„Водородната революция“ на ЕС е заплаха за Русия
За да държи Европа „закачена“ за руската енергия, Москва ще трябва да стане доставчик на водород
Руската нефтена и газова промишленост беше сред наблюдателите, които очакваха или поне се надяваха, че Европа ще отговори на пандемията от Covid-19, като остави плановете си за декарбонизация, за да се съсредоточи върху краткосрочното икономическо възстановяване. Вместо това обаче амбициите за преход към чиста енергия на континента само набраха скорост.
Правителствата и бизнесите удвояват поетите си ангажименти към Парижкото споразумение. За да се прецени заплахата, която това представлява за нефта, и дългосрочното въздействие на прехода върху цените, само трябва да се видят милиардите долари, които най-големите световни производители отписаха в балансите си.
Руските арктически региони имат привидно неизмерими обеми въглеводороди, като големи открития се обявяват редовно. Но отклоняването на фокуса от изкопаемите горива може да означава, че по-голямата част от това потенциално минерално богатство ще остане в земята.
Миналия месец Европейската комисия представи своята стратегия за развитие на водорода. Очаква се това да отприщи „вълна“ от инвестиции в производството, транспорта и потреблението на този тип гориво.
Планът включва постепенно подаване на повече водород в европейските тръбопроводи за сметка на газ. Не е изненада, че Русия - най-големият доставчик на газ на континента - гледа на това развитие с тревога.
За да държи Европа „закачена“ за руската енергия, Москва ще трябва да стане доставчик на водород. Фактът, че вече разполага с тръбопроводната инфраструктура за доставка на водород в Европа, е очевидно предимство. Но ще трябва да действа бързо.
Комисията дава приоритет на "зеления" водород, отделян от водата, използвайки чисти енергийни електролизатори. Тя вижда водород на основата на изкопаеми горива, само като стъпка за постигане на краткосрочни съкращения на емисиите и разработване на пазар, готов за момента, когато "зеленият" водород стане достатъчно евтин.
Синьо, тюркоазено и жълто
Но Русия, надарена с най-големите запаси от газ в света, естествено е най-подходяща за производство на „син“ и „тюркоазен“ водород, които се произвеждат от природен газ, пише Petroleum Economist.
Страната също се стреми да използва огромния си парк от ядрени енергийни реактори за производство на т.нар. „жълт“ водород. Подобно на "зеления" водород, "жълтият" се произвежда чрез електролизатори, но те се захранват от ядрена, а не от възобновяема енергия. Позицията на ЕС относно „жълтия“ водород не е особено ясна.
Най-големият потенциал на Русия е водородът, произведен от газ. Но докато ЕС се насочи към „зеления“, Русия има само ограничен прозорец за установяване на широкомащабно снабдяване и взимане на дял от пазара. Прозорецът ще стане по-малък, ако Брюксел възприеме още по-строга позиция срещу изкопаемите горива, което в променящия се днес политически климат е напълно възможно.
Както показва единственият ѝ скромен напредък в областта на възобновяемите енергийни източници, Русия засега изостава в енергийния преход. И може да отнеме значително време на страната да насърчи производството на водород.
Въпреки че тези действия ще повлияят на перспективите Русия да изнася суровините си, тя едва сега започва да разработва позицията си по този въпрос. Към днешна дата е съставен първият проект на пътна карта за развитието на водородна енергия през 2020-2024 г. Водородната енергия засега не е сред приоритетите на енергийната политика на страната. Това се потвърждава както от съдържанието на руските стратегически документи, така и от ограничените действия на руското ръководство и енергийните компании, казват от Центъра за източни изследвания, базиран във Варшава. Понастоящем тези действия са ограничени до инициативи за изследователска и развойна дейност и пилотни проекти.
Държавната компания „Газпром“ оценява през 2018 г., че потенциалният пазар на водород в размер на 175 млрд. долара се увеличава. Но Русия може да не успее да получи парче от този пазар. Вместо като възможност, потенциалната водородна революция в Европа изглежда много повече като заплаха от позицията на Москва.