Въпреки кризата при повечето общини има ръст на добавената стойност
~ 3 мин.
Адриан Николов В резултат на неравномерното въздействие на ограничителните мерки и свиването на международните туристически потоци върху отделните отрасли на икономиката, ефектът на кризата върху отделните групи общини е неравномерен. За да оценим динамиката при липсата на данни за БВП на общинско ниво сравняваме добавената стойност по факторни разходи на човек от населението през 2019 и 2020 г.
От 257 общини, за които НСИ предоставя информация, през 2020 г. се наблюдава спад в 109, а в 148 – ръст, с други думи в повечето общини въпреки влошаването на общата икономическа конюнктура на страната има подобрение в икономическите условия. От значение са обаче разположението и икономическият профил на тези общини – повечето от тях са в Северна България, където цели области остават относително незасегнати от кризата и дори запазват предкризисната си положителна динамика. Това обаче са и най-слабо икономически развитите части на страната, които често остават встрани от общите процеси.
Прави впечатление и положителната динамика около Пловдив, където бързото възстановяване на индустрията през втората половина на 2020 г. също позволи запазване на растежа. В столицата има ръст на добавената стойност на човек от 5%, най-вече благодарение на бързата адаптация на високотехнологичния сектор към условията на работа от разстояние и повишеното търсене на услугите му. Положителната динамика в строителния сектор през втората половина на годината в следствие на повишеното търсене на имоти също играе важна роля в доброто представяне на София.
| Изменение в добавена стойност на човек от населението, 2019-2020 г. |
Открояват се няколко групи общини, при които през 2020 г. се наблюдава чувствителен спад на добавената стойност. Най-видимото струпване е по Южното Черноморие, където свиване на местните икономика има във всички общини, най-видимо в туристическия център Несебър (-58% в рамките на годината), Балчик (-37%), но и в областния център Бургас (-31%). Северната част на Черноморието страда сравнително по-слабо от срива на международния туризъм през 2020 г., но и там общините, които отбелязват ръст са малко. От значение е и свиването на икономиките на голяма част от периферните общини на София, най-чувствително в Своге (-25%) и Костинброд (-18%), което означава, че кризата може и да не се е отразила значително на самата столица, но последствията ѝ се чувстват в широката периферия на стопанския център.
| Добавена стойност по факторни разходи на човек от населението, 2019-2020 г. |
Общината с най-висока добавена стойност на човек от населението през 2020 г. е енергийният център Гълъбово с над 52 хиляди лева, следван от индустриалната Девня с 50 хиляди лева. Топ 5 се допълва от Раднево (38 хиляди лева на човек), столицата (25 хиляди лева на човек) и съседната община Божурище (23 хиляди лева на човек). Важно е да отбележим обаче, че данните за повечето общини в Средногорието, Козлодуй и Крумовград са поверителни, а те – благодарение на силната си минна, преработваща или енергийна индустрия – биха се наредили на челните места. С под 1000 лева на човек от населението през 2020 г. остават 10 общини, с под 5000 – цели 175, което за пореден път демонстрира съсредоточаването на значителна част от икономическата активност в България в относително компактни географски райони.
Източник: Институт за пазарна икономика
