Бизнесът губи време като се концентрира само върху схемата „60/40“

- Г-жо Сачева, правителството одобри постановлението за определяне на условията и реда за изплащането на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта по време на извънредното положение. Но отказахте да приемете искането на част от бизнеса държавата да поеме изцяло осигуровките при схемата "60/40". Защо решихте така?

- Това е решено още отпреди няколко седмици. То е прието със Закона за извънредното положение. Това, което ние казваме много ясно още от самото начало, когато представихме тази мярка - на 15 март - е, че тя трябва да помогне на онези сектори в българската икономика, които искат да запазят своите служители и виждат перспектива за своето развитие и след периода на кризата. Разбира се, мярката се отнася и за всички онези бизнеси, които трябваше да бъдат принудително затворени вследствие на заповедта на здравния министър.

Мярката се отнася както за работодателите, така и за работниците. Тя трябва да защити интересите на всички страни - от една страна да помогне на работодателите със средства, а от друга страна - да гарантира, че доходите на работника няма да спаднат в този период от време. Дали държавата щеше да даде тези пари на работодателите и на осигурените лица, респективно част от тези пари да се върнат обратно в държавата като осигуровки или държавата щеше да опрости осигуровките - каква е точно разликата, която виждат работодателите? 

Спорът, който водим, и то не с всички работодателски организации, а с някои от тях, е именно по отношение на модела. България е избрала точно този модел, който е избран и от други европейски държави. За справка, Германия прави абсолютно същото, с тази разлика, че предоставя осигурителния доход директно на работника, а не минават през работодателя. Това, което, пак казвам, е спорът между нас, е тези 60% дали да бъдат от осигурителния доход или от общата цена на труда. Общата цена на труда е много различна във всички сектори и зависи както от конкретните икономически сектори, така и от това дали в тях има колективно трудово договаряне или не. Има сектори, в които в общата цена на труда влизат и други допълнителни социални придобивки, като заплащане за храна, транспорт и т.н. Така че за да осигурим справедливост и равнопоставеност, плащаме 60% от осигурителния доход, като, пак казвам, това е мярка както за работодателя, така и за служителя, за да не му бъде намаляван доходът в този кризисен период. И още нещо - тази мярка е за спешно подпомагане, тя е краткосрочна и в този смисъл това съотношение, което сме предложили, кореспондира и с възможностите на бюджета на този етап. Това е мярка, за която са отделени 1 млрд. лв. Нека да видим как ще тръгне, колко души и компании ще се възползват от нея. Ако е необходимо, мярката може да бъде и променена в някои нейни параметри. Но в този етап параметрите 60 на 40 са заложени и в закона, свързан с извънредното положение.

- Бизнесът обаче казва, че иска промяна в закона тази седмица, именно защото иска държавата да поеме осигуровките. Работодателите казват, че малкият бизнес няма тези 40%, при положение, че няма никакви доходи.

- Дали всички бизнеси нямат? Аз това казвам. Това не е универсална мярка за всички видове бизнеси и при всички сектори, засегнати от кризата. Тази мярка ще работи за едни компании, но може би няма да работи за други. Но  тя не единствената, която сме предложили, нито е универсалната за всички.

- Тоест казвате, че някои бизнеси логично няма да могат да минат през тази криза успешно?

- Не!  Казвам, че това не е единствената мярка. Тя не е за всички бизнеси и не може да реши всички проблеми. Тя просто е една от всички, които правителството е предложило. Един работодател, например, ще реши да не освобождава хора, но да си намали инвестиционните разходи. Друг ще реши да си освободи директно хората, защото вярва, че след три месеца няма да има този ръст на бизнеса, който е планирал. Трети може да реши да въведе непълно работно време и изобщо да не му е нужно да използва тази мярка. Четвърти ще си пусне хората в неплатен отпуск, които пък ще могат да кандидатстват да получат безлихвен заем в размер на 1 500 лв. от банките. Други може да решат да използва кредитните инструменти, които правителството предложи.

Наред с това предстои да бъдат предложени още мерки от Министерството на икономиката по линия на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", по които също бизнесът ще може да кандидатства. Ако някой бизнес е решил, че ще фалира, защото не вижда перспектива след края на кризата, може директно да се обърне към Фонда за гарантиране на вземанията, откъдето да бъдат гарантирани плащанията на работниците. Има десетки варианти, вкл. Фонда на фондовете по отношение на компаниите, които са започнали своя бизнес съвсем скоро (стартъпите), също работи по мерки за частично финансиране - допускане до финансиране за оборотни средства, облекчаване на процедурата за нововъзникващи стартъпи.

Българският бизнес има комбинация от инструменти, които може да използва. Мярката "60/40" ще бъде използвана от онези, които виждат смисъл в нея. За други няма да бъде работеща и ние не отричаме това. Това не е универсална мярка. Достъп до нея имат всички, но може би тя няма да е изгодна за абсолютно всички. В момента губим ценно време да се фокусираме върху една единствена мярка, вместо да коментираме всички останали мерки на правителството и вместо да се работи по други нови мерки, които правителството би могло да предложи, защото в крайна сметка това не е единствената мярка, нито ще е единствената, която ще ни прекара през цялата криза.

