Възможно ли е освобождаване на главния прокурор?
3587
~ 3 мин. четене
Тази седмица беше разлюляна от поредния скандал, разкриващ завладяната държава, в която живеем. Скандалът се разрази след като бе публикуван видео запис, на който бизнесменът Сашо Дончев споделя пред Дамския бизнес форум, че е бил привикан на среща с главния прокурор, за да му се упражни натиск. В своя позиция до медиите прокуратурата потвърди, че такава среща се е състояла, но отрече, че главният прокурор я е инициирал.
Впоследствие разбрахме, че срещата се е провела с посредничеството на члена на БСП и бизнемен Георги Гергов, в офис, различен от този на Върховната касационна прокуратура (има се предвид ЦУМ на Георги Гергов). Доказателства за предмета на разговора трудно ще бъдат намерени. По-скоро в момента сме в ситуацията на дума срещу дума, но като сложим участието и на Гергов, се очертават две думи срещу една.
Въпреки това възниква въпросът редно ли е (законосъобразно, компетентно и етично) главният прокурор на Републиката да предприема подобни действия и да демонстрира такова поведение?
Оттук насетне, ако приложението на закона в страната беше гарантирано от институциите, би трябвало да станем свидетели на следното:
Стъпка 1
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) на извънредно или следващо заседание да поиска временното отстраняване на главния прокурор, за да бъде проведено непротиворечиво разследване по казуса със срещата Цацаров-Гергов-Дончев. Отстраняването на главния прокурор е нужно, защото при воденето на разследването може да се установи (като за начало) престъпление по служба от негова страна, а, както знаем, в българското наказателно преследване главният прокурор има правомощието да отменя всяко едно действие на низшестоящите прокурори (чл. 139, ал. 2 от Закона за съдебната власт – ЗСВ). Така, ако Цацаров е на поста си, с едно действие може да отмени или подмени разследването срещу самия себе си. И ако досега упражняващите законодателната власт партии смело подминаваха темата за реформа на прокуратурата, то нека в този момент обяснят пред обществото защо за 27 години в законодателството не беше уреден редът за отстраняване на главния прокурор. Защото, за да бъде приложено временното му отстраняване, единствената възможност да се прибегне до основания за отстраняване е в прилагането по аналогия на тази мярка за редовите магистрати (а е спорно дали това е правилно).
Тук е мястото да отбележим, че създаването на парламентарна комисия не би било годно правно решение. Една такава комисия няма необходимата и изрична компетентност да проведе разследване, чиито изводи да бъдат годни доказателствени средства за дисциплинарно и наказателно преследване на главния прокурор.
Още на този първи етап от процедурата трудно можем да допуснем, че статуквото във ВСС ще застане срещу лидера си.
Стъпка 2
Търсене на дисциплинарна отговорност от Сотир Цацаров за накърняване престижа на съдебната власт (чл. 307, ал. 2 от ЗСВ). Към това следва да прибавим и нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Тук възниква необходимостта от едно уточнение – широко прокламираната като успешна съдебна реформа доведе дотам, че в Закона за съдебната власт беше отменен текстът, въз основа на който е приет Етичният кодекс на магистратите. Така в момента законът въздига в дисциплинарно нарушение погазването на етични норми, но писани такива норми няма. Тази нормативна дисхармония е също добре дошла за статуквото във ВСС и главния прокурор. И тук също трябва да се иска обяснение за правния вакуум от законодателния орган.
Стъпка 3
На база на проведеното разследване и събраните доказателства пленумът на ВСС да вземе решение за наличие или липса на основание за освобождаване на главния прокурор (чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗСВ). Ако се премине към освобождаване, президентът трябва формално да завърши процедурата, издавайки указ за освобождаването на главния прокурор.
Това отново едва ли би било възможно при настоящия състав на ВСС, тъй като са нужни минимум 17 гласа за освобождаването на Цацаров.
