Защо Русия нахлу в Украйна и какво всъщност иска Путин?

Месеци наред руският президент Владимир Путин отричаше да планира атака срещу Украйна, но в четвъртък обяви „специална военна операция“ в Донбаския регион. Съобщението бе излъчено на живо по телевизията и бе последвано от информация за експлозии в украинската столица Киев, както и в други части на страната.

Последните действия на Путин идват, след като месеци наред той струпваше войски по границата с Украйна, докато западните лидери и особено американският президент Джо Байдън алармираха за опасността от нахлуване. В понеделник руският лидер наруши международното право и призна двете сепаратистки „републики“ за независими. Последва изпращането на военни сили, които да „поддържат мира“.

Според информацията Русия е разположила най-малко 200 000 войници близо до границата с Украйна през последните месеци. Опасенията са, че последните ѝ действия бележат само първата стъпка на нова инвазия. Предстоящото може да застраши цялата европейска структура за сигурност, пише в свой анализ BBC.

Къде се изпращат руски войски и защо?

Когато Русия нахлу в Украйна през 2014 г., бунтовници, подкрепени от президента Путин, завзеха големи части от източната част на страната и оттогава се бият с украинската армия. Сключено бе международно мирно споразумение в Минск, но конфликтът продължава. Това е и причината, която руският лидер изтъква за изпращането на войски в двете контролирани от бунтовниците области. Генералният секретар на ООН категорично отхвърли употребата на думата миротворци от Русия.

Западът вярва, че Москва планира неизбежна, нова инвазия в 44-милионната Украйна, граничеща както с Русия, така и с Европейския съюз. Като начало има съобщения за танкове, пристигащи в контролирания от сепаратистите Донецк, а последните сателитни снимки показват руски войски, разположени на кратко разстояние от границите на Украйна.

Колко голямо е военното струпване на Русия?

Президентът Путин предупреди Украйна, че тя ще бъде отговорна за по-нататъшно кръвопролитие, ако не спре военните действия на изток. Но вече има поредица от изфабрикувани инциденти и всеки един от тях може да бъде използван като претекст за руска атака.

Какъв е проблемът на Путин с Украйна?

Русия дълго се противопоставяше на прозападното движение на Украйна – както към НАТО, така и към ЕС. Сега Путин твърди, че бившата съветска република е марионетка на Запада и така или иначе никога не е била истинска държава.

Той настоява за гаранции от Запада и Украйна, че тя няма да се присъедини към 30-членния отбранителен съюз НАТО. Иска също тя да се демилитаризира и да стане неутрална държава.

Като бивша съветска република Украйна има дълбоки социални и културни връзки с Русия и руският език е широко разпространен там. Откакто обаче Русия нахлу през 2014 г. и анексира Крим, тези отношения се рушат.

Русия нападна Украйна, след като тогавашният проруски президент бе свален от власт в началото на 2014 г. Оттогава войната на изток отне живота на повече от 14 000 души.

Защо признаването на бунтовнически райони е опасно?

Досега тези така наречени народни републики Донецк и Луганск се управляваха от руски подставени лица. Съгласно указа на Путин, който ги признава за независими, руските войски за първи път са признато разположени там и също могат да строят военни бази.

Навлизането на руски войски в район, който е свидетел на стотици нарушения на мира всеки ден, увеличава още повече риска от открита война. Двата бунтовнически района щяха да имат специален статут в рамките на Украйна съгласно мирните споразумения от Минск, но ходът на Путин не позволява това да се случи.

Това, което прави ситуацията по-тревожна, е, че двете бунтовнически държави не просто претендират за ограничената територия, която притежават - те жадуват за всички области на Донецк и Луганск на Украйна.

Ние ги признахме, нали, и това означава, че признахме всички техни учредителни документи“, каза руският лидер.

Русия вече подготви почвата за война с фалшиви обвинения, че Украйна е извършила „геноцид“ на изток. Според информацията Москва е раздала повече от 700 000 паспорта в райони, управлявани от бунтовници, така че всяко действие може да бъде оправдано като защита на собствените ѝ граждани.

Докъде ще стигне Русия?

Шансовете за дипломатическо решение не изглеждат добри и Западът се страхува, че Путин ще отиде по-далеч. Президентът на САЩ Джо Байдън отправи многократно предупреждения, последното от които:

Вярваме, че те ще се насочат към столицата на Украйна Киев, град с 2.8 милиона невинни хора“.

На теория руските сили биха могли да целят да обхванат Украйна от изток, север и юг и да се опитат да премахнат нейното демократично избрано правителство. Те биха могли да мобилизират войски в Крим, Беларус и около източните граници на Украйна.

Украйна обаче също работи за изграждането на въоръжените си сили през последните години, а Русия ще се изправи срещу враждебно население. Самият президент Володимир Зеленски призова гражданите да откликнат в защита на страната, като бе разрешено и личното въоръжаване.

