Видения от бъдещето

Най-добрият начин да предскажеш бъдещето е, като го създадеш – гласи крилата фраза, приписвана на Ейбрахам Линкълн. Но преди бъдещето да бъде създадено, то трябва да бъде „видяно” и някои повече от други имат тази способност.

Поглед към звездите

Жул Верн е един от най-продуктивните писатели на XIX век. Той изгражда творчеството си около редица научни факти от своето време. Много от фантазиите му са изглеждали като небивалици, но доста от тях вече са реалност: Професор Шулце създава първия изкуствен спътник в книгата „Петстотинте милиона на Бегюм“, публикувана през 1879 г. Спутник, първият изкуствен сателит, е изстрелян в орбита от СССР на 4 октомври 1957 г. от космодрума в Байконур. В „От Земята до Луната“, отпечатана през 1865 г., Жул Верн си представя човека в космоса. На 12 април 1961 г. руският космонавт Юрий Гагарин става първият пътешественик в извънземна орбита. В „20 000 левги под водата“, издадена през 1869 г., в описанието на подводницата „Наутилус“ може да се видят характеристиките на първата американска атомна подводница. Тя получава същото име като кораба на Жул Верн и е пусната на 17 януари 1955 г. Капсулата, с която летят астронавтите в „Около Луната“ (1870), е от алуминий. Използването на този метал започва през 1920 г., когато модернизацията прави производството му по-евтино.

Безкешовото общество

Днес светът на парите все повече е като във фантастичен роман. Електронното банкиране дава възможност за достъп до сметките от различни точки на света в реално време. Това е описано от Едуард Белами още през 1888 г. в романа „Поглед назад 2000-1887″ чрез концепцията за „универсалната сметка“. Героите носят карти, с които пазаруват, без да ползват хартиени пари. Преди две години на пазара се появи швейцарският ръчен часовник Swatch Bellamy, с което може да се правят безконтактни плащания. Името му е вдъхновено от автора на тази утопия. Заложената в него безконтактна технология използва високочестотни радиовълни, за да позволи комуникацията между електронни устройства на къси разстояния.

Телефон в картини

Разговорите по видеотелефони са описани през 1911 г. от Хюго Гернсбек в романа „Ралф 124с 41+“. В него се разказва за устройство, наречено телефот - то позволява на хората да се виждат, докато говорят, въпреки големите разстояния, които ги делят. Първата демонстрация на видеоконферетна връзка е направена през 1964 г. на световното изложение в Ню Йорк от компанията AT&T. Тя показва своя „телефон в картини“ пред смаяната аудитория. Оттогава насам технологията изминава дълъг път на развитие и усъвършенстване.

Биг Брадър

През 1949 г. Джордж Оруел пише „1984“. Концепцията за тотален контрол на държавата и за наблюдение от охранителни камери е изглеждала абсурдна. Днес видеонаблюдението е факт, камерите са навсякъде и обхващат все по-големи територии. Като добавим и GPS проследяването, няма как да се избавим от усещането, че създаваме тотален „Биг Брадър“, излязъл от страниците на Оруел.

Едно от най-големите постижения през миналия век е въвеждането на комуникационната мрежа. Сега ни е трудно да си представим времето, когато светът не е бил свързан чрез сателитни предаватели. През 1945 г. Артър Кларк пише „Космическа гара: Радио приложения“, където разказва за геосинхронни спътници, които се използват за телекомуникационни препредавания, най-вече на телевизионни сигнали. Това се случва много преди ефирната телевизия да навлезе така здраво в живота на хората.

Въображаемо и реално

„Спирка в Занзибар“ на Джон Брънър  се смята за един от най-пророческите научнофантастични романи. Създаден през 1969 г. измисленият сюжет се оказа твърде подобен на живота през 2010 г. Книгата среща читателя с влиятелния лидер, наречен Президент Обоми. Най-големият източник на нестабилност и насилие в този сюжет идва от терористите. Смятани за основна заплаха за Съединените щати, те планират да атакуват американски небостъргачи. Европейците са образували съюз на нациите, за да подобрят своите икономически перспективи и да оказват влияние върху света на бизнеса. Великобритания остава извън съюза. Съединените щати не са в конкуренция със Съветския съюз, а с Китай. Бракът е в упадък и по-младото поколение предпочита краткосрочните отношения, без официален ангажимент. Телевизионните канали се разпространяват в световен мащаб чрез спътници и е възможно да се гледа забавено излъчване. Самолетните седалки са оборудвани с телевизионни екрани, на които може да се гледат новини или видео. Цифрови документи се печатат с лазерни принтери.

Холографският модел

Свои предсказания и предупреждения правят и учените. Така например, в последния си труд именитият астрофизик Стивън Хокинг изследва възможността за "мултивселена" - реалност, съставена от безкраен брой вселени, които може би си взаимодействат. Основното му предположение е, че Теорията на големия взрив не е изцяло точна и нашата вселена представлява холограма, която е само една микроскопична частица от цялата съвкупност от вселени. Всъщност от години и други учени имат предположения и търсят доказателства, че вселената е гигантска холограма, поради което според тях са възможни феномени като ясновидство, пророчество и телепатия.

Преди фактите

Наред с фантасти, учени и изобретатели в бъдещето провиждат ясновидци и предсказатели. С такива способности са били сърбите Митар Тарабич (1829-1899 г.) и неговият чичо Милош Тарабич. Без някога да напуснат родното си село Кремна, те предсказват както събития от местен и световен мащаб, така и съдбите на много хора. И двамата са неграмотни, но във виденията им се явяват машини, самолети и електричество. Описват пътуванията до Луната и други планети, радиото, телевизията, компютрите и изобретения, които все още не са ни познати. Въвеждат нова дума „сокочало” за вливането на енергия в една обща „тръба”, чрез което се осъществява непозната дотогава комуникация между хората, каквато днес глобалната мрежа и смартфоните предлагат. С удивителни способности е и нашата пророчица Ванга. Цитира се нейно предсказание, според което в средата на XXIII в. хората ще може да пътуват във времето.

Сред предприемачите, заели се да превръщат фантастичните идеи в реалност е Илон Мъск, основателят на Tesla и SpaceX. Той разработва електромобили, навлиза в космическото пространство и има планове за скорошна мисия на Марс, търси нови възможности за използване на слънчевата енергия и за развитието на изкуствения интелект. Според Мъск има два варианта: или да създадем виртуален свят в бъдещето, или вече да сме част от някаква симулация.

Технологичното бъдеще изисква много усилия и енергия да го създадем. Но това е пътят за развитието на човечеството.