Загадките на дълбоководния добив и защо ЕС е против

Милиарди скални образувания, наречени полиметални конкреции, съдържащи мед, никел, желязо, манган, кобалт и редкоземни елементи, лежат в най-дълбоките части на морското дъно, където не прониква светлина. Тези суровини са от решаващо значение за икономиката на ЕС, тъй като се използват за производството на батерии за електромобили, слънчеви панели и полупроводници.

Блокът се надпреварва в усилията си да измисли начин как да преодолее недостига им, като открива нови вериги на доставки, но много от страните отказват отказват да добиват суровини от океанското дъно, пише в материал по темата Euronews.

Учените знаят малко за уникалните екосистеми, чието оцеляване зависи от тези конкреции, тъй като до момента човечеството е инвестирало повече в изследването на дълбините на Космоса, отколкото в дълбините на океана.

Сега геополитическата надпревара за изучаване на морското дъно с недоказана технология тревожи природозащитниците, които алармират за необратими щети върху морските екосистеми, а мнението на световните лидери е разделено.

Мораториум

Европейската комисия и Европейският парламент са водещи в призивите за международен мораториум върху дълбоководния добив на полезни изкопаеми, докато не бъдат запълнени научните пропуски.

Нашите опасения са свързани със защитата и възстановяването на морската среда, дълбоководното биоразнообразие и смекчаването на изменението на климата“, заяви говорител на Европейската комисия пред Euronews.

Въздействието на замърсяването и загубата на биологично разнообразие върху рибарството и доставките на морски продукти също буди загриженост.

ЕС е инвестирал над 80 млн. евро в изследователски проекти, свързани с дълбоководния добив, като резултатите показват значителни пропуски.

Необходими са дългосрочни проучвания, за да се оцени пълният спектър от въздействия на минното дело върху бентосното и дълбоководното океанско биоразнообразие и екосистемните услуги, както и техният потенциал за възстановяване“, допълни говорителят на ЕК.

Водещи индустриални играчи също призоваха за мораториум. BMW, Volvo, Google и Samsung дадоха обещание да не купуват метали, добити от океанското дъно.

Досега обаче само седем държави-членки на ЕС – Испания, Франция, Германия, Швеция, Ирландия, Финландия и Португалия открито са призовали за спиране на добива.

Несъгласие

Белгия подготвя законодателство, което да определи при какви условия правителството може да „спонсорира експлоатацията на дадена компания в определен момент в бъдеще“, според нейното министерство на външните работи. Представители на белгийските експлоатационни компании са придружавали правителството по време на преговорите на Международния орган за морското дъно (ISA), малко известен междуправителствен орган, отговарящ за регулирането на дълбоководния добив в международни води.

Липсата на единодушие в ЕС подкопава усилията за мораториум

По време на заседанията няма говорител на ЕС, който да взема думата от името на всички държави-членки. Вместо това всяка изказва собствената си позиция“, смята Клаудия Кремерс, научен сътрудник по международно управление на океана в IDDRI.

Норвегия може да стане първата държава в света, която ще добива метали от океанското дъно. Правителствено решение за отваряне на 281 000 кв. км – площ с размерите на Италия, за добив от морското дъно ще бъде гласувано в норвежкия парламент тази есен.

Макар Норвегия да твърди, че добивът ще бъде устойчив и отговорен, природозащитниците предупреждават, че ако бъде прието от парламента, това ще бъде едно от най-лошите екологични решения, вземани някога от страната.

Обединеното кралство също отказа да подкрепи мораториума, въпреки призива на група опозиционни депутати към министър-председателя Риши Сунак.

Гласовете срещу дълбоководния добив никога не са били толкова силни, но шепа правителства като Норвегия и Обединеното кралство държат на интересите си", заяви Халдис Тйелдфлаат Хеле, активист в "Грийнпийс" – Скандинавия. "Започването на дълбоководен добив в Арктика би било престъпление. Норвегия е водеща в света, но явно не е разбрала за нарастващата опозиция срещу тази разрушителна индустрия", допълва той.

Предложената от Норвегия зона за добив на полезни изкопаеми включва архипелага Шпицберген в Арктика – зона под норвежки суверенитет, в която други държави, включително ЕС и Обединеното кралство, исторически са се ползвали с равни права за търговска дейност в нейните води. Съгласно Договора от Шпицберген от 1920 г. подписалите го държави следва да имат равен достъп за риболов, както и за промишлени, минни и търговски дейности.

Ако не бъдат чути призивите на ЕС за спиране на дълбоководния добив, неговите съседи биха могли да продължат с експлоатацията в райони, в които могат да претендират за права върху ресурсите.

„Между европейските държави и Норвегия се води активен дебат относно правата върху континенталния шелф около Шпицберген“, заяви говорител на Коалицията за опазване на дълбоководните ресурси, обединение на международни организации. „Намерението на Норвегия да отвори зоната за дълбоководен добив ще добави спорове относно необходимостта от защита на чувствителната морска среда от такива разрушителни дейности“

„Дълбоко проблематичен е фактът, че норвежкото правителство предлага да отвори Арктика за екологично опустошение, докато страните в МСА все още преговарят дали изобщо трябва да се извършва дълбоководен добив“, според Хеле от Green Peace. „По същество те играят на хазарт с международното право и застрашават отношенията със съседните държави и репутацията си на океанска държава“, допълва той.