По следите на познатите стъпки
А какво всъщност ще стане ли? Най-вероятно още на следващото си заседание ВСС, с гласовете на сформиралото се мнозинство, ще реши, че няма нужда от нарочна проверка. Парламентът и президенството ще изразят мълчаливо съгласие с ВСС. Мълчанието ще бъде потвърдено от обществеността чрез липсата на протести по случая. А прокуратурата ще продължи да затвърждава впечатлението за замърсител на съдебната власт и демократичните принципи.
Впоследствие разбрахме, че срещата се е провела с посредничеството на члена на БСП и бизнемен Георги Гергов, в офис, различен от този на Върховната касационна прокуратура (има се предвид ЦУМ на Георги Гергов). Доказателства за предмета на разговора трудно ще бъдат намерени. По-скоро в момента сме в ситуацията на дума срещу дума, но като сложим участието и на Гергов, се очертават две думи срещу една.
Въпреки това възниква въпросът редно ли е (законосъобразно, компетентно и етично) главният прокурор на Републиката да предприема подобни действия и да демонстрира такова поведение?
Оттук насетне, ако приложението на закона в страната беше гарантирано от институциите, би трябвало да станем свидетели на следното:
Стъпка 1
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) на извънредно или следващо заседание да поиска временното отстраняване на главния прокурор, за да бъде проведено непротиворечиво разследване по казуса със срещата Цацаров-Гергов-Дончев. Отстраняването на главния прокурор е нужно, защото при воденето на разследването може да се установи (като за начало) престъпление по служба от негова страна, а, както знаем, в българското наказателно преследване главният прокурор има правомощието да отменя всяко едно действие на низшестоящите прокурори (чл. 139, ал. 2 от Закона за съдебната власт – ЗСВ). Така, ако Цацаров е на поста си, с едно действие може да отмени или подмени разследването срещу самия себе си. И ако досега упражняващите законодателната власт партии смело подминаваха темата за реформа на прокуратурата, то нека в този момент обяснят пред обществото защо за 27 години в законодателството не беше уреден редът за отстраняване на главния прокурор. Защото, за да бъде приложено временното му отстраняване, единствената възможност да се прибегне до основания за отстраняване е в прилагането по аналогия на тази мярка за редовите магистрати (а е спорно дали това е правилно).
Тук е мястото да отбележим, че създаването на парламентарна комисия не би било годно правно решение. Една такава комисия няма необходимата и изрична компетентност да проведе разследване, чиито изводи да бъдат годни доказателствени средства за дисциплинарно и наказателно преследване на главния прокурор.
Още на този първи етап от процедурата трудно можем да допуснем, че статуквото във ВСС ще застане срещу лидера си.
Стъпка 2
Търсене на дисциплинарна отговорност от Сотир Цацаров за накърняване престижа на съдебната власт (чл. 307, ал. 2 от ЗСВ). Към това следва да прибавим и нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Тук възниква необходимостта от едно уточнение – широко прокламираната като успешна съдебна реформа доведе дотам, че в Закона за съдебната власт беше отменен текстът, въз основа на който е приет Етичният кодекс на магистратите. Така в момента законът въздига в дисциплинарно нарушение погазването на етични норми, но писани такива норми няма. Тази нормативна дисхармония е също добре дошла за статуквото във ВСС и главния прокурор. И тук също трябва да се иска обяснение за правния вакуум от законодателния орган.
Стъпка 3
На база на проведеното разследване и събраните доказателства пленумът на ВСС да вземе решение за наличие или липса на основание за освобождаване на главния прокурор (чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗСВ). Ако се премине към освобождаване, президентът трябва формално да завърши процедурата, издавайки указ за освобождаването на главния прокурор.
Това отново едва ли би било възможно при настоящия състав на ВСС, тъй като са нужни минимум 17 гласа за освобождаването на Цацаров.
По следите на познатите стъпки
А какво всъщност ще стане ли? Най-вероятно още на следващото си заседание ВСС, с гласовете на сформиралото се мнозинство, ще реши, че няма нужда от нарочна проверка. Парламентът и президенството ще изразят мълчаливо съгласие с ВСС. Мълчанието ще бъде потвърдено от обществеността чрез липсата на протести по случая. А прокуратурата ще продължи да затвърждава впечатлението за замърсител на съдебната власт и демократичните принципи.