„Това, което държи цялата IT индустрия, са поръчките отвън“: В криза ли е секторът в България?

Колкото повече, толкова повече. Тази мантра на Мечо Пух си пригласяше българската IT индустрия повече от десетилетие. Хвърчащи приходи и печалби. Рекорд след рекорд, а след това нов рекорд. И ненаситен глад за кадри, растящи заплати и всевъзможни социални придобивки. Така изглеждаше ситуацията доскоро, докато облаците на икономическата несигурност не надвиснаха и над нея, а балоните не започнаха да издишат – като този на бурните ръстове, усърдно помпани от евтините пари в последното десетилетие.

Сега секторът, който спечели изключително много от предизвикания от пандемията бум на цифровизацията, вече няколко тримесечия изпитва затруднения, тъй като клиентите намаляват разходите си на фона на инфлационния натиск и опасенията от рецесия. Забавянето на темпото роди някои дръзки заглавия, но как всъщност се отразяват икономическите трусове на българската индустрия? В криза ли е тя наистина и кои са дългосрочно по-важните въпроси за бъдещето ѝ?

Дисекция на българската IT индустрия

Да започнем от понятието за IT индустрия, чийто широк обхват подсказва, че за нея няма как да се говори едностранно. Както отбелязва Людмил Стойчев, управляващ партньор в CBN Panoff, Stoycheff & Co. – компанията, която вече три десетилетия прави детайлни анализи на сектора, към него се причисляват не един и два вида бизнес. Част от бранша са:

• търговия на хардуер на едро и дребно,
• IT услугите,
• софтуерният пазар,
• телекомуникациите,
• електронната търговия,
• уеб услуги, включително хостинг.

Това са самостоятелни направления, които се движат по различни писти. Хардуерният пазар например върви много осезаемо надолу, докато софтуерният бележи ръст, макар и не чак толкова голям“, обяснява Людмил Стойчев пред Economic.bg.

По думите му продажбите на едро са под огромно напрежение в момента, докато при IT услугите не се забелязват съществени промени. Изненада той вижда най-вече по линия на телекомуникациите, където приходите следват отчетливо възходяща траектория. Справка в с данните на Комисията за регулиране на съобщенията показва, че през първото полугодие на 2023 г. оборотите на трите водещи компании у нас А1, Vivacom и Yettel достигат съответно 680 млн. лв. (20.6% ръст спрямо година по-рано), 603 млн. лв. (+9%) и 475 млн. лв. (+12.5%).

Глобалната финансова несигурност през последните години обаче се задълбочи, инвеститорите и клиентите на IT компаниите затегнаха коланите, поръчките намаляват, а търсенето на кадри направи обратен завой и технологичният бранш отвъд Океана вече даде ход на вълна от масови съкращения. На въпроса как рефлектира тази ситуация в България, Людмил Стойчев казва:

В това, че поръчките намаляха малко – специално за компаниите, които работят на външните пазари. Иначе вътрешният пазар няма голяма чувствителност на случващото се навън, но той е в пъти по-малък“.

И дава пример с продажбите на хардуер, 95% от които са ориентирани към местни клиенти – а дигитализацията в страната се движи с твърде бавни темпове, че да се генерира по-осезаемо търсене.

Погледната в цялост, IT индустрията отчита сравнително добри нива на приходи през 2023 г., като през първото и второто тримесечие те са дори много силни.

Забавянето дойде в третото тримесечие. Ще видим какво ще се случи в Q4 като цяло.“

Това, което държи цялата IT индустрия, са поръчките отвън – софтуерният бранш, например, разчита на износа за 85% от оборота си. Въпреки че в резултат на икономическите трусове в чужбина търсенето през второто полугодие спада, все пак пазарът стои добре. Както става ясно и от прогнозата в тазгодишния „БАСКОМ Барометър“, изготвен от CBN – Panoff, Stoycheff & Co., ръстът на приходите за 2023 г., конкретно на софтуерния сектор, се очаква да се забави до малко над 12%.

Няма опасност нещо да се случи генерално. Нещата са нормални, просто има известно намаляване на ръста.“

Въпросът с кадрите

По думите на Людмил Стойчев още през пролетта „една от големите компании очевидно е направила съкращения, макар че няма официално потвърждение“. По сигнали от пазара орязване на работната сила е имало например в редиците на Crypto.com, такова ще има и в продадената на Broadcom – VMware.

