За нула време на България ѝ стана драстично по-трудно да взима пари назаем

При рекордно слаб интерес за последните десет години българското правителство взе вътрешен заем за едва 103 млн. лв. при търсени 200 млн. лв. от българските банки и други финансови дружества. Това става ясно от резултатите от проведения в понеделник аукцион, организиран от Българската народна банка.

Неуспехът на служебния кабинет да изпълни емисионния си план е налице за втора поредна седмица. Идеята бе вътрешните заеми, планирани за октомври, ноември и декември да покрият дефицита и да бъдат осигурени средства за рефинансиране на падежираща емисия в началото на следващата година. Планът обаче изглежда под въпрос.

Финансовото министерство преотвори емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 10.5-години с падеж 27 юли 2026 г.

Данните показват, че общият размер на подадените поръчки е достигнал 156 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 0.78. Именно той изразява интереса към емисията, а толкова нисък не е постиган за последните десет години, докогато именно са архивните данни на уебстраницата на ведомството.

Същата емисия бе преотворена и преди половин месец. Тогава интересът бе значително по-висок, като коефициентът на покритие достигна 1.51 и бе пласирана емисия от 200 млн. лв., както бе по план.

Освен това цената на вътрешния заем сега е драстично по-висока спрямо тази преди около две седмици. Тогава среднопретеглената годишна доходност бе в размер на 3.01%, а сега тя е с 1 пункт нагоре до 4.01%.

Резултатите от проведения аукцион отразяват силната волатилност на финансовите пазари в Европа и в световен мащаб, продължаващата ясно изразена тенденция за покачване на цената на дълговото финансиране и ограниченията пред неговото осигуряване“, обясняват от финансовото министерство.

Заради драстичното влошаване на пазарните условия ведомството бе принудено да отмени публикувания си в началото на септември емисионен календар за оставащите месеци на 2022 г., който предвиждаше взимането на вътрешен заем почти всяка седмица до края на годината в общ размер от около 2 млрд. лв. За сравнение, държавата успя да вземе назаем едва една четвърт от тази сума досега.

Ведомството все пак си запазва правото да проведе аукциони по свое усмотрение с оглед на условията на пазара.

Очаквано най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките с дял от 90.27%, следвани от застрахователни дружества с 3.89%, пенсионните фондове с 2.92% и други.

Припомняме, че миналия месец служебният кабинет изтегли и външен заем в размер на 4.4 млрд. лв. Общо от началото на годината поетият нов дълг достига 6.7 млрд. лв. при таван в Закона за бюджета от 10.3 млрд. лв. Заложеният в бюджета дефицит е в размер на 6.2 млрд. лв., а падежиращата голяма еврова емисия през март 2023 г. е в размер на около 1.144 млрд. евро.