Цената на климатичните промени

През последните две десетилетия щетите от глобалната климатична криза възлизат на 391 милиона долара на ден, посочва нов доклад, цитиран от CNBC.

Горските пожари, горещите вълни, сушите и други екстремни явления, дължащи се на изменението на климата, са довели до разходи, възлизащи средно на над сто милиарда евро годишно от 2000 г. до 2019 г., показва скорошно проучване, публикувано в списание Nature Communications.

Установяваме, че 143 милиарда долара годишно от разходите за екстремни събития се дължат на климатичните промени. По-голямата част (63%) от тях се дължат на загубата на човешки живот“, пишат учените. Останалата част е свързана с унищожаване на имущество и други активи.

Годините с най-голям размер на загубите са 2008 г., следвана от 2003 г. и след това 2010 г. - всички те са предизвикани от събития с висока смъртност.

Тропическият циклон „Наргис“ връхлита Мианмар през 2008 г. и отнема живота на повече от 80 000 души по данни на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец.

През 2003 г. в континентална Европа силна гореща вълна отнема живота на 70 000 души. През 2010 г. в Русия има гореща вълна, а в Сомалия - суша.

Продължителната битка на света с екстремните метеорологични явления е все по-трудна, тъй като глобалните температури продължават да се покачват, а бедствията се засилват. Светът току-що отбеляза най-горещото си лято в историята със значителна преднина, което се очаква да направи 2023 г. най-горещата година в историята.

През лятото Северното полукълбо е залято от редица екстремни метеорологични явления, като многократните горещи вълни подхранват опустошителни горски пожари. Държавите в Европа се борят с последиците от високите температури и опустошителните наводнения. През август САЩ също се сблъсква с едни от най-смъртоносните горски пожари в съвременната си история в Мауи, Хавай.

Освен това за първи път от четири години насам климатичният модел "Ел Ниньо" все още е активен в началото на зимния сезон. Това означава, че части от света, като северна Аляска и крайбрежието на Мексиканския залив, вероятно ще преживеят по-влажна от обичайното зима.

Как са изчислени загубите?

Оценките на загубите са изчислени чрез комбиниране на икономическите данни за тези загуби, заедно с това колко глобалното затопляне е изострило метеорологичните явления.

В изследването обаче се отбелязва, че е налице подценяване на истинските разходи, свързани с изменението на климата, поради трудността да се измерят непреките загуби. Като примери се посочват загубите на производителност в резултат на горещи вълни, последиците за психичното здраве на хората или загубата на достъп до образование и работа в следствие на природни бедствия.

Липсата на данни от държави с по-ниски доходи също може да допринесе за подценяване на действителните разходи, се отбелязва в проучването.

То е определило стойността на загубата на един човешки живот на 7.08 млн. долара, което е приблизително около оценките, използвани от Федералната агенция за управление на извънредни ситуации на САЩ.

„Въпреки че ограниченията на този подход са значителни, това изследване показва как може да се конструира по-глобална система за измерване на икономическите разходи, свързани с предизвикани от човека екстремни метеорологични събития“, отбелязват изследователите.

Те призовават за засилване на политиките за адаптиране, за да се сведат до минимум разходите, дължащи се на изменението на климата, като например изграждане на защита от наводнения или подобряване на сигналните системи за ранно предупреждение, предвещаващи екстремни метеорологични явления.

Други организации също са се опитвали да определят количествено загубите, причинени от климатичните бедствия.

Световната метеорологична организация изчислява, че между 1970 г. и 2021 г. са регистрирани близо 12 000 климатични бедствия, които са довели до 2 милиона смъртни случая и икономически загуби в размер на 4.3 трилиона долара, предимно от развиващите се страни.

Планетата е далеч от постигането на климатичните си цели“, заявява организацията в доклад от септември, като добавя, че повишаването на глобалните температури е съпроводено с по-екстремни метеорологични условия.

Бързото топене на Западна Антарктида....

потенциално катастрофални последици

И това се потвърждава от друго изследване, което алармира, че бързото топене на ледените шелфове на Западна Антарктида може да се окаже неизбежно с ускоряването на глобалното затопляне, което ще има опустошителни последици за покачването на морското равнище по света.

Дори ако човечеството постигне амбициозните си цели за ограничаване на глобалното затопляне, Западна Антарктида ще изпита значително затопляне на океана и топене на ледените шелфове, става ясно още от проучването, публикувано в списание Nature Climate Change.

Ледените шелфове са ледени „езици“, които стърчат в океана в края на ледниците. Те действат като подпори, като помагат за задържането на леда на сушата, забавят изтичането му в морето и осигуряват важна защита срещу покачването на морското равнище. С топенето на ледените шелфове те изтъняват и губят способността си.

Все повече доказателства сочат, че загубата на лед в Западна Антарктида е необратима, като не е сигурно доколко тя може да бъде предотвратена чрез политиките за климата.

Изследователите разглеждат "базовото топене", когато топлите океански течения разтопяват леда отдолу, като анализират скоростта на затопляне на океана и топенето на ледените шелфове при различни сценарии за изменение на климата. Те варират от амбициозния, при който светът успява да ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, до най-лошия, при който хората изгарят големи количества нагряващи планетата изкопаеми горива.

Учените установяват, че ако светът ограничи повишаването на температурата до 1.5 градуса по Целзий, което не е много вероятно към днешна дата, изменението на климата все още може да доведе до три пъти по-бързо затопляне на океана от историческите темпове.

Дори сегашното значително намаляване на замърсяването, което нагрява планетата, ще има "ограничена сила", за да предотврати затоплянето на океаните, което ще доведе до разрушаване на ледената покривка на Западна Антарктида, се посочва в доклада.

Оказва се, че може да сме загубили контрол над топенето на ледовете на Западна Антарктида през XXI век“, казва Кейтлин Наутън, специалист по океанско моделиране в Британската антарктическа служба и водещ автор на изследването.

Западна Антарктида вече има най-голям принос за повишаването на световното морско равнище и разполага с достатъчно лед, за да го повиши средно с 5.3 метра. Там се намира ледникът Твейтс, известен още като "ледникът на Страшния съд", тъй като срутването му може да повиши морското равнище с няколко метра, принуждавайки крайбрежните общности и ниско разположените островни държави или да строят в съответствие с повишаването на морското равнище, или да изоставят тези места, акцентира още Наутън.

Някои учени изразяват предпазливост по отношение на проучването. Тиаго Сегабинаци Дотто, старши научен сътрудник в Националния океанографски център в Обединеното кралство, заявява, че то трябва да се "разглежда внимателно", тъй като се основава на един-единствен модел. Въпреки това заключенията му съвпадат с предишни изследвания в региона, казва той, което дава „увереност, че това проучване трябва да се вземе под внимание от политиците”.