COVID-19 превърна и телевизията в училище

Пандемията от COVID-19 удари не само здравната система и икономиката, но се оказа и едно от най-големите смущения в сферата на образованието, виждани някога досега, засягайки над 90% от учащите се в света. В опит да гарантират обучението на подрастващите много страни подходиха към онлайн методи.

Въпреки това около 826 млн. ученици – или общо около 50% от всички, които са останали извън класните стаи поради пандемията - нямат достъп до компютър вкъщи, сочи скорошно проучване на Статистическия институт на ЮНЕСКО и UIS. Около 706 милиона ученици нямат достъп до интернет, а 56 милиона живеят в райони без изградени мобилни мрежи.

В търсене на ефективни решения в много държави радиото и телевизията се оказаха добра алтернатива на онлайн обучениеto. През май ЮНЕСКО и Европейският съюз за радиоразпръскване (EBU) организираха виртуална работна среща, на която бяха представени програми и иновации от радио- и телевизионните оператори. У нас например обучителна програма бе разработена от БНТ.

Африка изглежда е най-активна в използването на радио и тв програми за образование по време на коронавирусната пандемия и това е обяснимо с по-слабо развитата телекомуникационна инфраструктура и дигитализация като цяло. Европа и Северна Америка са по-добре цифровизирани в сравнение с други региони, но и там има внедрени тв програми за дистанционно обучение.

Използването на радиото и телевизията като инструменти за отдалечено образование крие големи предизвикателства, пише в своя анализ ЮНЕСКО и очертава следните:

Именно сътрудничеството между медийните оператори, образователните органи и преподавателите бяха основен фактор за успеха в прилагането на образователни програми, базирани на радио и телевизия.

В Литва, Грузия и Австралия например сътрудничеството с Министерството на образованието бе ключово за разработването на програми. Правителствата там са преценили, че важно класовете, предложени по радиото и телевизията, да отговарят на националния план за обучение.

Д-р Рико Окбур, директор на отдела по електронно обучение към Министерство на образованието на Мавриций, обясни, че там също е била създадена специална работна група за разработване на образователно съдържание за радио и телевизия. В нея участие са взели доброволци учители, инспектори от основното и средното образование, Отворения университет на Мавриций, агенции за развитие на учебните програми и националния оператор.

Поради ограниченото време за създаване и продуциране на образователно съдържание за радио и телевизия, повечето медийни оператори предпочетоха да се облегнат на съществуващите си програми. Това са направили в Литва, по думите на Гитис Оганаускас, заместник генерален директор на Литовското национално радио и телевизия. Той обясни, че са адаптирали съществуващи формати – документални филми, предавания и др. – към нуждите на образованието. 

Анабел Хед от Digital Education в ABC Australia обръща внимание и на санитарните мерки в страната, които са принудили продуцентските екипи да бъдат много по-креативни в заснемането на продукциите. 

За да привлекат целевата си аудитория – учениците – повечето радио- и телевизионни оператори се опитаха да подходят разчупено, така че да спечелят вниманието им. Затова в програмите са вкарани различни интерактивни компоненти. 

Например в Литва националният оператор създава любопитни предизвикателства за домашна работа в опит да насърчи децата да участват активно в дейностите – така например те записват и изпращат свои видеоклипове.

Използването на радио и телевизия за дистанционно обучение е мощен начин за преодоляване на цифровото разделение в образователния сектор и достигане до най-маргинализираните учащи. Съществуват обаче и много въпроси в този контекст – за качеството на програмите, за мотивацията на учащите се и особено на най-малките, за оценяването и измерването на резултатите, за инвестициите. 

Изобщо устойчив ли е този модел в дългосрочен план? За някои страни на този етап може би да. В Грузия например са решили да продължат да излъчват програмите, разработени по време на пандемията и след възобновяването на училищата.

Организации като ЮНЕСКО и EBU мислят по тези въпроси задълбочено, още повече предвид неизвестностите на бъдещето и пандемичната обстановка. COVID-19 изкара на преден план и ускори вече задвижили се тенденции. Една от тях е именно дигиталната трансформация на икономиката, но и на образованието, здравеопазването и администрацията.