Това не е добре за никого, защото падат добри данъкоплатци, които осигуряват значителни приходи във фиска“, отбелязва анализаторът.

И напомня изчисленията, според които едно работно място вече внася годишно около 35 хил. лв. чисти данъци в хазната, а в добавка на това тези хора почти не ползват ресурси от бюджета.

Всяко едно работно място коства на бюджета сериозна сума.“

По думите на Людмил Стойчев въпросните съкратени хора през второто тримесечие бързо са намерили нова работа – още през третото. Подчертавайки огромната динамика на пазара на труда в сектора, той напомня за „космополитния ръст“ на работни места през предходната 2022 г., когато в софтуерния бранш бяха добавени над 8300 души, а в този на изнесените услуги – около 15 000. Според Людмил Стойчев това чувствително увеличение идва донякъде по инерция от 2021 г., когато се наблюдаваше остър глад за специалисти, а браншът е все още в подем на фона на дигитализацията покрай пандемията.

Никой не е очаквал такова нещо. И на практика тези хора сега трябва да се осигурят с поръчки, с работа.“

За чувствителния характер на ръста може да се съди и по издадените Сини карти на служители от страни извън ЕС, които през 2022 г. изведнъж се увеличават от около 400 до 1119. Интересното е, че това се случва преди законодателните облекчения, които депутатите приеха в началото на 2023 г. В тази връзка Людмил Стойчев говори за идеята Сини карти да се издават и за студенти, които само в рамките на 2 – 3 години могат да излязат на пазара на труда и да останат в България.

Връщайки се на сигналите за съкращения през тази година, според анализатора не е добър индикатор, че „първият вятър, който се случва, отвява много работни места“. И с коментара си отваря темата за стратегическото място на този бизнес за икономиката на страната и липсата на ясна визия и осмисляне, придружени с държавна подкрепа на практика.

Данните показват, че софтуерният бизнес е номер едно работодател по фонд работна заплата. Лидер е и по брой чуждестранни компании в страната – в него са представени 33 държави, а в цялата IT индустрия са може би над 50, отбелязва Стойчев. Сравнение може да бъде направено с аутомотив сектора, приоритетно съставен от чуждестранни инвеститори.

В него като цяло обаче оперират около 300 – 400 компании, докато в IT са над 17 хиляди, а само софтуерният е над 5 хиляди, което е изключително като размер и позиции.“

Интересно е също, че IT индустрията е номер едно в страната по разход за R&D, което отново я прави ключов фактор на национално ниво на фона на нищожно малките средства, които отделя държавата за изследвания.

Този бранш се развива независимо от това какво прави държавата. Просто не можем да стъпим здраво и силно на картата на Европа“, коментира Людмил Стойчев и допълва, че „в страната има много малко компании със собствени продукти, които да могат да наложат“. 

На ниво държавна политика слабостта на българската е много видима, като се погледнат ярките действия на съседни държави като Румъния и Гърция. Южната ни съседка например за кратко успя да привлече милиардни инвестиции от Microsoft, Amazon и Google, включително в дейта центрове – инфраструктура, при която България по-рано претендираше, че има добри позиции.

Данъчната политика не помага

Честите промени в данъчната политика не са добър сигнал за инвеститорите. Последно депутатите гласуваха вдигане на максималния осигурителен праг за 2024 г. от 3400 на 3750 лв. Дори отвъд негативните индикации за бизнеса от това, че се прави без диалог и в края на годината, когато фирмите, особено големите чуждестранни корпорации, вече са определили бюджетите си за догодина, анализаторите изтъкват и друго несъответствие:

едно високотехнологично работно място носи в пъти повече, отколкото повишението на МОД.“

„Ако погледнем колко работни места може да струва една промяна на този осигурителен праг спрямо парите, които ще влязат в бюджета – по наша оценка около 100 млн. лв. ще влязат от цялата от IT индустрия – а работните места, които биха могли да се разкрият, ще донесат 140 млн. лв. Говорим за брой работни места и за чистия приход от едно работно място – сега тези работни места няма да се случат, особено в тази ситуация. Разумната политика, която се наблюдава в Италия, Великобритания, е не да увеличават данъците, а да ги намаляват, за да могат точно това да направят, да разкрият високотехнологични работни места, които да носят приходи на хазната“, обяснява Людмил Стойчев.