След като миналата седмица представихме първите данни за ръста на безработицата в хода на пандемичната криза и ограничителните мерки, а преди това оценихме риска за работните места
Публикуването на данните на НСИ за доходите и разходите на домакинствата за 2019 г. ни дават добър повод да хвърлим поглед към тяхната структура и особености в годината, която най-вероятно ще остане най-добрата
Кризите, особено тези с размерите на днешната, неизбежно преформатират и предефинират начина, по който функционира икономическият живот.
Най-общо, в икономиката има два вида събития – такива, които можем да предскажем и очакваме, и такива, за които това е на практика невъзможно
Анализът на областните пазари на труда ясно демонстрира, че за повечето от тях последните няколкото години са период на небивал възход и рекордни постижения.
Азбучна истина е, че регулациите никога не успяват да смогнат на темпа на иновациите, независимо дали става дума за технологичната или социалната сфера. Често когато регулаторите не могат да догонят иноваторите
Въпреки рекордите в заетостта в повечето области и чувствителния спад на безработицата, няколко области остават настрана от общото положително развитие
София продължава да е основният икономически двигател на България, но столичният пазар на труда вече започва да се задъхва
По традиция, новата година идва с нова, по-висока минимална работна заплата – този път 610 лева. Това от своя страна отново възбуди дебата за нейното определяне, а темата влезе и в обсъжданията на синдикатите
София е шампионът по развитие на трудовия пазар последните пет години – столицата беше сред най-бързо възстановилите се след икономическата криза общини, и продължава да създава много нова заетост