- Колко според вас ще струва тази мярка? Първо обявихте сумата от 1 млрд. лв., но днес премиерът вече заговори за 1.5 млрд. и повече?

- В момента Фонд "Безработица" в НОИ е в размер на 480 млн. лв. Към него се очаква на извънредно заседание тази вечер да приемем актуализация на бюджета в размер на още 1 млрд. лв. и така Фондът би станал 1. 5 млрд. лв. Но с този милиард и половина ние първо трябва да обезпечим хората, които ще бъдат безработни и хората, които имат право да получават обезщетения от Фонд "Безработица", т.е. с половин милиард обезпечаваме плащанията по този фонд, а с единия милиард обезпечаваме плащанията по схемата "60/40".

- Какви са допълнителните критерии за фирмите по схемата "60/40"? Има ли, например, фирмите да нямат задължения към държавата?

- Да, има такива критерии. В постановлението те са изброени. Това са работодатели - местни физически и юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в България, заявяват изплащане на компенсации за работница и служители, които са осигурени в икономическите дейности, за които е разрешено.

Те трябва да нямат данъчни и осигурителни задължения, задължения по по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, не са обявени в несъстоятелност или ликвидация и такива, които запазят заетостта на работниците или служителите, за които са получили компенсация, за период, не по-малък от периода,  за който са изплатени компенсации. Тоест, ако кандидатстват за 1 месец, в рамките на този един месец нямат право да съкращават хората, за които са кандидатствали за компенсации.

- Имате ли предварителен разчет колко фирми и хора ще бъдат обхванати от мерките, които планирате?

- Около 290 хил. са заетите в секторите, които са  пряко обхванати от мярката ни (директно затворени със заповедта на здравния министър -бел. ред.), но, разбира се, колко от останалите сектори ще използват мярката, е трудно да се прогнозира, предвид факта, че работодателите могат да кандидатстват и само за част от хората, тъй като не е задължително един работодател да кандидатства за всичките си служители. Може да прецени да кандидатства само за една част от тях, само за 1 или само за 2 месеца или за 3. Някои работодатели могат да решат да използват други инструменти, така че не можем все още да кажем колко точно хора ще обхване мярката, но се надяваме да достигне до колкото се може повече фирми и работещи в тях.

- В тази връзка, тези, които вече освободиха своите служители, които по Ваши данни са около 9 хил. души, какво става с тях? Техните работодатели могат ли да кандидатстват по тази мярка?

- Зависи от много неща. Зависи дали все пак са останали хора във фирмите, с които те искат да продължат да работят, докато мине извънредния период. Те могат да кандидатстват за останалите хора, които не са съкратени.

- А някаква промяна в Закона за извънредното положение налага ли се?

Това е въпрос, който предстои да бъде дискутиран. Доколкото ми е известно вече се дискутират предложения за промени. От Социалното министерство в момента нямаме някакви съществени предложения.

- Защо изключихте сектор "Земеделие" от схемата?

- Защото в сектор селско, горско и рибно стопанство има отделни фондове, които са по линия на ОП "Земеделие" и защото при тях има специален регламент за държавните помощи, който е по-сложен и щеше да бъде трудно на този етап да гарантираме, че няма да има двойно финансиране. За тези сектори ще има отделни мерки, които ще бъдат предложени, както и за сектор "Здравеопазване", които Ананиев ще предложи. За сектор "Образование" финансирането на училищата и детските градини си е гарантирано през държавните и общинските бюджети. Там единствено сме отворили опция за предучилищно образование - детските градини, защото там няма онлайн обучение и те съответно не могат да използват тази опция, за да събират такси. Частните детски градини в страната са 170. В тях работят около 100 души и са концентрирани предимно в София и подкрепят столичното предучилищно образование и осигуряват в значителна степен достъп до предучилищно образование.

- Има ли капацитет НОИ и Агенцията по заетостта да приеме огромния наплив от заявления, който предстои?

- Процедурата е изключително опростена, така че би трябвало да можем да направим това максимално бързо. Колегите, разбира се, ще работят извънредно. Взели сме мерки да няма срив в системите. От утре може да се започне кандидатстването онлайн.

- Как, според Вас, ще излезе българският пазар на труда от тази криза?

- Със сигурност ще има преструктуриране на пазара на труда. Вероятно наред с проблемите и кризите ще имаме възможност да стигнем до нови решения, включително промяна на законодателството - гъвкаво работно време, работа от вкъщи и т.н. Може би ще се родят и някои нови бизнес идеи по време на кризата. Тя ще има много измерения. Всяка криза е и възможност, така че се надявам скоро да можем да анализираме и положителните промени от кризата