Мащабът на руските сили би означавал „ужасяващ“ сценарий на конфликт в гъсти градски райони, смята Марк Мили, Председател на комитета на Обединените началник-щабове на САЩ.

Руският лидер има и други възможности: например зона, забранена за полети, или блокада на украински пристанища, или преместване на ядрени оръжия в съседна Беларус (б.р. – само преди дни двете държави проведоха съвместни тестове на ядрени оръжия).

Путин също така може да предприеме кибератаки. Уебсайтовете на украинското правителство вече се сриваха, както и тези на най-големите украински банки.

Какво може да направи Западът?

Западът казва, че ходът на Русия е незаконен, а генералният секретар на ООН Антониу Гутериш го осъди като нарушение на териториалната цялост и суверенитета на Украйна.

По-рано съюзниците от НАТО обаче дадоха ясно да се разбере, че няма планове за изпращане на бойни войски в самата Украйна. Вместо това те предложиха на Украйна съветници, оръжия и полеви болници.

Основният отговор ще бъде санкционирането на Русия:

• Германия спря одобрението на завършения руски газопровод „Северен поток 2“ – голяма инвестиция както от страна на Русия, така и на европейски компании;
• ЕС се съгласи за широки санкции, включващи 351 депутати, които в парламента подкрепиха „незаконното решение“ на Русия да признае контролираните от бунтовниците региони като независими държави;
• САЩ казват, че отрязват руското правителство от западните финансови институции и се насочват към високопоставени „елити“;
• Обединеното кралство е насочено към пет големи руски банки и трима милиардери.

Възможни са и по-големи санкции, но засега остават в резерв. Под прицел са руските финансови институции и ключови индустрии, достъпът на Русия до финансовите пазари, достъпът на руския бизнес до долари и британски лири.

Крайният икономически удар би бил прекъсването на връзката на руската банкова система от международната платежна система SWIFT. Това обаче може да се отрази зле също така и на икономиките на САЩ и Европа.

Междувременно 5000 войници на НАТО са разположени в балтийските държави и Полша. Други 4000 могат да бъдат изпратени в Румъния, България, Унгария и Словакия.

Какво иска Путин?

Русия говори за „момент на истината“ в преосмислянето на отношенията си с НАТО, като изтъкна три искания.

Първо, тя иска правно обвързващо обещание, че НАТО няма да се разширява повече. „За нас е абсолютно задължително да гарантираме, че Украйна никога, никога няма да стане член на НАТО“, каза заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков.

Путин се оплака, че Русия „няма къде повече да се оттегли – смятат ли, че просто ще седим безучастни?“

През 1994 г. Русия подписа споразумение за зачитане на независимостта и суверенитета на независима Украйна. Миналата година обаче президентът Путин написа дълга статия, описваща руснаците и украинците като „една нация“. Сега той твърди, че съвременна Украйна е изцяло създадена от комунистическа Русия. Същевременно вижда разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г. като „разпадане на историческа Русия“.

Президентът Путин също така твърди, че ако Украйна се присъедини към НАТО, алиансът може да се опита да си върне Крим.

Другите му основни искания са НАТО да не разполага „ударни оръжия близо до границите на Русия“ и да премахва сили и военна инфраструктура от държавите членки, които се присъединиха към алианса от 1997 г. (б.р. – това би засегнало и България). Това означава Централна Европа, Източна Европа и Балтийските страни. В действителност Русия иска НАТО да се върне в границите си отпреди 1997 г.

Какво каза НАТО?

НАТО е отбранителен съюз с политика на отворени врати за нови членове. В него в момента са се включили 30 държави.

Президентът на Украйна призова за „ясни, осъществими срокове“ за присъединяване към НАТО. Въпреки това няма изгледи това да се случи скоро, както заяви канцлерът на Германия.

Идеята, че която и да е настояща страна в НАТО ще се откаже от членството си, не е опция.

В очите на президента Путин още през 1990 г. НАТО е обещал да не се разшири „ни сантиметър на изток“, но въпреки това го направи.

Това обаче беше преди разпадането на Съветския съюз, така че обещанието, дадено на тогавашния съветски президент Михаил Горбачов, се отнасяше само за Източна Германия в контекста на обединена Германия.

По-късно Горбачов каза, че „темата за разширяването на НАТО никога не е била обсъждана“ по това време.

Има ли дипломатически изход?

Очевидно не за момента, тъй като Франция и САЩ отмениха планираните преговори с руския външен министър. Но както Париж, така и Берлин твърдят, че възможността за диалог е отворена.

Всяка евентуална сделка ще трябва да обхваща както войната на изток, така и контрола върху въоръженията.

САЩ предложиха да започнат преговори за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег, както и за нов договор за междуконтиненталните ракети. Русия искаше всички ядрени оръжия на САЩ да бъдат забранени извън техните национални територии.

Русия бе положително настроена към предложения механизъм за прозрачност за взаимни проверки на ракетни бази – две в Русия и две в Румъния и Полша.