Защо компаниите за кафе започнаха да избягват Африка?

Вносителите на кафе в ЕС започват да ограничават покупките си от малки селскостопански производители в Африка и на други места, подготвяйки се за нов еврозакон. Той ще забрани продажбата на стоки, свързани с унищожението на горите, една от причините за климатичните промени, пише Reuters.

Източници от индустрията казват, че разходите и трудността при спазването на Регламента на ЕС за обезлесяването (EUDR), който ще влезе в сила в края на 2024 г., означава, че той вече оказва нежелано влияние, което би могло с времето си да промени глобалните пазари на стоки.

Четири от източниците на изданието разказват за пресъхване на поръчките на кафе от Етиопия, където 5 млн. фермерски семейства разчитат на суровината. Те предупреждават, че стратегиите за снабдяване, предприети от компаниите преди влизането в сила на закона, рискуват да увеличат бедността сред малките селскостопански производители и да повишат цените за потребителите в ЕС, докато същевременно подкопават ефекта от EUDR върху опазването на горите.

Не виждам начин за купуването на значителни количества кафе от Етопоя в бъдеще“, казва Йоханес Денглер, мениджър в германската компания Dallmayr, която купува около 1% от изнасяното по света кафе.

Тъй като кафето на зърна, което той поръчва сега, може да се окаже в продуктите, които се продават в блока през 2025 г., то трябва да бъде съвместимо с EUDR, казва той, въпреки че актовете за прилагането на закона все още не са финализирани. Съгласно EUDR вносителите на суровини като кафе, какао, соя, палмово масло, добитък, дървен материал и каучук, както и продуктите, за чиято направа се използват те, трябва да могат да докажат, че стоките им не идват от обезлесена земя или ще трябва да платят сериозни глоби. От гиганта JDE Peets обявиха, че може да бъдат принудени да изключат някои по-малки страни производителки от своята верига за доставки още през март, ако „не е са намерили и приложили решение спрямо тях“ дотогава.

Обезлесяването е втората основна причина за климатичните промени след изгарянето на изкопаеми горива. ЕК има няколко инициативи, с които да подпомогне страните производители и малките селскостопански производители да спазват новия закон. Сред тях е и инициатива, чието начало беше поставено по време на климатичната конференция COP28, където ЕС и страните членки поеха ангажимент да осигурят 70 млн. евро за тези цели.

EUDR изисква компаниите да картографират дигитално своите вериги за доставки до парцела, където са отглеждат суровините, което може да включва проследяването на милиони малки ферми в отдалечените региони. Освен това, тъй като компаниите често не контактуват директно със селскостопанските производители, те може да разчитат отчасти на данни, предоставени от множество посредници, с някои от които също нямат директна връзка или на които нямат доверие.

В някои развиващи се страни слабият интернет прави картографирането трудно, а търговци и експерти от индустрията казват, че спорове около собствеността на земята, слабото правоприлагане и конфликтите между различни кланове биха могли да направят опасно дори търсенето на данни за собствеността.

Кафето генерира 30-35% от общите приходи от износ на Етиопия, като почти 1/4 се продава в ЕС.

Пекарните за кафе се насочват към големи и заможни бразилски селскостопански производители. Шокиращо е. В рисковите страни има малки производители и посредници, които са неграмотни, а ние идваме при тях със закон, който дори европейците не разбират“, казва трейдър на кафе.

Изолирането на малки селскостопански производители или цели държави обаче няма да е осъществимо, ако те са големи производители на суровини. Кот д'Ивоар и Гана например произвеждат близо 70% от какаото в света, докато 60% от кафето идва от Бразилия и Виетнам. Индонезия и Малайзия произвеждат близо 90% от палмовото масло в света, което се използва почти във всичко – от пици и червила до биогорива.

При това положение някои големи компании казват, че ще пренасочват суровините, чийто произход не могат да проследят, към държави извън ЕС, докато същевременно изпращат отговарящи на изискванията на закона стоки в ЕС.

Междувременно, разходите за покриване на изискванията на новия закон по цялата верига на доставките се очаква да повишат цените на храните в ЕС. Двама от най-големите търговци на кафе в света – Sucafina и Louis Dreyfus Company, вече имат договори за фючърсни продажби, в които е включена EUDR премия.

От ЕК казват, че не се очаква EUDR да повиши инфлацията при храните. От комисията отбелязват, че макар проследимостта да изисква разходи, те вероятно ще бъдат компенсирант, тъй като законът би трябвало да намали броя на посредниците на пазара. EUDR представлява особено предизвикателство за големите страни производителки на какао.

Половината от реколтата на Кот д'Ивоар, например, се продава от местни посредници и е трудна за проследяване. Тъй като се отглежда основно за консумация в ЕС, тя не може да бъде напълно пренасочена към Азия, тъй като шоколадът е по-малко популярен там. Намаляването на посредниците обаче също няма да е лесно, казват търговци, не на последно място защото местните власти ги принуждават да купуват 20% от какаовите зърна от тази местна верига за доставки.

Тук се намесват властите. Те трябва да гарантират това предлагане, но не го правят“, казва глобалният в голяма търговска къща за селскостопански суровини.

Проблемът за Кот д'Ивоар е, че 20-30% от нейното какаото се отглежда в защитени гори от близо 1 милион души. Лишаването им от тяхното препитание може да доведе до социално недоволство, докато същевременно преместването им не е осъществимо без сериозно финансиране и подкрепа. В резултат на това град Абиджан обмисля да класифицира защитените си гори, наново, което предизвика призив от страна на ЕС да се откаже от тези намерения.