели и изследователи. Гечев попита как ще се привличат докторанти с 25 на сто над минималната заплата. Той каза, че има доста случаи, в които българската държава харчи пари за докторанти, които не завършват докторантурата си, а други завършват и заминават за чужбина.

Ние ще увеличим възнагражденията, но каква ни е гаранцията, че завършващият докторант няма да отиде в чужбина“, добави Гечев.

Чорбанов заяви, че недостигът на докторанти е европейски проблем и проблем в страни като Германия, Франция, Испания. Той подчерта, че трябва да се намери баланс и формата да не бъде абсолютно рестриктивна, за да не принуди хората, които искат да се занимават с наука, да заминат в чужбина. Румен Гечев коментира, че проблемът е комплексен и даде пример със САЩ, където заплатите на докторантите, които са инвестирали в докторантура, са в пъти по-големи, заради доктората им.

По думите на Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС, е трудно да се привлекат най-добрите студенти към докторантура и развитие в академичния състав.

Много е трудно да задържиш най-добрия студент в инженерна специалност, когато предприятието предлага много по-висока заплата, още по-трудно е в сферата на информационните технологии“, допълни той.

„В университета получават две хиляди лв., а в частната компания - минимум пет хил. лв., затова бе толкова важно да регламентираме минималните заплати за академичните длъжности“, каза още Вълчев.

Промяна за зрелостниците

След двучасов дебат депутатите приеха на първо четене и промени, с които се създава възможност зрелостниците да повишат оценките си от матурите. Предпоставките за това за залегнали в промените в Закона за предучилищното и училищното образование, чиито вносители са Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС и Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ. От 189 гласували народни представители "за" бяха 154 (ГЕРБ, ПП-ДБ), "против" нямаше, а 35 се въздържаха („Възраждане“).

Вълчев уточни, че това е предложение на омбудсмана, което са припознали, и касае оценката от държавните зрелостни изпити (ДЗИ), които имат двойствена функция - от една страна, с нея се завършва средно образование и от друга страна, оценката е вход за висшите училища.

Ако един ученик не е доволен от оценката си, сега той няма как да я поправи“, отбеляза той.

С предложеното изменение зрелостниците ще получат възможност еднократно и в рамките на една година след полагането на първата матура, да се явят на следващ насрочен ДЗИ в същото училище. За новата им оценка, ако тя е по-благоприятна, ще се издава удостоверение.

Спорна се оказа предлаганата от „Възраждане“ възможност учениците да повтарят в трети и четвърти клас, когато не са усвоили компетентностите, заложени в учебните програми. Предложението даваше възможност учениците от III и IV клас да получават качествени оценки. За всички ученици от начален етап на обучение, които имат годишна оценка „слаб“ (2), задължително да се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция, което може да продължи и през следващата учебна година. Тези предложения обаче не бяха одобрени от депутатите.

Цветан Предов от „Има такъв народ“ каза, че е против повтарянето. Колегата му Андрей Чорбанов добави, че повтарянето в много голяма степен касае психиката на малките ученици. Той настоя, че то по никакъв начин не може да се помогне на децата, а това, което би било от полза, са допълнителните часове и допълнителните занимания за учениците, които изостават.

Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ отбеляза, че няма нито едно доказателство, че методологията на повтаряне помага за подобряване уменията на децата.

Вместо повтаряне, ние трябва да осигурим достатъчно добра среда още в яслена група за децата. Да осигурим добро предучилищно образование по отношение на езика. Така че, когато влезе в първи глас, детето да бъде способно да разбира“, обясни тя.

Ирена Анастасова от БСП изложи довод, че над 90% от учителите и директорите в страната се застъпват за това децата да повтарят целия начален етап. Според нея някои деца могат да се почувстват аутсайдери, но подчерта, че проблемите се коренят както в семейната среда, така и при учителите.